Изпълняващият функциите на главен прокурор Борислав Сарафов няма намерение да се отказва от участието си в конкурса за избор на титуляр на поста въпреки критиките от юридическите среди и гражданското недоволство. Това стана ясно, след като Висшият съдебен съвет (ВСС) публикува в сряда на сайта си концепцията на единствения кандидат в процедурата за управление на прокуратурата.
В нея се излагат 16 предложения за реформи в държавното обвинение и законодателни промени, чрез които Сарафов декларира, че ще държи институцията вън "от калния терен на политиката". Внасянето на концепцията му беше следващата основна стъпка преди изслушването му и гласуването на кандидатурата му от Пленума на ВСС на 16 януари догодина.
Номинацията на Сарафов предизвика негативни реакции от Съюза на съдиите в България и пловдивската адвокатура. Последва и протест пред парламента в София, на който той беше призован да се оттегли и сравнен с предшественика си Иван Гешев, на когото беше заместник.
Настоящият временен главен прокурор беше назначен на поста след уволнението на Гешев. Месец по-рано Сарафов заяви, че няма желание да става главен прокурор. Същото направи и Гешев месеци преди избора си в края на 2019 г. И в двата случая за ключовия пост не бяха издигнати други кандидатури.
Другото общо между конкурсите на Гешев и Сарафов е, че се правят от един и същ състав на ВСС, чийто мандат изтече преди близо 2 години, но парламентът така и не се зае с избора на нови членове от своята квота. Няколко партии инициираха събиране на подписи, за да атакуват на това основание процедурата за избор на нов главен прокурор пред Конституционния съд (КС).
Сарафов се оказа "принуден" да поеме поста
Малко преди уволнението на Гешев през пролетта на миналата година Сарафов влезе в открит конфликт с него, обвинявайки го, че държи дела срещу политици "на трупчета" с цел изнудване. Сега той определя този период в концепцията си като "най-тежък" за държавното обвинение.
"Ясно съзнавам, че има периоди от историята на прокуратурата, с които не се гордеем. За съжаление, бях принуден да поема ръководството на прокуратурата именно в нейния най-тежък период", пише Сарафов.
Според него при Гешев "прокуратурата изглеждаше като играчка в ръцете на предишния главен прокурор, без никакви реални приоритети, свързани с престъпността, заиграваща се политически и управлявана авторитарно".
По повод своето временно управление Сарафов е на мнение, че институцията се е върнала "към нормалната си и професионална работа, като категорично и трайно излезе от калния терен на политиката, съсредоточавайки се върху своите законови задължения".
"Прокуратурата се върна към естественото си състояние на политически неутрална институция. Разбирам, за съжаление, стремежа на множество политици да злоупотребяват с нас – прокурорите. Непрекъснато слушам, че сме политизирани, но нямам спомен някоя партия да е внесла сигнал срещу свой активист. Всъщност, повечето очакват да станем някакъв техен „съюзник” против политическия опонент и когато не го правим, получаваме обвинения в политизация", пише Сарафов.
По време на временния си мандат като главен прокурор той е обвиняван от Гешев за умишлено прекратяване на всички дела, свързани с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов - за "Барселонагейт" и снимките с пачките и кюлчетата от спалнята му. Те бяха активизирани, когато предишният главен прокурор влезе в открит конфликт с партиите, които преди това го подкрепяха - ГЕРБ и ДПС.
"Виждайки лошите практики на своя предшественик, се уча от неговите грешки и правя всичко необходимо да не позволя прокуратурата да бъде използвана за политически цели, а там където усетя подобни тенденции, ще използвам всички правомощия, които конституционният надзор за законност ми дава", пише още Сарафов.
Идеи за реформи и законови промени
Той дава общо 16 предложения, с които в рамките на бъдещия му 7-годишен мандат държавното обвинение да се превърне в "уважавана и ефективна институция, а отговорната и професионална работа на колегите ми да бъде положително оценена от обществото".
Като основен проблем той идентифицира забавените дела, за което посочва редица причини, сред които ключова според него е претовареността на вещите лица, ангажирани с експертизите. Затова предлага дейността на експертите да бъде обединена в един център с регионални структури или звена, а национална база данни да дава информация на разследващите.
Подобно на своите предшественици Сотир Цацаров и Гешев, Сарафов предлага серия законодателни промени с цел осъвременяване на остарелия Наказателен кодекс, който по думите му само е "кърпен" от 1968 г. насам. Затова той предлага мащабна реформа от 16 точки:
- разследващите да проследяват телефонни и интернет комуникации не само при тежки, но и по дела за по-леки престъпления;
- прокурорите да не мотивират всички свои откази от образуване на разследване;
- да отпадне максималният двумесечен срок за водене на досъдебни производства;
- премахване на задължението поемни лица да присъстват действия по разследване като претърсвания, обиски, изземвания;
- разширяване на възможността за разпити чрез видеоконферентна връзка;
- отпадане на процедурата по предявяване на събраните доказателства по разследване на обвиняем в досъдебната фаза;
- опростяване на конструкцията на обвинителните актове;
- запазване на отнемането на автомобили на пияни шофьори и присъждане на тяхната стойност, когато колата липсва или е отчуждена;
- разделяне на разследваните деяния на престъпления и простъпки, предлагано още от предшественика на Цацаров - Борис Велчев;
- осъвременяване на текстовете в НК за престъпленията по служба;
- оптимизиране на конкурсите за повишение на прокурори;
- въвеждане на електронни дела в прокуратурата;
- следствените служби да преминат от окръжните прокуратури към националното следствие;
- усъвършенстване на методиките за разследване на престъпления;
- увеличаване на щата на прокуратурата за служители с аналитични функции;
- производства, образувани от антикорупционната комисия, да бъдат възлагани на следователи.
В подкрепа на предлаганите от него законови промени Сарафов отбелязва в концепцията си, че "животът ясно ни показа, че законите не бива да се правят само от политиците, или само от теоретици, невлизали в съдебна зала". В това отношение той продължава примера на Гешев и Цацаров, които по време на мандатите си активно прокарваха законодателни идеи. Обикновено ГЕРБ и ДПС бяха сред партиите, които ги подкрепяха.
Форум