Как България отбеляза 109 години от арменския геноцид

Парламентът почете паметта на жертвите на арменския геноцид с минута мълчание. Днес се отбелязват 109 години от масовото изтребление.

На 24 април 1915 г. в Цариград са арестувани, а малко след това убити над 200 интелектуалци от арменски произход. С това се слага началото на избиването на над 1,5 млн. арменци в Османската империя, както и на прогонването на много други, извършвано в годините до 1922 г.

България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците.

През 2015 г. парламентът реши 24 април да бъде Ден за възпоменание на жертвите. В тогавашното решение на депутатите обаче по лично настояване на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов не беше записана думата “геноцид”, а определението “масово изтребление”.

Вижте също

Абажур от човешка кожа. Престъпленията на нацистите, за които потвърждението идва едва 80 години по-късно

В сряда Атанас Зафиров от БСП предложи датата да бъде отбелязана с минута мълчание. Неговата партия, както и "Възраждане" определят събитията като геноцид. ГЕРБ-СДС, както и ПП-ДБ използваха израза "масово изтребление".

Депутатите от Движението за права и свободи (ДПС), което е създадено с цел да защитава интересите на етническите турци в България, не присъстваха в залата по време на парламентарните декларации.

Арменският геноцид е извършван систематично от Османската империя още от края на XIX век. Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, сочат историческите данни. Геноцидът се описва също и с арменската дума агхет, която означава “невъобразимо престъпление” или “голяма катастрофа”.

В продължение на повече от 100 години Османската империя, а по-късно и модерната турска държава, отричат над арменците да е бил извършван геноцид.

Вижте също

Преследвани от векове. 8 април и закъснялото признание за ромския Холокост