Домът на републиката е трябвало да смае света с размерите и вида си, но всъщност това е съоръжение, родено от природно бедствие. Става дума за опустошителното земетресение във Вранча с магнитуд 7,4 по Рихтер. То разтърсва Румъния на 4 март 1977 г. и отнема живота на 1500 души, повечето от които загиват в Букурещ.

Земетресението е усетено и в цяла България, като най-много разрушения има в Свищов, а над 130 души загиват под развалините. Ранените са над 140.

След този трус Чаушеску решава да превърне руините на Букурещ в монументален социалистически триумф. Той вярва, че възстановяването на града с грандиозна архитектура ще символизира победата на социализма.

Днес Домът на републиката е известен като Дворец на парламента. Завършен е през 1997 г., а приблизителната му стойност е 4,3 милиарда долара. Сградата в Букурещ е сред най-тежките в света – около 4 098 500 тона. Това е и втората по големина административна сграда в света след Пентагона – седалището на Министерството на отбраната на САЩ. Амбицията на Чаушеску да затвърди мястото си в историята чрез колосални строителни проекти води до изселването на повече от 50 000 души.

Седем години по-късно след земетресението от 1977 г., на същата дата, е разрушен домът на Кристиан Стоика Николаеску, правнук на румънския археолог Стефан-Стойка Николаеску (1878-1941). Николаеску си спомня как е видял Чаушеску да върви по улицата, махайки с ръка и сигнализирайки за предстоящото разрушаване на семейния му дом.

През 80-те години цели улици и квартали изчезват по директива на Чаушеску. За да поддържа контрола, тайната полиция е разположена в набелязаните квартали, докато плановете за разрушаване се разпространяват тайно.

Запечатване на миналото

Дан Вартанян, строителен инженер от арменски произход, е на около 20 години, когато чува слуховете за кампанията на Чаушеску за разрушаване. Той има фотоапарат Praktica от ГДР, който е "почти най-добрият фотоапарат по онова време", както той го описва. Въпреки рисковете да бъде прогонен, затворен или включен в черния списък, Вартанян снима обречените квартали.

„Исках споменът за някои места, към които бях привързан да остане за мен, за самия град Букурещ“, казва той. Разбира за плановете за разрушаване седмици преди да пристигнат булдозерите и започва тайната си работа.

"Всичко, което снимах, го обработвах – тоест проявявах филма и го изваждах на хартия. Направих лаборатория в кухнята си, на мястото, където можех да затъмня много добре", казва Вартанян.

Много години по-късно Вартанян започва да публикува свои снимки онлайн. „За моя изненада постигнах голям успех“, казва той. Малцината, дръзнали да заснемат бързо променящите се пейзажи, днес са притежатели на безценни исторически свидетелства. Техните снимки позволяват на другите да видят разрушените квартали и евентуално да ги възстановят.

Революцията от 1989

Румънската революция от 1989 г., последвалият процес и екзекуцията на Чаушеску слагат край на големите му планове. Много подробни карти и записи изчезват в последвалия хаос.

Почит към миналото

Въпреки мащабните разрушения малки островчета от стари къщи и църкви успяват да оцелеят. Градски археолози като Кристиан Липара-Варару са се посветили на документирането и споделянето на историите за тези оцелели структури и изчезналите квартали.

По истории, разказвани от уста на уста, снимки и малкото останали физически следи, те възстановяват миналото, разкривайки неорганизирания и често брутален характер на разрушенията.

„Събарянето е извършено в голяма тайна, откъдето идва и „подмолното” документиране. Изчезнали са картите, които са били използвани на строителната площадка, копия от подробните планове заедно с бележките на работниците. Те биха показали истинската картина на унищожението", казва Липара-Варару.

„Сега всичко, което е исторически реконструирано, е въз основа на следи или спомени на бивши жители от семейни снимки“, добавя той.

Липара-Варару предлага презентации и обиколки, за да образова обществеността за изгубената история на Букурещ, за да може споменът за тези квартали да остане въпреки физическото изтриване.

„Съжалявам, че не направих повече снимки“, казва пък Вартанян.