В неделя НАСА приземи най-голямото до момента количество проби от астероид.
Това се случи с помощта на астероидния преследвач Озирис-Рекс (Osiris-Rex), който взе пробите от малката въртяща се космическа скала Бенну през 2020 г. Преди ден те полетяха към Земята в капсула, която кацна в американската пустиня Юта, САЩ, в 16:52 ч. българско време.
"Питам се колко разтърсващи моменти можеш да преживееш в един живот, защото имам чувството, че може би достигам лимита си", каза водещият учен на мисията проф. Данте Лаурета от Университета в Аризона.
Това събитие може да се окаже ключово за разбирането на произхода на Слънчевата система, а потенциално и на зараждането на живота на Земята.
Как е взета пробата
През 2016 г. Озирис-Рекс се отправя на мисия, която струва общо 1 млрд. долара. Той пристига при Бенну през 2018 г. и прекарва следващите две години в летене около него и в проучване на най-доброто място за вземане на проби. За избора на мястото помага британската рок легенда от "Куийн" и астрофизик д-р сър Брайън Мей.
Преди три години космическият апарат навлиза и се протяга с триметров (11-футов) прът, който за момент докосва повърхността на астероида и засмуква прах и камъчета.
Устройството натиска с такава сила и загребва толкова много, че камъните се заклещват по ръба на капака. Докато пробите се носят в космоса, Лауретa и екипът му търсят начин да вкарат останалия материал в капсулата. Точното количество вътре ще бъде известно едва след отварянето на контейнера.
Какво се знае за астероида
Бенну e остатък от много по-голям астероид, който се е сблъскал с друга космическа скала. Открит е през 1999 г. и е широк едва половин километър, приблизително на височината на известния нюйоркски небостъргач Емпайър Стейт Билдинг, а черната му грапава повърхност е камениста.
С кръгла форма, Бенну прави пълна обиколка около Слънцето за 14 месеца, като се завърта около оста си на всеки четири часа.
Учените смятат, че Бенну съдържа остатъци от формирането на Слънчевата система преди 4,5 милиарда години. Той може да се приближи опасно близо и да удари Земята на 24 септември 2182 г. - точно 159 години след пристигането на първите парчета от астероида.
Проучването отблизо, направено с помощта на Озирис-Рекс, може да помогне на хората да разберат как да отклонят Бенну, ако се наложи, казва Лаурета.
Какво може да се научи за Земята
Очаква се пробите да дадат повече информация за това как е възникнала Слънчевата система преди близо 4,5 млрд. години, а може би дори как е започнал животът на Земята.
"Опитваме се да сглобим нашето начало. Как се е формирала Земята и защо тя е обитаем свят? Откъде океаните получават вода; откъде идва въздухът в нашата атмосфера; и най-важното - какъв е източникът на органичните молекули, които изграждат целия живот на Земята?", каза Лаурета, пред Би Би Си.
Британската медия пише още, че Бенну вероятно съдържа много вода, която сформира близо 10% от теглото му. Наред с други изследвания, предстои учените да установят дали съотношението на различните видове водородни атоми в тази вода е подобно на това в океаните на Земята. Очаква се да се направи проучване и на въглерода, който се съдържа в пробите.
"Всъщност никога не сме търсили аминокиселини, които се използват в белтъците, в метеоритите поради този проблем със замърсяването. Така че смятаме, че наистина ще постигнем напредък в разбирането на това, което наричаме хипотеза за екзогенна доставка, идеята, че тези астероиди са източник на градивните елементи на живота", казва още Лаурета.
Как капсулата се спусна до Земята
Капсулата с пробите от астероиса се спусна с парашут в пустинята Юта в САЩ, докато Озирис-Рекс се отдалечи, за да се срещне с друг астероид.
Озирис-Рекс освободи капсулата с пробите от разстояние 100 000 км. четири часа преди тя да се приземи на полигона на Министерството на отбраната в Юта в неделя.
Командата за освобождаване дойде от контролния център на производителя на космическия кораб "Локхийд Мартин" в щата Колорадо.
Капсулата е широка близо 81 см. и висока 50 см. Тя навлезе в атмосферата със скорост от 27 650 км/ч и след това летя близо 13 минути, докато се приземи.
После капсулата беше откарана с хеликоптер до временна лаборатория за почистване в близост до мястото на падане. Очаква се да бъде отнесена в Хюстън, Тексас, където се намира космическият център "Джонсън" на НАСА.
Как ще се изследва пробата
Новата лаборатория в "Джонсън" ще се ползва само за изследване на отломките от Бенну, за да се избегне кръстосано замърсяване с други колекции, каза Кевин Райтър, ръководител в НАСА.
В сграда 31 вече се съхраняват лунните камъни, донесени от астронавтите на "Аполо" от 1969 до 1972 г., кометният прах и частици от слънчевия вятър, събрани по време на две предишни мисии, и марсиански метеорити, намерени в Антарктида.
Пробите от астероида ще се обработват в азотни ръкавици от служители, облечени в костюми за чисти помещения от главата до петите. НАСА планира публично представяне на богатствата на Бенну на 11 октомври.
