В живота му едно от най-важните неща е Нюкасъл. Той е роден в града, а по-късно става легенда на едноименния отбор. Макар че прекарва най-успешните дни от кариерата си на друго място, е припознат като един от любимите синове на града.
Във вторник Алън Шийрър навърши 54 години. Той е рекордьор по голове във Висшата лига на Англия с 260 отбелязани гола. Шампион на страната, носител на купата, той е определян за един от най-великите английски футболисти в историята.
Шийрър е роден в Нюкасъл през 1970 г. Семейството му е част от работническата класа в Северна Англия. Баща му - Алън, е неговият първи фен и го насърчава да тренира футбол още от малък.
Истинските тренировки обаче са на улицата, на което по-късно той отдава големи заслуги за израстването си. Като дете играе за амтьорския „Уолсенд бойс“. На състезание е забелязан от елитния „Саутхемптън“.
Той влиза в юношеските формации на клуба, въпреки че преди това кара проби още в „Уест бромич“, „Манчестър сити“ и „Нюкасъл“.
След две години в юношите, през 1988 г. Шийрър дебютира и за първия отбор на „Саутхемптън“, когато влиза като смяна. Две седмици по-късно, когато за пръв път е титуляр, той се изстрелва начело на спортните страници, след като отбелязва три гола срещу „Арсенал“. Това го прави най-младия играч отбелязвал хеттрик в елита на Англия.
Това избухване му помага постепенно да се утвърди в първия състав на „светците“, но бележи малко в следващите два сезона. Въпреки това още през 91-ва феновете на „Саутхемптън“ го избират за играч на годината на отбора.
От млад той се откроява с борбения си стил и физическата си сила. А това се харесва на феновете.
„Феновете трябва да имат това, което искат. Те искат забавление, те искат страст, искат отдаденост“, казва Шийрър.
През следващия сезон той отбелязва 13 гола в 41 мача и е повикан в мъжкия отбор на Англия, където бележи още в дебюта си. За младата футболна звезда започва да се говори като за най-желания млад играч в първенството. За него се конкурират големите отбори, но в крайна сметка той попада в „Блекбърн“ срещу 3,6 млн. паунда, което го превръща в най-скъпия футболист в Англия дотогава.
Там нещата не започват гладко, след като контузия го изважда от игра за половин година. До края на сезона обаче вкарва 16 гола в 21 мача, а във втория си сезон бележи 31 пъти в 40 срещи. „Блекбърн“ пък се утвърждава като водещ отбор и завършва сезона на второ място.
Златната година в кариерата му се оказва през сезон 94-95, когато бележи 34 гола, а „Блекбърн“ грабва титлата в Премиърлийг. Постижението е още по-голямо, защото идва в периода, в който „Манчестър Юнайтед“ на Алекс Фъргюсън вече се е утвърдил като най-силния отбор в страната.
Показателите му за клуба са наистина впечатляващи за епохата. Той вкарва 112 гола в 138 мача.
Така през 96-та всички говорят за интереса на „Юнайтед“ и „Реал Мадрид“ към него. Шефовете на двата клуба обаче коментират, че „Блекбърн“ иска огромна сума за трансфера му.
В крайна сметка тя е платена от клуба в родния му град – „Нюкасъл“, като и този път това поставя рекорд за най-голям трансфер в световния футбол. Всички смятат, че именно той е парчето от пъзела, което е необходимо на „свраките“, за да станат отбор номер едно в страната.
Макар че Шийрър продължава да бележи често, контузиите му пречат да покаже същото ниво, каквото показва в „Блекбърн“. Титлата така и не идва, но за сметка на това той печели две Купи на Англия и става голмайстор на първенството в дебютния си сезон.
„Не ме интересува, че не спечелих трофей, защото правех нещата по свой начин и изживях мечтата си“, казва Шийрър.
И хората в "Нюкасъл" мислят същото, защото издигат пред стадиона си "Сейнт Джеймс парк" статуя на нападателя.
За почти всички специалисти Шийрър е смятан за най-добрия централен нападател в историята на английския футбол.
След края на кариерата си той става един от най-популярните футболни анализатори в британския ефир, където започва да си партнира с други легенди като Гари Линекер и Иън Райт.
Още по време на футболната си кариера Шийрър е част от Националната организация за противодействие на насилието над деца. Той участва и в множество инициативи в родния му Нюкасъл.
След края на кариерата си участва в множество благотворителни инициативи, в които събира стотици хиляди за различни каузи.
„Имам страхотен живот, на който наистина се наслаждавам. Има обаче нещо, което ме гризе отвътре – адреналинът от футбола, това ми липсва“.
Форум