Като "грешка, довела до престъпление". Така президентът на Република Сръбска Милорад Додик определи избиването на хиляди мюсюлмани в Сребреница в четвъртък пред свои поддръжници. Той обаче отрече да става дума за геноцид, въпреки ясното решение на международните съдилища.
През юли 1995 г. повече от 8 хиляди мюсюлмански мъже и момчета са убити от босненските сръбски войски в Сребреница. Международният съд в Хага официално признава това като геноцид, а офицери от босненската сръбска армия и политически лидери са осъдени от съдии на ООН.
Изказването на Додик сега идва, след като босненският сръбски парламент прие, че в Сребреница не е имало геноцид. Това се случва преди очакваната резолюция на ООН, с която 11 юли ще се обяви за Международен ден в памет на клането в босненския град.
Додик е босненски проруски политик, който е санкциониран от САЩ и Великобритания заради корупция и опити да дестабилизиран Босна и Херцеговина. Той от години омаловажава престъпленията в Сребреница, като отрича те да са представлявали геноцид.
"Искам да изразя специалното си уважение към всички жертви и съболезнованията си към техните семейства. Това беше престъпление", каза сега Додик на своите поддръжници. Той обаче отрече да е геноцид.
Додик съобщи, че правителството на Република Сръбска ще прекара цял ден в Сребреница в деня, в който ООН обсъжда резолюцията за геноцида. Той организира митинга в Баня Лука, за да изрази несъгласието си с документа.
Проекторезолюцията, видяна от Радио Свободна Европа, призовава за осъждане на всяко отричане на геноцида в Сребреница и насърчава членовете на ООН да създадат образователни програми за предотвратяване на бъдещи прояви на геноцид.
Сръбският народ, както и колективната отговорност, не се споменават пряко в този документ, иницииран от Германия и Руанда. Очаква се всички 193 държави - членки на ООН, да се произнесат по резолюцията в Общото събрание на ООН в началото на следващия месец.
Още миналата седмица Додик заплаши, че ако резолюцията бъде приета, "Република Сръбска ще се оттегли от процеса на вземане на решения в Босна".
На митинга в Баня Лука присъстваха и представители на правителството в Сърбия, сред които Ана Бърнабич, председателка на сръбския парламент, както и Никола Селакович, изпълняващ длъжността министър на труда, заетостта, ветераните и социалните въпроси.
Бърнабич каза, че Сърбия подкрепя спазването на Дейтънското споразумение, подписано през 1995 г., с което се слага край на войната в Босна и Херцеговина.
Хората, присъстващи на митинга, носеха знамената на Република Сръбска и Сърбия. Някои държаха и плакати с образа на руския президент Владимир Путин. На един от плакатите беше изобразен и Ратко Младич, военният командир на босненските сърби, който беше осъден на доживотен затвор за ролята си в геноцида.
Стотици хора, които присъстваха на митинга, бяха докарани с автобуси от Сърбия.
През 2007 г. Международният съд в Хага заключи, че в Сребреница е извършен геноцид. Трибуналът в Хага осъди 16 души за престъпления в защитената зона на ООН, седем от които за престъплението геноцид. Досега осъдените за престъплението са над 50 души.
Сред тях са Радован Караджич, първият президент на босненската област Република Сръбска, който беше осъден в Хага на доживотен затвор, както и главният командир на бившата Армия на Република Сръбска - Ратко Младич.
Форум