Ще бъде събота, часът ще е 6:00. Първото юлско слънце току-що ще е изгряло. Около 1500 човека на колела ще са се събрали пред Историческия музей в София, за да пресекат старта на едно от най-масовите български състезания – „Витоша 100“.
Цели 100 километра и 18 часа по-късно, точно в 23:59 още близо хиляда ултрамаратонци ще застанат на старта – този път, за да пробягат 100-те км от обиколката на Витоша. И двата пъти, както неизменно досега в продължение на вече няколко десетилетия, на старта ще бъде и Анна Пенчева.
Аплинистката и пещернячка е основният организатор на проявата, която тази година има юбилейно издание – провежда се вече 40 поредни години по същия обиколен маршрут около склоновете на Витоша. А Пенчева съпровожда всички 40 от тях.
„За мен „Витоша 100“ е удовлетворение“, казва тя в интервю за Свободна Европа.
„Заради това, че успяхме да популяризираме този маршрут и да накараме хората да го заобичат. Идват хора от цялата страна, дори от чужбина. Всяка година са все повече и повече“, добавя 77-годишната алпинистка.
Тя разказва, че идеята за подобно състезание се заражда още през 70-те години, по примера на подобни прояви в Италия. В началото обаче се следва малко по-различен маршрут, докато през 1983 г. планинарят Иван Петров, баща на джаз певеца Васил Петров, предлага сегашния вариант.
Днес обиколката на Витоша тръгва от Бояна в подножието на планината, преминава през Владая, Кладница, язовир Студена, Чуйпетлово, Ярлово, Плана, Бистрица, Драгалевци и завършва с финал отново в Бояна. По думите на Пенчева именно това, че проявата е кръстена „Обиколка на Витоша“, а не рали, ултрамаратон или състезание, кара толкова много хора да се включват в нея всяка година.
„Това е един прекрасен маршрут, не е в най-високата част на планината, не е най-спортният маршрут. Идват хора, които иначе никога не биха се записали на състезание“, казва тя.
Пенчева си обяснява голямата популярност на проявата и с отношението на самия организаторски екип към участниците.
„Ние сме много социални. Интересуват ни победитeлите, най-добрите, но с много голямо уважение се отнасяме и към тези, които не са толкова подготвени или пък са с по-посредствено колело, които тръгват просто за да изпитат себе си. На повечето състезания такива хора не могат да участват. Докато при нас участват всички, ние ги подкрепяме и насърчаваме“, отбелязва Пенчева.
Въпреки че през последните години за „Витоша 100“ се записват над 2500 човека, обиколката невинаги е била толкова популярна. По думите на Пенчева в миналото е имало и години само с 50 участници, както и години, в които организаторите изключително трудно са намирали средства, за да осъществят проявата.
„Борих се през всичките трудни години да съхраним това състезание, да популяризираме маршрута и много се радвам, че успяхме“, споделя Пенчева.
Самата организация отнема много усилия – в изданието на 1 и 2 юли, например, ще се включат около 200 души, които да обезпечат маршрута - лекари, спасители от Планинската спасителна служба, хора, които да покрият многото подкрепителни пунктове по маршрута. А по думите на Пенчева работата е целогодишна – защото преди самото провеждане е нужно да се намерят спонсори, информацията да стигне до хората, те да бъдат регистрирани.
През последните години е подкрепена в организацията и от дъщеря си – сноубордистката Теодора Пенчева. Самата Анна Пенчева прекарва живота си, отдадена на пещерите и планините – по думите ѝ като съвсем младо момиче попада в пещерняшки клуб и се влюбва в този екстремен начин на живот.
През 1969 г. тя е част от експедиция, която достига дъното на най-дълбоката известна тогава пропастна пещера в света – Гуфр Берже във Франция (минус 1148 метра). Постижението ѝ е нов световен рекорд по спускане в пропастни пещери за жени, а през следващите години тя успява да постави още цели два световни рекорда по дълбочинно проникване.
Но освен дълбините, обича и върховете – през 1990 ръководи първата българска експедиция до хималайския осемхилядник Нанга Парбат, има изкачвания в Алпите и Кавказ.
„Това, което съм, са ми го дали пещерите и планините“, казва Пенчева.
„Аз избрах това да е моят начин на живот, много време им отделих и не съжалявам. Радвам се, че попаднах в тези среди и още съм сред тях.“
