България за пръв път има златен медал от световен турнир по хокей на лед за жени. Спечели го националният отбор, който победи на финала в своята дивизия на световното първенство отбора на Естония в драматичен мач, пълен с обрати.
„Чувството е неописуемо“, каза пред Свободна Европа Стефани Стоянова, капитан на отбора. „И определено този златен медал е исторически.“
Световното първенство по хокей на лед за жени се играе в дивизии и групи, в които отборите участват в зависимост от представянето си в предишните сезони. Световният шампион се определя от мачовете в първите две групи. В по-ниските дивизии злато печели победителят в групата, който от следващия сезон се изкачва в по-горната група.*
Първото участие на български национален отбор на световно първенство по хокей на лед за жени е през 2011 г. Стефани Стоянова, сега на 31, е единствената състезателка в настоящия отбор, която е участвала и тогава.
Тя започва като ученичка и е сред първите момичета, които тренират хокей в страната.
„Тогава нямаше женски отбор, бяха само четири или пет момичета“, казва Стоянова.
„И нашата първа капитанка на националния отбор каза, че много иска да направи женски отбор и събира момичета. И ме покани на следващия ден да дойда на тренировка с останалите – с деца, момчета юноши... Така започнах аз.“
В следващите години отборът се развива и достига до Дивизия 3, група А на световното първенство, където играе няколко години.
В България хокеят не е популярен спорт.
„Най-голямата трудност е липсата на конкуренция в България – не само в женския хокей, а и в хокея като цяло. В България няма много хокеисти и развитието става по-трудно“, казва Стоянова.
Освен това има малко подходящи за тренировки пързалки, трудности с подготовката и финансирането.
В България няма и женски клубни отбори по хокей на лед. До 16-годишна възраст момичетата тренират и се състезават с момчетата.
Сега женският национален отбор се готви като тренира веднъж в седмицата – в петък вечер.
„Малка ни е подготовката определено, само една тренировка на седмица е крайно недостатъчна“, казва Стоянова. Преди световното първенство тази година състезателките имат интензивна подготовка от пет дни.
Извън спорта повечето учат или имат други кариери. Стефани Стоянова например е инженер и съчетава спорта с кариерата си.
Но преди да стигне до успеха от тази година, отборът преживява тежки моменти.
Миналата година на световното първенство в Загреб, Хърватия, отборът отбелязва само загуби и изпада от групата си.
„Беше изключително тежко. Едно такова изпадане беше голям удар“, казва Стефани Стоянова. Но отборът успява да го преодолее.
Новият сезон започва с обновен състав. Много от състезателките тренират от деца и са били в националния отбор за девойки.
„Те са много млади, енергични, силни, бързи. Те са бъдещето на България. Тепърва ги чака много работа, но те са и много задружни. Отборът наистина е прекрасен“, казва капитанката.
Отборът заминава за световното първенство в Сараево с високи очаквания.
В първите мачове побеждава отборите на Израел и Сингапур и губи от домакините от Босна и Херцеговина.*
На 18 февруари е ключовият мач, който ще реши кой ще е първи в групата. Отборът на България се изправя срещу този на Естония. Мачът е тежък и пълен с обрати. В края на втората част отборът на Естония води с 3:1. Но в третата част българките наваксват с четири гола и обръщат резултата до победа с 5:3.
Мария Руневска вкарва два гола за българския отбор, а другите три са дело на Стефани Стоянова, Мая Георгиева и Лена Иванова. Вратарката Моника Недялкова спасява 17 изстрела.
С този успех българският отбор си гарантира първото място в групата и от 2026 г. се връща в Дивизия 3, група А. И състезателките не смятат да спрат дотам.
„Смятам, че отборът има огромен потенциал. Треньорите ни също вярват в това“, казва Стефани Стоянова.
*Абзацът е добавен след публикуването на текста.
Форум