Да се изкачиш до планинска хижа, езеро или връх, да плаваш по река, да се придвижиш по въжен тролей над водопад, да влезеш в пещера. Тези приключения изглеждат екстремни за много хора. А за хора, приковани в инвалидна количка - само мечта.
Но вече 7 години доброволците от фондацията "Ела и ти" ги правят възможни, като помагат на хора с увреждания да отидат до труднодостъпни места. Не с моторизирани колички, джипове или механизирана помощ, а само с човешка сила, с общите усилия на доброволците.
Целта е преживяването да е еднакво и за едната, и за втората група хора, казва създателката на фондацията Гергана Дойчинова.
"Тези събития не са "за" хората с увреждания, а "с" хората с увреждания".
Фондацията е създадена през 2017 г. и се стреми всеки месец да организира екскурзии до труднодостъпни туристически обекти. Но не само това.
Тя създава адаптиран маршрут за хора с увреждания в Борисовата градина с 34 забележителности.
Прави пътеводител на София, в който хора с увреждания разказват и показват забележителностите.
Има и свои отбори в състезания по планинско бягане, като един от тях е най-бърз и финишира за час и 50 минути по 11-километрово трасе с денивелация 800 метра в първите 5 км.
Изработва инсталацията "Огънят на приятелството", която е направена от термоформована отпадъчна пластмаса и поставена на екостационара "Бели Брези" на Витоша.
Всеки от доброволците и хората с увреждания създава по един пламък, а всички са сглобени в инсталация.
"Тя е символична, има за цел да покаже, че всеки един е пламък в един голям огън, разпален в приятелството, което се заражда между хората с увреждания и доброволците", казва Дойчинова.
А такова приятелство неминуемо се заражда, защото когато целта е труднодостъпна, пътят е дълъг.
"Целта на събитията е да се изграждат връзките човек с човек, а това е възможно и много силно единствено покрай по-силни преживявания, каквито са излетите в планината, влизането в пещерите, плаването с водни колела по реки и язовири", казва Дойчинова.
Събитията са насочени към хората с увреждания, но и към доброволците. И те споделят много силни емоции - казват, че едва сега разбират какво е да нямаш ръце или крака.
"По този начин искам да ги поставя на мястото на човека в количката, когото придвижваме, за да усетят в по-голяма пълнота неговото преживяване."
За това доброволците са много. Между 6 и 10 души са нужни, за да придвижат една специализирана инвалидна количка нагоре.
"Самата бройка едно към десет показва колко силно е преживяването за човека в количката", казва Дойчинова
Всеки с желание може да се присъедини, хора винаги са нужни.
Над 450 доброволци са участвали сумарно в събитията на фондацията. В тях са се включили и над 120 души с увреждания.
"Понякога участват три поколения доброволци, защото примерът е най-доброто, което можем да дадем на тези, които идват след нас и примерът е по-силен от множеството казани думи", казва Дойчинова.
Организацията на тези екскурзии е наистина трудоемка и изисква голямо сърце и жертви. И двете групи хора трябва да бъдат допълнително мотивирани, било заради прогнозата за времето или нещо друго.
Освен това трябва постоянно да се следи бройката на едните и на другите - ако има много желаещи да участват хора с увреждания, но не достатъчно доброволци, трябва да се търсят още. Или пък ако някой от участниците не дойде, може да останат разочаровани доброволци.
Трябва предварително да се организира и логистиката, подсигуряването на инвентара - кой за кого ще отговаря, как ще се пътува.
"Доброволчеството започва още преди събитието. Много работа се иска".
Например при последната екскурзия - до водопада Скакавица, доброволец, който участва за първи път, идва с колата си от Стара Загора, като минава през Елин Пелин, за да вземе едно момче с увреждания.
"След екскурзията каза, че никога вече няма да пропусне събитие", казва Дочинова. "Много големи жертви правят тези хора, но истинското доброволчество е да бъдеш сърцат, да даваш, да мислиш не за себе си, а за другия и да обичаш с истинска, чиста, неподправена любов".
Фондацията се финансира с дарения, с кампания са купили от Франция три специални високопроходими инвалидни колички с едно колело, а от Планинската спасителна служба (ПСС) им осигуряват безвъзмездно шейни за зимните планински изкачвания.
Но държавата не им помага особено. Не им и пречи - отзивчива е за всяко тяхно начинание, подкрепя ги морално, но не и финансово.
Сега фондацията има голяма нужда от помещение, в което да държи инвентара си и да организира събитията. Но такова не може да ѝ бъде осигурено от държавата, по този въпрос институциите запазват мълчание.
Форум