На 11 март се провеждат избори в Гренландия. Хората ще гласуват на фона на призивите на президента на САЩ Доналд Тръмп датската територия да стане американски остров.

„По един или друг начин ще я получим“, каза Тръмп пред Конгреса на 4 март. Той добави, че Вашингтон се нуждае от Гренландия в името на националната сигурност на Америка. „Навсякъде има китайски кораби. Има и руски кораби навсякъде. Няма да позволим това да се случи“, заяви Тръмп пред репортери през януари.

От 150 години Вашингтон има амбицията да завладее Гренландия. Това, което става в момента, е само поредното възобновяване на темата.

Гренландия е покрита с лед, но името ѝ се превежда като "зелена земя". Така я кръщава скандинавският изследовател Ерик Червения през 10-и век. Първият заселник избира името и се мотивира така: „хората ще бъдат привлечени да отидат там, ако има благоприятно име“.

Нордическите заселници не се задържат дълго в Гренландия. Изследователите смятат, че те са станали жертва на променящия се климат и на икономическите сътресения, причинени от чумата, наред с други трудности. До 1721 г., когато датски мисионери пристигат за първи път на острова, там живее само коренното инуитско население.

Един мисионер описва издръжливите ескимоси в Гренландия като толкова жадни за калории, че биха яли въшки, изскубани от собствените им дрехи. Той твърди, че за да не хабят минерали, те „изстъргвали потта от лицата си с нож и я облизвали“.

През 1921 г. Дания обявява суверенитет над Гренландия и налага търговски монопол върху острова. Забраната на външни търговци позволява на Копенхаген да купува китова и тюленова мас – ценен източник на гориво за фенерите – при строго определени условия.

По време на Втората световна война Дания е завладяна от нацистка Германия, като датската територия на Гренландия остава отворена за германско завладяване.

Джордж Л. Уест, офицер от американската дипломатическа служба, си спомня, че президентът на САЩ Франклин Рузвелт „веднага реши, че трябва да направим нещо за Гренландия“. Американските войски окупират територията, като подсигуряват използването на ценната й мина с криолит.

Тъй като прогнозите за времето са решаващ фактор за воденето на война, нацистките агенти правят многократни опити да създадат тайни метеорологични станции в изолирани части на Гренландия.

„Изглежда, че голяма част от времето в Западна Европа се появява на този леден връх. От военна гледна точка е безценно да се получават метеорологични доклади оттам“, обяснява Уест и добавя, че част от американската мисия в Гренландия е да „намери тези [незаконни нацистки метеорологични станции] и да ги унищожи“.

След войната Съединените щати връщат Гренландия под датски контрол, но не изтеглят военните си сили. През 1951 г. двете страни подписват споразумение, което позволява на Вашингтон и новосформирания военен съюз НАТО да „подобряват и като цяло пригодят района за военна употреба“.

Един от американските обекти в Гренландия, наречен „Кемп Сенчъри“, е обявен за изследователски обект. В действителност това е прикритие за проекта „Леден червей“ – планирана мрежа от площадки за изстрелване на ядрени ракети под ледената покривка на Гренландия, насочени към Съветския съюз.

Тайната американска станция за ядрени оръжия е обречена от самото начало. Инженерите се сблъскаха с постоянно променящия се лед, който се усукваше и огъваше около силозите, предназначени за съхраняване на деликатни ядрени бойни глави. През 1966 г. „Кемп Сенчъри“ е изоставен заедно с радиоактивните отпадъци, които остават заровени под леда и до днес.

Предложенията за купуване на Гренландия от страна на САЩ датират от 1867 г., когато Вашингтон за първи път сериозно разглежда тази идея.

През 1946 г. към Копенхаген е отправено конкретно предложение за Гренландия, чиято съвременна стойност е около 1 милиард долара и която един сенатор определя като „военна необходимост“ за САЩ.

Според Вашингтон Гренландия би позволила да се създадат „зони, от които да се провеждат военни операции над Арктика срещу противниците на Америка“, наред с други цели.

Външният министър на Дания отхвърля предложението от 1946 г., като отговаря, че „макар да дължим много на Америка, не смятам, че им дължим целия остров Гренландия“.

По време на първия си мандат през 2019 г. Тръмп на няколко пъти предложи САЩ да завладее територията – изявления, които бяха широко отхвърлени като несериозни. Но след като превърна територията в свой приоритет през втория мандат, Дания реагира, като увеличи значимостта на символа на полярната мечка – представляваща Гренландия - в герба на датския крал и повтори, че територията не е за продан.

Днес Гренландия управлява много от собствените си институции, включително собствения си парламент, но остава силно зависима от Дания.

Територията получава помощ от Копенхаген в размер от близо 600 млн. долара всяка година, което представлява повече от половината от целия държавен бюджет на Гренландия и се равнява на повече от 10 000 долара за всеки от 57 000-те жители на територията.

Ако разрастващото се движение за независимост в Гренландия успее да откъсне територията от датското управление след изборите на 11 март, Вашингтон ще може да заобиколи Копенхаген в стремежа си да придобие собствеността върху територията. Но докато мнозинството от гренландците подкрепят независимостта от Дания, около 85 % от гренландците са против превръщането на Гренландия в територия на САЩ, според неотдавнашно проучване на общественото мнение.

Сложността на геополитическата буря около Гренландия беше обобщена наскоро от министър-председателя на територията Муте Егеде, който през януари заяви пред репортери: „Не искаме да бъдем датчани, не искаме да бъдем американци, искаме да бъдем гренландци.“