"Пената", "Стратега от Мировяне", "Чичо Митко". Много имена за един човек. Смятан е за един от най-значимите фигури в българския футбол и това не е случайно. Освен участието му на няколко световни първенства като футболист, той води България и до най-големия ѝ футболен успех - полуфинала на Световното по футбол през 1994 г.
Той е Димитър Пенев и на 12 юли празнува своята 79-а годишнина.
Пенев е роден през 1945 г. Тогава баща му е на фронта, а мястото, където той трябва да бъде записан, е далече. Затова макар по документи рожденият му ден да е на 12 юли, той е роден 2 дни по-рано.
Детството си прекарва в село Мировяне, откъдето идва и прякорът му - "Стратега от Мировяне".
"Не ходех на училище", казва той пред БНТ. Спомня си, че бяга дори и от детската градина, за да ходи да играе футбол в училищния двор.
Днес стадионът в родното му село носи неговото име.
Още като малък Димитър Пенев е забелязан от треньора на Локомотив Тодор Конов. За първи път е включен в състава на отбора на 17-годишна възраст. Талантът му обаче не остава скрит. Малко след това, през лятото на 1964 г., той се присъединява към ЦСКА.
Този успех той празнува с тогавашния министър на транспорта Пенчо Кубадински, спомня си Пенев.
"За добър път пихме по една чаша и така след около един час се разделихме, за успешно представяне в ЦСКА", казва той.
В А група Пенев има общо 364 мача и 25 гола. Той започва да играе за националния отбор на България още на 18-годишна възраст. С националния отбор участва на три световни първенства – в Англия, Мексико и Германия.
Докато Пенев се състезава на терена, печели 13 трофея и два пъти е обявяван за Футболист №1 на България.
В края на 70-те години Пенев решава да спре да играе, но не иска да се откаже от футбола. Затова завършва висшата треньорска школа във ВИФ "Георги Димитров" (днес Националната спортна академия "Васил Левски").
"Много колеги са имали стаж и опит, но не продължиха с треньорската кариера", казва той пред БНТ.
През 1977 г. Пенев е назначен за треньор на отбора в Димитровград. Там той за първи път среща Христо Стоичков, като му помага да отиде в ЦСКА.
"Той е нашият баща, футболният баща", казва Христо Стоичков за Пенев.
През 1983 г. Пенев заминава за Кувейт, където прекарва две години. Там той е наставник на футболния отбор "Ал Ярмаук". След като се връща в България, става помощник-треньор в ЦСКА, а малко по-късно и старши треньор на клуба.
Под негово ръководство отборът печели три шампионски титли, три национални купи, три купи на съветската армия и една суперкупа.
През 1991 г. той става селекционер на националния отбор по футбол.
"Най-сериозният конфликт в националния отбор беше, когато от Левски отказаха да играят – заплашиха, че няма да участват повече за България. Това е в периодът на последните няколко мача преди изключително важния двубой в Париж с Франция на 17 ноември 1993 г.", спомня си той.
Въпреки това обаче България печели двубоя и се класира за Световното първенство по футбол на следващата година, където страната постига най-големия си успех - достига до финал и става четвърта.
Само две години по-късно за първи път в историята си отборът се класира за финали на Европейското първенство.
Като част от работата си Пенев налага едни от най-добрите български футболисти през последните години - Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Стилиян Петров.
Пенев остава начело на ЦСКА до март 2000 г. Обявен е за треньор №1 за ХХ век на България, награден е с орден "Стара планина".
През април 2006 г. той е назначен за главен мениджър в ЦСКА, а година по-късно за кратко отново става селекционер на националния отбор.
През 2020 г. Пенев издава своята автобиография в съавторство с журналиста Иво Тонков - "Стратега".
"Дано днешните младежи имат повече идоли, каквито имаше навремето – личности, заради които да идват на стадиона. Тогава много неща ще се променят. Аз съм част от България и България винаги ще бъде част от мен", пише Пенев в книгата.
Форум