НАТО ще разшири многонационалната бойна група, разположена в България. Това съобщи премиерът Николай Денков пред журналисти след първия ден на срещата на върха на Алианса във Вилнюс. Групата ще прерасне в бригада и за целта ще се осигурят допълнителни сили, каза още Денков.
“Ние поемаме ангажимента да я надградим, така че да стане на ниво бригада, което означава допълнителни сили да се осигурят”, каза премиерът във вторник вечерта, цитиран от БТА.
Многонационалната бойна група на НАТО, разположена в България, беше формирана през март миналата година. Решението за разполагането ѝ беше взето от Алианса още през 2021 г. в отговор на “усложнената среда на сигурност в и около Украйна и индикациите за въоръжена инвазия на Русия”, се посочва на сайта на Министерството на отбраната. Българското правителство одобри разполагането ѝ в страната с решение от януари 2022 г.
Такива многонационални бойни групи бяха създадени и в Румъния, Унгария и Словакия, а по-рано - в Полша и Балтийските страни.
След първия ден от срещата на върха на държавите членки на НАТО във Вилнюс премиерът Николай Денков каза още, че България трябва да надгради собствените си въоръжени сили. Това по думите включва допълнително въоръжение - 16 самолета F-16 Block 70, които вече са поръчани, два мултифункционални кораба, които се очаква да влязат в действие, както и бронирани машини за пехотата.
Целта е “да бъде покрит целият спектър – въздушно, морско и наземно пространство”, каза Денков.
Премиерът коментира и решението за приемане на три регионални плана за отбрана, един от които засяга зоните на Черно и Средиземно море. Денков каза, че те имат “единствено защитен и сдържащ характер”.
“Те именно показват, че рискът да има ескалация трябва да се разглежда сериозно”, каза още той, цитиран от БТА. “Когато има такива сили, всеки агресор би се замислил дали би поискал да рискува в това отношение.”
В столицата на Литва Вилнюс се провежда среща на върха, която е смятана за една от ключовите срещи в историята на Алианса. Основни теми на нея са бъдещото присъединяване на Украйна, членството на Швеция и укрепването на отбранителните капацитети.
Във вторник генералният секретар на НАТО съобщи, че Киев ще получи покана за членство, когато всички страни членки са съгласни и когато изпълни условията. Страната обаче не получи точен график и президентът Володимир Зеленски критикува това.
В същото време турският президент Реджеп Тайип Ердоган съобщи, че Анкара вече е готова да ратифицира членството на Швеция, с което отпада основната пречка за присъединяването ѝ.
По отношение на укрепването на капацитета за отбрана страните членки приеха три регионални плана. За целта НАТО ще разположи 300 хиляди военни във висока степен на готовност, както и значителна въздушна и морска бойна техника, каза генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг преди началото на срещата във Вилнюс.
