„Премахнахме съдържанието ви. Изглежда, че сте се опитали да съберете чувствителна информация от други хора. Това нарушава нашите стандарти на общността по отношение на киберсигурността.“
На 11 юли това съобщение е получено от всички с профил във Фейсбук, които по някакъв повод, когато и да било, са споделили линк към събитието „Патология на едно честване“. Това събитие беше планирано да се проведе на 3 април 2024 г. в Културния център на Софийския университет.
Намерението на организаторите и участниците беше да се разгледа критично и аналитично отбелязването на 80-тата годишнина от „спасяването на българските евреи“ през 2023 г.
На 2 април обаче, ден преди проявата, на сайта на университетския център се появи следното съобщение: „Събитието „Патология на едно честване“, което трябваше да се проведе на 3 април, сряда, се отлага и ще се състои в друг формат. Решението беше взето от екипа на Културния център от съображения за сигурност.“
Решението на екипа на Културния център не удовлетвори участниците в проявата и те не се съгласиха да я провеждат на друга дата и „в друг формат“ - например онлайн и скрити на някой таван или мазе. Затова качиха подготвените си вече текстове в интернет, като ги предоставиха и на Културния център, който ги публикува на своя сайт.
Не е тайна, че една от причините за това „решение“ е отказът на ректора на университета проф. Георги Вълчев да предприеме каквито и да било мерки за сигурност на събитието (извън охраната на университета), като в последния момент дори категорично се дистанцира от проявата и каза:
„Имаме преди години приета декларация на НС, където тези проблеми са дискутирани. Като публична институция, разбира се, ние сме в ситуацията да защитаваме официалната държавна позиция, и то съвсем аргументирано, тъй като голяма част от историците в България са заявили своите становища, своето мнение и затова планираме ново събитие, което да покаже тази гледна точка на гилдията историци в България и която да разкаже детайлно и подробно за същината на събитията, които са се случили в онези драматични години“.
От изявлението стана ясно, че представата на ректора за функциите на университета е свързана със защита на „официалната държавна позиция“. Стана ясно и това, че от самата тема той нищо не разбира.
Каква теза застъпват организаторите на събитието и сериозната историческа наука по света
Подобно на всички сериозни изследователи на темата по света - Фредерик Чери, Михал Бар-Зоар, Мери Нюбъргър, Надеж Рагару и др., както и на международните еврейски организации и Мемориала Яд Вашем, участниците в планираната проява „Патология на едно честване“ се разминават с „официалната държавна позиция“ от 8 март 2013 г., позицията на президента Румен Радев и неговите съветници, както и на екстремистките националистически формации в България.
Заедно със сериозната историческа наука по света, те смятат, че на 9 март 1943 г. е станало прекратяване на „вдиганията“ на евреи от старите предели на царството. И за участниците в планираното събитие, и за сериозната наука, оцеляването на еврейската общност не е логичен и очакван резултат от предварително планирана държавна политика.
Българското правителство на проф. Богдан Филов, съюзник на Третия райх, провежда антисемитска политика и предприема редица антисемитски мерки. Законът за защита на нацията, други закони и създаването на Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ) са част от тази политика.
Част от нея е и добре документираното в архивите договаряне по предложение на Райха (не под натиск, принуда или с ултиматуми, както се опитват да ни убедят някои) от правителството, при посредничеството на германската легация в София, на действия по планирано депортиране на 20 000 евреи в Полша.
В изпълнение на тази политика са издадени добре известни постановления на българския Министерски съвет. Авторите на докладите за планираното събитие и сериозната наука по света са категорични, че решението за прекратяване на „вдиганията“ на евреи от старите предели съвсем не е неизбежно, задължително и логично без наличието на редица фактори.
Това са действията на кюстендилските евреи, пътуването до София на кюстендилската делегация, срещата ѝ с подпредседателя на парламента Димитър Пешев, акцията на депутатите от мнозинството и противопоставянето на някои от опозицията, действията на Българската православна църква (БПЦ) и най-вече на митрополитите Кирил и Стефан.
Първоначалното включване от страна на вътрешния министър Петър Габровски и шефа на КЕВ Александър Белев на 8 000 евреи от старите предели на царството към планираната депортация на евреи от „новите земи“ (над 11 000 от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот) за запълване на общата бройка до 20 000 не би станало без одобрението на премиера Филов и лично на цар Борис III.
Едва в резултат на натиск, който идва отдолу и в който се включват споменатите по-горе хора и институции, предварително взетото на най-високо равнище решение в София е променено и става чудото.
Едновременно с това 11 343 евреи от „новите земи“ са депортирани с участието на български офицери, войници и полицаи. По този начин българската власт сътрудничи с нацистката около „окончателното решение“ на еврейския въпрос.
Какво казват президентът и присъединилите се към него историци и неисторици
За разлика от авторитетната историческа наука, декларацията на парламента от 2013 г., президентът Радев и някои вдъхновени от него официални общи становища на български историци (сред които и членове на смесената историческа комисия с Република Северна Македония) твърдят друго.
Цялата отговорност за депортацията на 11 343 евреи от т. нар. „нови земи“ се носи единствено от нацистка Германия поради нейния натиск над София. Не е имало политика на държавен антисемитизъм, а това, което се случва, е дело само на отделни германски агенти. Спасител на близо 50 000 евреи е българската държава, а нейните институции са действали по цялостен предварителен план за предотвратяване на депортацията.
Антисемитското законодателство и мерки са били единствено проформа. Те не са довели до никакво значимо страдание сред еврейското население, тъй като са били част от цялостния по-голям план за спасение. Българските власти не са можели да откажат депортирането на тези 11 343, тъй като България няма юрисдикция над споменатите територии. Освен това те не са и знаели какво ще се случи по-късно с тях в Полша.
Както виждаме, разминаването със сериозната световна историография е доста чувствително. Неслучайно издадената през 1972 г. книга на американския историк Фредерик Чери се появи на български език след повече от половин век. Написаното от него не се харесва първо на Българската комунистическа партия и лично на лидера ѝ Тодор Живков, но после е проблем и за онези, които търсят ненужно днес излъскване на образа на царска България и особено на тогавашната крайна десница.
Какво щяха да кажат докладите на събитието
Видно стана какво смятаха да кажат с подготвените си доклади организаторите и участниците в събитието „Патология на едно честване“ - Румен Аврамов, Александър Везенков, Еми Барух, Стилиян Йотов и аз.
Самата проява около отбелязването на 80-тата годишнина през 2023 г. стана по тоталитарен маниер, характерен за времето преди 1989 г., в който ясно личи почерка на Радев. Редица професионални историци, много от които не занимавали се тясно с темата, се свързаха в общ блок с псевдоисторици с цел изработване, подобно на времето на т.нар. „възродителен процес“, на официална държавна позиция.
Ключово за нея беше твърдението за наличие на цялостна и обмислена политика на тогавашната българска държава и нейните институции за спасение на българските евреи. Всички действия на българските власти се разглеждат като реакция на германския натиск. Трудовите лагери за евреи са били маневра на държавата с цел спасяването им. Дори и изселването на евреите от София през май 1943 г. било подобна реакция. Изобщо, вместо църквата и народните представители, спасители все повече стават царят, дипломацията, армията, юристите.
Изглежда и цар Борис III, поради авторитарното си управление след 1935 г., започва все повече да импонира на президента Радев, поради което се връща обратно в центъра на отбелязване на спасението. Това става доста по-подчертано и напълно маргинализира разказа за осъществената с българско държавно участие депортация на евреи от „новите земи“.
Дори споразумението Белев-Данекер за депортирането на 20 000 евреи, беше обявено без всякакви основания за фалшификат със съдействието на хора, близки до президента Радев. Разказът за „спасението“ се вплете напълно в надигащия се национализъм и вече няма нищо общо със съпричастност към евреите. По-скоро е присвояване на личната почтеност на ограничен кръг съвсем конкретни хора, чиито имена са добре известни и по-горе бяха споменати.
Най-печалното е, че самото споменаване на напълно документираното съучастие на българската държава в депортациите се разглежда от президента като „предателство“. В крайна сметка всичко е част от един общ план за възхвала на авторитарните режими, преди и след 9 септември 1944 г., и компрометиране на демокрацията и европейската перспектива на страната.
За това спомагат и тенденции около бившата БКП, чийто едновремешен антифашизъм е преминал в откровена путинофилия, а темата за депортацията и Холокоста се възприема като наложена от Европа и „соросоидите“, подобно на „джендъра“ и упадъчната политическа коректност.
И все пак, признанието на българското съучастие в депортациите един ден ще се случи. То ще бъде и свидетелство за зрялост на българското общество.
Ала този ден видимо е още далеч в бъдещето. А явно защитниците на негационизма (отричане, изопачаване и омаловажаване на Холокоста - б.а.) в България разполагат с ресурс, който достига дори до Фейсбук.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум