Да пожелаеш на човек да отиде в газова камера. Това е смисълът на една антисемитска карикатура с бившия външен министър Соломон Паси. Тя обикаля социалните мрежи и дори буди одобрение сред някои потребители. А в центъра на всичко е партия, влязла в парламента.
Това не е първият случай на антисемитизъм в България, но е от малкото, след които има реакция от страна на институциите.
В петък Софийската градска прокуратура възложи на ДАНС и ГДБОП проверка по сигнала за антисемитския фотоколаж с лицето на бившия външен министър Соломон Паси. Той беше споделен в група на "Възраждане" в Телеграм.
Според издателката и преводачка Антоанета Колева трябва да се предприемат действия както от хората на индивидуално ниво, така и от медиите и институциите. Тя смята, че ако сега не се реагира подобаващо, антисемитското говорене може да се превърне в антисемитски действия.
"Какво ни гарантира, че това утре няма да доведе до побой или до убийство?", казва тя.
След края на Втората световна война в демократичните държави постепенно се налага схващане, че антисемитската реч трябва да среща бърз и твърд отпор сред властите и обществото. Причина за този извод са изследванията на процесите, довели Хитлер на власт. Тези процеси не са започвали с физическо насилие, а със слово и изображения, показват книгите на историци като Раул Хилберг и Мартин Гилбърт.
Според председателя на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев е напълно нормално да се изразява несъгласие с политически фигури, но в случая начинът е проблемен.
„Да се насажда антисемитизъм около такива критики е абсолютно недопустимо“, казва той.
"Този колаж като че ли беше това, което просто преля чашата", казва и председателят на организацията на евреите в България "Шалом" проф. Александър Оскар.
Миналата седмица "Шалом" подаде сигнал до прокуратурата за разпространяваното изображение. В четвъртък организацията публикува своя позиция, с която призова институциите да не остават безучастни за надигащия се антисемитизъм и език на омразата.
Според вътрешния мониторинг на "Шалом" през последната година се забелязва "тревожна тенденция за проявите на антисемитизъм в България". А реакцията на институциите не винаги е адекватна.
"По принцип няма отговор, като че ли борбата с антисемитизма е ангажимент само на еврейската общност. Борбата с антисемитизма е ангажимент на цялото общество", казва проф. Оскар.
Ролята на "Възраждане"
Въпреки призивите да се разграничи от случая, лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов не го направи. Освен това той отрече, че чатът, в който се разпространява карикатурата, има нещо общо с "Възраждане". Според проф. Оскар обаче човекът, публикувал изображението е активен член на партията.
Костадинов, който от години е обвиняван от правозащитни организации в разпалване на реч на омразата, използва думите по свой адрес, за да ги насочи към друг. Този "друг" се оказа член на семейството на самия потърпевш от карикатурата - Соломон Паси.
В четвъртък Костадинов каза, че ще подаде сигнал срещу сина на Соломон Паси - Исак Паси заради споделен от него колаж. В него украински войници държат знаме, на което е добавен надписът "Скоро идваме в България, да я прочистим от "Възраждане".
Костадинов тълкува това като призив за "изтреблението на 358 хил. българи" - броят на гласувалите за партията му на последните избори. Освен срещу Паси Костадинов каза, че ще подаде и сигнал лично срещу проф. Александър Оскар, "защото спекулира с позицията, която заема" и разпространява етническа и расова нетолерантност.
"Само по себе си това звучи доста ужасяващо, защото, от една страна, не почива на никаква логика, а от друга страна, това е заплаха към неправителствените организации, които се осмеляват да се опълчат на езика на омразата и нетолерантността в нашето общество", казва проф. Оскар.
Той отбелязва, че през последната година езикът на омразата от страна на различни представители и последователи на „Възраждане“ ескалира. "От словесна агресия вече преминаха и към физически посегателства", казва той.
Възход на антисемитизма
Освен карикатурата през последните месеци привърженици на "Възраждане" възпрепятстваха прожекцията на филм с ЛГБТ тематика в София и вандализираха заведение, на което нарисуваха свастика.
Забелязват се и антисемитски коментари под публикациите на официални представители на партията. Организацията на евреите в България "Шалом" извършва мониторинг на всички подобни прояви в публичното пространство и в интернет.
"Има тревожна тенденция за проявите на антисемитизъм в България. Почти ежедневно нещо се случва в страната, като ние ги следим и след юридическа консултация, ако преценим, че има причина за сезиране на компетентните органи, го правим", казва проф. Оскар.
През последните дни граждани сигнализираха в социалните мрежи и за нацистки знаци и антисемитски надписи в центъра на София.
„В стария еврейски квартал намирам срещу един от красивите барове кола, без номера и изпотрошена, облепена с фашистки послания“, пише Мартина Стефанова в публикация във Фейсбук.
Кънев отбелязва все пак, че в България винаги е имало антисемитизъм, но в момента той получава повече публичност.
„Не може да се каже, че през последните години има системен ръст на антисемитизма. Има събития, около които антисемитизмът се възпалява“, казва той. Понякога това се случва и заради личности, и заради партии.
"Политическа партия "Възраждане" е генератор за усилване на езика на омразата и на антисемитското говорене, а това е много тревожно", казва Колева.
Реакцията на държавата
Карикатурата с лика на Соломон Паси предизвика реакцията на някои партии и институции. Проявата беше осъдена от Министерството на външните работи, от редица посолства, сред които тези на Испания, Германия, Израел и САЩ. "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) призоваха "Възраждане" да се разграничи от използването на език на омразата.
"Всяка една такава проява трябва да бъде остро осъждана, както и хората, които я разпространяват", казва проф. Оскар. Той добавя, че това е първият път през последната година, когато институциите осъждат подобни прояви на език на омразата, в това число и антисемитизма.
"Проблемът е, че българските органи на правосъдие са крайно нечувствителни към подобни прояви", смята Кънев и припомня, че "Възраждане" не е първата партия в българския парламент, която е разпространявала антисемитска идеология.
През 2021 г. България дори е осъдена в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) по две дела, заведени заради антисемитски и дискриминиращи послания в книги и речи на лидера на „Атака“.
Ако не се отговори подобаващо на разпространяващия се антисемитизъм, според Кънев могат да последват още дела. Антоанета Колева пък смята, че това може да доведе и до допълнителна радикализация на действията на поддръжниците на "Възраждане".
И за тримата експерти ключовото в подобни ситуации е да има реакция както от политическите фигури и институциите, така и от публични личности, които формират обществено мнение.
