Това не е просто изложба. Тя е цял лабиринт, в който да се изгубите така, както се губите и в днешните лъжи. Вървите из зали, в които се чудите пред какво по-напред да застанете - тук има класическа картина в рамка, там - книга под стъклена витрина, а по-нататък идват порцеланови статуетки или компютърни изображения.
Всичко е трупано с векове и разказва една и съща история - как се създава фалшив разказ за хора и събития, на който публиката да вярва твърде дълго време. Намира се в Националния етнографски музей и може да се разгледа до 20 октомври.
Вижте например тази история, в която лъжата се свежда до това да заличиш един човек от историята.
В началото на трети век римският император Септимий Север подготвя синовете си – Каракала и Гета, да наследят властта и да управляват заедно.
Оказва се, че Каракала има други планове. През 212 г. той убива брат си и поема цялата власт. Вместо да спре дотам, новият император опитва да премахне всякакви доказателства, че Гета е съществувал – изтрива името му от документи, унищожава негови портрети и забранява изписването и произнасянето на името му.
Това наказание - да бъдеш забравен, се е прилагало в Римската империя и се нарича damnatio memoriae (проклятие на паметта).
За българите това явление е познато от по-нови дни - в средата на 20-и век комунистическият режим не публикува забранени автори и не пише за тях, преправя песни, в които се споменават имената на "отречени" политици, премахва лицата на други от исторически снимки и картини.
Историята на Каракала и Гета е първата от много в тази пътуваща изложба, чието пълно име гласи: „Истина или лъжа. История на подправянията и фалшификациите“. Експонатите са подбрани по идея на Дома на европейската история към Европейския парламент в Брюксел.
По думите на директорката на музея д-р Иглика Мишкова експозицията показва как през вековете са се променяли инструментите за дезинформация, но и че в самите опити за подмяна на истината няма „нищо ново под слънцето“.
Лъжите на църквата
След като подминем Каракала и Гета, преминаваме по тесен, тъмен коридор и влизаме в нещо като лабиринт, за да видим останалите експонати.
Те са подредени тематично и хронологично в шест части и включват над 100 обекта. Сред тях са има фотографии, писма и книги, фалшифицирани произведения на изкуството, географски карти с несъществуващи земи, игри и всякакви предмети от различни моменти в европейската история от Древен Рим до днес.
Едни от най-ранните примери за фалшифициране, включени в изложбата, са свързани с опитите на църквата да разшири властта си. Така в края на трети век папа Силвестър Първи получава т. нар. „Константинов дар“ от римския император Константин. С този фалшифициран документ църквата твърди, че е получила властта над Западната Римска империя.
Векове по-късно, през Средновековието, религията отново става поле за измами. Тогава е особено популярна продажбата на фалшиви реликви. Описани са редица случаи на свещеници, които правят трикове, симулирайки чудеса, за да продадат такива предмети.
Прадеди на интернет
По-късно с изобретяването на печатната преса разпространяването на информация и дезинформация добива невиждани дотогава мащаби, подобно на днешната технологична революция. Тогава обаче методите за проверка на информацията са все още ограничени.
Във втората част на изложбата намираме няколко любопитни лъжи, отпечатани на вече пожълтяла хартия между 15 и 18 век.
По това време разкази за съчинени пътешествия, несъществуващи земи и митични създания често се представяни като истински. Христофор Колумб например твърди, че по време на свое пътешествие е видял три русалки, които по негови думи не били „толкова хубави, колкото на картинка“.
Един от най-известните примери в тази част на изложбата е книгата на французина Джордж Псалманазар. В нея той твърди, че е първият жител на остров Формоса, днешен Тайван, който е посетил Европа. Но Псалманазар не е стъпвал в Азия през живота си и по-късно сам признава това.
В някои случаи злоупотребата с печатната преса е водила не само до заблуждаване, но и до фатални последици. В края на 18 век Кристиян Седми, крал на Дания-Норвегия, става първият владетел, който обявява пълна свобода на печата, но това решение се оказва пагубно за него.
В двете кралства масово се разпространяват памфлети, в които хора злословят срещу краля. В есето „Скандинавци“, цитирано в каталога на изложбата, тези хора са описани като предшественици на интернет троловете. По-късно кралят е екзекутиран, а след смъртта му е въведена ограничена цензура на печата.
През последните два века фалшификациите обземат и редица научни сфери, включително палеонтологията, археологията, историята и биологията.
Измислени традиции и разединение
Всеки обект в изложбата е придружен с подробно описание на контекста, в който е бил създаден. Историите са разказани заедно с причините и обстоятелствата, при които се е стигнало до една лъжа, последиците от нея и изобличаването ѝ.
В третата част на изложбата на фокус излизат фалшификации от 18 и 19 век, създадени с две конкретни цели - от една страна обединяване и подсилване на патриотичните настроения в отделните държави, а от друга - разединяване и подбуждане на омраза към различни групи, етноси и народи.
Подсилването на патриотизма е ставало с т.нар. "измислени традиции", както ги нарича британският историк Ерик Хобсбом. Един от най-известните такива примери е измисленият в края на 18 век шотландски разказвач Осиан, сравняван с Омир.
В българската литературна история също има подобен случай, който е споменат в изложбата. Става дума за подправената колекция с фолклорни песни и легенди „Веда Словена“, създадена от българския учител Иван Гологанов и редактирана от босненския фолклорист Стефан Веркович в края на 19 век.
Други творби от същия период - 18 и 19 век, целят да всеят разединение и омраза между общности, народи или раси. Един такъв пример, разказан в изложбата, е памфлетът „Протоколи на Ционските мъдреци“. Той е отпечатан през 1903 г. в Руската империя и представлява антисемитска конспиративна теория, според която съществува еврейски план за глобално господство. Книгата е разпространена по целия свят, а по-късно нацистите в Германия представят теорията като факт.
По същото време се разиграва друг известен сюжет, който силно разпалва антисемитските настроения във Франция – делото „Драйфус“. В рамките на съдебния процес са установени множество фалшиви доказателства и са пренебрегнати редица автентични доказателства.
Дезинформация по време на война
Изложбата повдига и много въпроси по отношение на дезинформацията по време на война, които са особено актуални днес на фона на руската агресия в Украйна и войната на Израел в Ивицата Газа.
Начините, по които е приемливо тя да се използва като инструмент на войната, днес са описани в Женевските и Хагските конвенции.
Но има и други примери - за това как използването на подвеждаща информация в някои ситуации може да се окаже животоспасяващо. Един такъв случай е спасяването на близо 4000 еврейски деца от Комитета за защита на евреите в Белгия по време на Холокоста с помощта на фалшифицирани документи за самоличност.
В други случаи обаче дезинформацията може да служи за прикриване или отричане на военни престъпления. Така се случва след клането на близо 22 000 полски войници и военнопленници в полския град Катин, поръчано от Кремъл по време на управлението на съветския диктатор Йосиф Сталин. Десетилетия наред Москва отказва да поеме отговорност за случилото се и твърди, че това е дело на нацистите.
Защо е важно да помним
Главната кураторка на Дома на европейската история Андреа Морк пише в свой текст за изложбата, че историята на фалшификатите "може да бъде описана като слабото звено на културната и социалната история на Европа".
По нейни думи експозицията цели да разкрие механизмите и начините на действие на дезинформацията и да задълбочи разбирането ни за това как тя възниква и функционира, какво въздействие има и как се разпространява. Първата стъпка, пише още Морк, "е да покажем на какви рискове е била изложена историческата истина през вековете".
"Въоръжени с такива прозрения, можем да изострим аналитичния си капацитет", пише още Морк.
Днес, когато технологиите придават ново измерение на дезинформацията, умението за разграничаване на достоверна от фалшива информация е особено ценно. Морк цитира изследване на Масачузетския технологичен институт, което показва, че фалшивите новини се разпространяват много по-бързо и достигат до много повече хора през социалните мрежи, отколкото коректните новини.
Историчката обаче вярва, че "фактите са устойчиви и истината е незаменима" и дори смята, че фалшификатите са ценни с това, че отвеждат към истината, макар и по заобиколен път.
Последната част от изложбата е посветена именно на съвременната ера на постистината и съдържа интерактивни материали, чрез които посетителите могат да опитат да разграничат достоверната от фалшивата информация.
Експозицията е създадена от Дома на европейската история и беше открита в София още през юли. По думите на д-р Мишкова посещаемостта през лятото е била по-ниска, но се очаква броят на посетителите да се увеличи значително през есента, когато са замислени различни програми с цел популяризирането ѝ.
„Истина или лъжа. История на подправянията и фалшификациите“ ще остане в Националния етнографски музей до 20 октомври, след което ще отпътува за Будапеща.
Форум