Да изключиш тока или да спреш водата, когато не ги ползваш? Едва ли това ще спаси света. Наталиа обаче не мисли така.
"Когато вие го правите и съседът ви също, а и другият ви съсед, така околната среда ще се опази", казва тя.
Наталиа Атанасова е студентка в специалността "Екология". Тя започва да рециклира отпадъци преди няколко години, когато нейна съквартирантка я учи как.
Днес пести енергия вкъщи, а из града се придвижва пеша или с градския транспорт, предпочита храната ѝ да е сезонна, без пестициди и местна.
Освен това не използва пластмаси за еднократна употреба - винаги носи със себе си метални вилица и лъжица и стъклена бутилка за вода. Това са само част от нещата, които тя прави, за да бъде животът ѝ по-екосъобразен.
"Това е въпрос на навик, който сам трябва да си изградиш", казва тя.
2023 е година, белязана от суша, горещи температури и пожари. По данни на ООН в периода от 2000-2019 г. са регистрирани 7348 големи бедствия, които са отнели живота на 1,23 милиона души. Спрямо предходното десетилетие бедствията са почти двойно повече.
Обяснението в голямата си част е свързано с нарастването на броя на свързаните с климата катаклизми и екстремни метеорологични явления.
На фона на Китай и САЩ, двете най-големи икономики в света, приносът на България за климатичните промени може да изглежда малък, а на хората в нея още повече, но според експерта по екология и председател на платформата MOVE.BG Саша Безуханова всеки един човек може да допринесе за подобряване на ситуацията.
“Ние живеем, експлоатирайки повече, отколкото планетата е способна да възстанови. Всеки един от нас има какво да направи”, казва тя.
Големите промени започват с малки крачки. От най-дребните навици, които можем да променим. Няколко идеи за по-екосъобразно всекидневие предлагат следващите редове.
В дома
По-екологичният живот започва от дома, а изразходването на по-малко електроенергия е един от основните начини, по които можем да допринесем за справяне с климатичните промени. Това може да започва дори само от поставянето на енергоефективни крушки.
Според "Коалиция за климата - България" така разходите за осветление могат да се намалят с 80-90%. Други начини за спестяване на електроенергия са добрата изолация на дома, включително на прозорците, вратите и стените, както и използването на енергоефективни електроуреди.
"Високият клас уреди (А+, А++, А+++) спестяват както пари, така и спомагат за намаляване на парниковите газове", пише в наръчника на Коалиция за климата.
Организацията дава и още една идея: климатиците вкъщи са много по-ефективни, когато се поддържат добре. Това включва почистване и проверка на филтрите поне веднъж годишно. Това помага да се намали количеството изразходвана енергия за достигане на определена температура.
Според Безуханова друга малка, но екосъобразна промяна би била да ползваме по-малко вода, докато се къпем, както и да не оставяме чешмата пусната, докато мием съдове.
Пазаруването също би могло да бъде по-екосъобразно. От това да избираме местни продукти, а не такива, които идват от далече, до избирането на продукти за многократна употреба пред тези за еднократна и избягването на излишните опаковки. Най-простият пример за това е найлоновата торбичка, която може да бъде заменена от платнена.
„Това са все неща, които са доста елементарни и не изискват кой знае каква организация, искат обаче осъзнаване“, казва Безуханова.
Какво не знаем за рециклирането
Разговорът за рециклирането в България често да е придружен с градски легенди. То обаче е изключително важно за намаляването на емисиите на парникови газове, тъй като намалява нуждата от първични материали.
В България се рециклират 31,5% от битовите отпадъци.
Към 2018 г., откогато са последните официални данни, в България се рециклират 31,5% от битовите отпадъци.
Според европейските директиви до 2025 г. страните членки трябва да рециклират 55% от битовите си отпадъци и 65% от опаковките. България изглежда далеч от тази цел.
Системата в страната работи с три различни цвята кофи за боклук. Синята е за кашони и хартия, зелената – бутилки и буркани, а жълтата – за пластмаса.
Един от основните митове е, че боклукът от кофите за рециклиране се събира заедно с всички останали видове отпадъци. В действителност един камион събира боклука само от един и същи цвят кофи, като това се извършва по различен график в зависимост от населеното място.
След като бъде събран, материалът за рециклиране минава през повторна проверка, като грешно изхвърлените продукти се отстраняват.
"Не всички хора знаят, че омазнената хартия не подлежи на рециклиране. Бих препоръчала чистата хартия да се отделя, защото тя може да се рециклира, а замърсената - да се хвърля в общия отпадък", казва Безуханова.
Когато си мислим за пластмаса, списанията и флаерите не са първото нещо, което изниква в ума ни. Те обаче са покрити с тънък слой фолио, поради което не могат да бъдат рециклирани.
Също така повечето хартиени чаши имат пластмасово покритие, което ги прави нерециклируеми. Безуханова казва, че едно възможно решение на проблема биха могли да бъдат вафлените чашки Cupffee, създадени от българска компания.
И няколко каузи
По данни на Евростат битовият боклук в ЕС е под 10% от общия. Потреблението на енергия на домакинствата през 2021 г. пък представлява 27 % от крайното потребление на енергия в Съюза.
Един от основните проблеми в България е именно енергоемката индустрия. По думи на Безуханова това няма как да бъде компенсирано само от икономиите, които хората правят.
"Ние като работодатели, ние като работници, ние като граждани, активисти има какво да направим", добавя тя.
Това включва активността на гражданите по различни теми, които са важни за опазването на природата. Безуханова добавя, че такъв тип поведение, включително малките промени във всекидневието, дава добър пример на децата, за да станат те добри стопани на планетата.
