След като две години се провеждаше онлайн заради пандемията от Covid-19, най-престижното световно състезание по астрономия се проведе присъствено в Китай.
За поредна година всички български състезатели от националния отбор получиха медали. Но този път постижението е още по-голямо, защото едно от едва петте златни отличия завоюва представител на България.
Златния медал заслужи Светослав Арабов (МГ, Варна) - осмокласник, който постигна най-висок общ резултат за младшата група. Среброто спечели Лора Лукманова (СМГ, София), която постигна най-висок резултат в практическия тур. Бронзовите отличия отидоха при Елена Йорданова (МГ, Русе), Мартин Недев (ПМГ, Хасково), Атанас Митрев (ЕГ, Кърджали), Миглена Меркулова (МГ, Варна), Стела Бинева (ПМГ, Хасково) и Красимир Станков (МГ, Русе).
Повечето от тях се подготвят в обсерватории и планетариуми в страната. Интензивната подготовка за участие в олимпиадата обаче е отнела две седмици на лагер във Варна, където ученици са решавали теоретични, практически и наблюдателни задачи по 9 часа на ден.
„Това е екзотично пътешествие, среща с връстници от други страни, с други култури и може би среща с бъдещи колеги астрономи, с които те, ако посветят професионалната си кариера на тази наука, може би ще работят един ден заедно“, каза пред БНТ един от ръководителите на отбора - Ева Божурова, астроном в НАОП „Николай Коперник“ – Варна. Тя беше в Китай с тях с другия им преподавател - Никола Каравасилев (ПЧМГ).
„Готини хора бяха. Но все пак се радвам, че ги бихме. Чувствам се добре, като цяло и малко повече самочувствие имам за следващи турнири“, сподели Светослав Арабов, който вече е бил на много олимпиади по математика. Това отличие му е още по-ценно, защото в борбата за първото място събра най-много точки от всички участници- 57 от общо 80, и победи най-добрия китайски астроном сред учениците.
„Космосът винаги ми е бил интересен. Започнах да гледам научнопопулярни филми по National Geographic и там имаше много епизоди за звездите и космоса. Така реших, че и аз искам да се занимавам с астрономия“, разказва той още преди няколко месеца пред варненския сайт TheSite24.
Сега разказа, че олимпиадата е преминала в три основни кръга. В първия са решавали теоретични задачи, при които "просто трябва да знаеш как се борави с всички закони".
Вторият кръг е наблюдателният, при който е трябвало да намерят и разпознаят определени обекти в небето. Използват екрани, понеже в Китай условията за наблюдения не са добри - има светлинно замърсяване.
"Имаше снимки на обекти и ние трябваше да ги видим и разпознаем. Единият беше Юпитер, другият беше мъглявината M101. Също трябваше да разпознаем къде се е появила свръхнова в тази галактика“, казва съученичката му от Математическа гимназия във Варна Миглена Меркулова, която е в 8 клас.
В третия кръг – практическия, учениците сами са чертали графиките, нужни за решаване на задачите.
И Светослав, и Миглена искат да учат в чужбина и като носители на медали имат възможността по-лесно да влязат в престижни университети в САЩ и Европа. Но и не планират да останат дълго зад граница.
„Аз искам да уча в чужбина, мечтата ми е MIT (Масачузетският технологичен институт), но знам, че там приемат много трудно. След това обаче искам да се прибера в България и тук да помагам на учениците да се развиват!“, казва Светослав.
„Може би ще отида в чужбина, но ще се върна в България“, сигурна е и Миглена.
„Ние сме от много добрите и това се дължи на мрежата от Народни астрономически обсерватории в страната и на учителите ентусиасти в градовете, където няма такива обсерватории, и водят кръжоци", казва още тяхната ръководителка Божурова. И отбелязва, че не са много страните, където е запазена или е развита подобна традиция.
Тя добавя, че при подготовката си за олимпиади учениците придобиват опит в изследователската работа на астрономите, за които това вече е професия.
„Учебният материал върху, който се съставят задачите по астрономия на над 90% изобщо не се учи в училище и се разчита само на извънучилищна подготовка“, казва Божурова.
Международната олимпиада по астрономия се провежда за първи път през 1996 г., а България се включва през 1998-а. Участниците в българския национален отбор се избират измежду победителите от четирите кръга на националната олимпиада по астрономия.
Форум