Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) ще трябва да предостави достъп до всички свои решения за отнемане на имущество. Това стана ясно след окончателното решение на Върховния административен съд (ВАС), за което съобщи Антикорупционният фонд (АКФ).
Новината идва, след като през 2022 г. АКФ заведе и спечели дело срещу КОНПИ, което я задължаваше да разкрие решенията си за отнемане на имущество. Комисията обаче се възползва от процедурни трикове, с което забави този процес.
„Колкото повече КОНПИ се бави да публикува тези решения, толкова повече се засилват съмненията, че ръководството ѝ се страхува от обществената реакция, когато те бъдат разкрити“, каза Бойко Станкушев, директор на АКФ.
Решението на съда е окончателно.
АКФ заведе дело срещу КПКОНПИ през април 2022 г. след отказ от страна на комисията да даде информация за това чие имущество иска да отнеме.
В хода на делото се оказа, че още през 2018 г., в нарушение на закона, КПКОНПИ е обявила всички такива свои решения за служебна тайна. Тогава начело на комисията е Пламен Георгиев, който година по-късно подаде оставка, след като журналистически разследвания на АКФ и Свободна Европа доведоха до скандала „Апартаментгейт“.
„Решенията са важни, защото именно чрез тях може да се изясни какви проверки са извършени от държавния орган, установените въз основа на тях факти, критериите и правните изводи, довели до образуване на съдебно дело, силно засягащо имуществената сфера на гражданите“, пише АКФ.
Още през 2022 г. Административният съд - София град (АССГ) постанови, че решенията, свързани с отнемане на имущество, са обществена информация. С това съдът задължи КОНПИ да ги предостави на АКФ.
Въпреки това КОНПИ поиска решението да бъде обявено за "нищожно" с аргумент, че е "неразбираемо". През 2023 г. АССГ отхвърли този иск. След това КОНПИ отново обжалва пред ВАС, което забави разкриването на решенията с още една година.
След окончателното решение на ВАС АКФ поиска незабавното му изпълнение и съобщи, че ако КОНПИ продължи да не изпълнява задълженията си, ще сигнализира съда и ще поискат налагане на глоба.
През септември 2023 г. КПКОНПИ се раздели на две - Комисия за противодействие на корупцията (КПК) и Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ).
Според решението тогава Народното събрание трябваше да избере членове на КПК в рамките на 3 месеца. Това така и не се случи. Заради това в момента членовете на двете комисии са с един и същи състав.
В момента комисията е без титулярен председател, след като бившия главен прокурор Сотир Цацаров, избран на поста с гласовете на ГЕРБ и ДПС, подаде оставка.
Това се случи след конфликт с управлявалия за кратко кабинет на Кирил Петков, който постави като приоритет разделянето на органа на две и прибавянето на разследващи функции в арсенала му.
Форум