Една снимка и три изречения в социалните мрежи. Това се оказа достатъчно, за да зареди с надежда украинците, че САЩ няма да правят повече отстъпки пред Москва.
На снимката се виждат президентите на Украйна и САЩ – Володимир Зеленски и Доналд Тръмп. Седнали са насаме, един срещу друг, в центъра на голяма зала във Ватикана. Озовали са се там за погребението на папа Франциск, но провеждат разговор, дълъг „около 15 минути“, казва пресцентърът на Зеленски. Наоколо няма нито асистенти, нито преводачи.
Два дни по-късно Тръмп ще каже, че в този разговор Зеленски го е молил за оръжие.
Снимката се появи в събота, 26 май. Тя беше последвана от пост на Тръмп в социалните мрежи. В края на дългия текст той пише:
„Нямаше причина Путин да изстрелва ракети по населени с цивилни райони, градове и села през последните няколко дни. Това ме кара да мисля, че може би той не иска да спре войната, а просто ме мотае и трябва да се действа по различен начин с него, чрез „банкови мерки“ или „вторични санкции“? Твърде много хора умират!!!“
Реакции на надежда
Тези думи на Тръмп окуражиха не само хората в Украйна, но и американски политици, които защитават Киев от самото начало на войната. Сенаторът републиканец Линдзи Греъм веднага каза, че Сенатът е готов да наложи санкции на държавите, които купуват руски нефт, газ и други продукти.
Зеленски каза, че тази среща „може да се окаже историческа“ и писмено благодари на Тръмп – два месеца след драматичната среща в Белия дом, в която го бяха обвинявали в това, че не е достатъчно благодарен.
В понеделник Тръмп подсили думите си, като каза, че е „разочарован“ от Русия - включително и заради това, че тя е нанесла ударите си по Киев след "всичките разговори", проведени с американския президент.
Старото и новото в тази история
Противно на разпространяваните информации, това съвсем не е първият път, в който Тръмп заплашва Русия със санкции. Дори го е правил и с по-убедителни думи. Ето пример от началото на март: „Сериозно обмислям широкомащабни банкови санкции, санкции и мита срещу Русия, докато не бъде постигнато прекратяване на огъня и окончателно мирно споразумение“.
САЩ не са налагали нови санкции, но временно свалиха едни - от Кирил Дмитриев, който наскоро беше на посещение в САЩ като специален представител на президента Путин.
Начинът, по който Вашингтон говори за санкциите, е противоречив и не дава основание за никакви прогнози.
Новото в историята около срещата във Ватикана е относителната критичност в думите на Тръмп по адрес на Русия.
Допреди дни Тръмп не е изразявал критика към Путин. Откакто за втори път стана президент той редува две позиции за това кой е отговорен за войната – едната е, че това са три идържави – Русия, Украйна и САЩ (чрез управлението на Джо Байдън), а другата – че за войната е виновна Украйна.
В действителност Русия непредизвикано нападна Украйна на 24 февруари 2022, завзе над 18% от територията й, разруши енергийната й система, отвлече на руска територия украински деца, които асимилира, унищожи до основи десетки източни градове, обяви за свои четири области, на които проведе референдуми без избирателни комисии, нито избирателни списъци, остави след себе си масови гробове и стаи за изтезация, организирани от руски военни.
Около срещата на Зеленски и Тръмп във Ватикана публично не е повдиган въпросът за това дали Тръмп е формирал ново отношение към отговорността за войната, или е затвърдил многократно изразяваното.
Десетки анализатори вече са коментирали, че посоката, в която се движи Тръмп по въпросите на войната в Украйна, е основана на три фактора, сред които първият е основен:
- представата, която Тръмп вече има за отношенията си с Европа, Русия включително;
- бизнес възможностите, които би му отворил един или друг контакт;
- личното му лошо отношение към Зеленски.
Ако са прави, значи в отношението на Тръмп към Москва няма промяна, както и да заговори за ролята на Русия в тази война.
Украйна се отбранява предимно със западно оръжие, макар че вече произвежда и свое собствено. Киев до голяма степен зависи от доставките на САЩ. Това поставя страната в трудно положение пред новата администрация в Белия дом, която не крие по-благоприятното си разположение към агресора.
Как звучат критиките към Путин, когато ги има
В края на изтеклата седмица Тръмп още поне веднъж се отзова критично за Путин. Първите му критични думи дойдоха в сряда, 24 април, след като Русия бомбардира Киев. Те не бяха незабавно оценени като критични към руския президент, защото в тях се съдържаше и намек, че бомбардировките са приемливи, но просто идват в лош момент. Ето какво написа Тръмп:
„Не съм доволен от руските удари по Киев. Не са необходими и идват в лош момент. Владимир, спри! По 5000 войници умират всяка седмица. Хайде да сключим мирния договор!“
Украински анализатори в неделя допуснаха, че по-активната критика към Путин, отправена след срещата със Зеленски във Ватикана, се е дължала включително и на това, че Тръмп е решил да балансира подтекста в оценката си, че бомбите могат да идват в „лош" или в "добър" момент.
И едно напомняне: Тръмп изразяваше критичност към Русия и в първите седмици от мандата си, когато казваше, че „Русия трябва да се раздвижи“. Тоест, реакцията му от събота досега, е нова като интензивност и яснота на думите, но не и напълно уникална.
"Непобедимата" Русия
Ако се говори за отрицателно отношение на Тръмп към украинския му колега Зеленски, обикновено се цитират най-сценичните ситуации и думи - че Тръмп го наричаше "диктатор без избори", "търговец", "актьор със скромна успеваемост", "неблагодарник", който си играе с Трета световна война - все думи, които не са произнасяни по адрес на агресора, но бяха отправени към жертвата. Да не говорим за епизода в Белия дом, откъдето Зеленски беше практически изгонен в края на февруари, макар че пресцентровете смекчаваха картината.
Само че оценките за Зеленски имат и чисто политическа страна. Тръмп смята, че когато Украйна се е озовала в положение на застрашена от руско нападение, тя е трябвало да преговаря, за да избегне военен конфликт с голяма военна сила. Но не го е направила и затова е погубила живота на хиляди украинци.
В основата на това обвинение стои схващането за руската армия като за непобедима - ореол, който тя имаше десетилетия наред, но го изгуби пред лицето на фактическа война в Украйна.
Коментарите на Доналд Тръмп оставят впечатлението, че той вижда в руската армия стария й образ.
В началото на март казваше, че Русия буквално „удря“ Украйна на бойното поле в момента. Няколко седмици по-късно каза, че „хиляди украински войници“ са обкръжени от руската армия и той моли Путин да пощади живота им. Но такива факти не съществуваха.
Преди дни го питаха каква отстъпка ще направи Русия, след като от Украйна се очаква да се откаже от своите завзети територии. Той отговори така: „[Русия] няма да превземе цялата Украйна“.
Всъщност няма основание за такова очакване. След три години и два месеца война Москва още не е превзела 100% от административните области, които вписа в конституцията си като свои. От две години тя - с малки изключения - напредва с по 100 метра на седмица. Инициативата на бойното поле действително е нейна, но тя не води до търсения от нея резултат.
В понеделник, когато потвърди разочарованието си от руските удари по украински градове, Тръмп даде знак, че и от това не се е отказал - от схващането, че руската армия е непобедима. Поредният пример, че Тръмп не е променял отношението си към войната, с което направи завой в американската външна политика и си навлече обвинения, че просто е на страната на агресора.
Форум