Той искаше да реформира Сърбия и да я приближи до Европа след ерата на насилие при Слободан Милошевич. Сенките от миналото обаче се оказаха по-силни. Точно 22 години след убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич една сръбско-българска копродукция напомни, че раните още са отворени, а битката за промяна продължава. Не само в Сърбия.

Служби за сигурност и мафиотски структури, наследени от тоталитарно време, организират покушението на демократично избран министър-председател. Той иска да реформира страната, за да бъде приета в Европейския съюз (ЕС). Точно 22 години след показното му убийство същата страна е управлявана от проруски президент и за пореден път е раздирана от масови студентски протести.

Това е Сърбия. А убитият премиер е Зоран Джинджич, определян от някои като Балканския Кенеди. Ако Джинджич беше жив днес, надали щеше да е щастлив, че стратегическите партньори на Белград са Русия и Китай, а президент е бивш министър от режима на покойния Слободан Милошевич.

Приживе Джинджич е ярък представител на новото поколение сръбски политици - реформатор, който иска Сърбия да бъде партньор на Запада, за да излекува по-бързо раните си от кървавия разпад на комунистическа Югославия. Службите и организираната престъпност обаче не му прощават този план. И го убиват.

Тази история разказва една нова сръбско-българска копродукция - сериалът "Операция "Сабя". През последните месеци той предизвика силен отзвук в Европа и спечели международни награди. Включително за най-добър актьорски състав на световната си премиера в Кан.

Сюжетът му е толкова завладяващ не само защото е базиран на реални събития, а защото хората в почти всяка от съседните на Сърбия балкански държави разпознават в него собствената си реалност. Дори България, която вече 18 години е член на ЕС, но все още е на дъното на общността по върховенство на закона и усещане за справедливост.

Как започва всичко

"Сабя" е името на мащабната полицейска операция, започнала в Сърбия в първите часове след покушението срещу Джинджич. Премиерът е застрелян от снайперист, докато влиза в сградата на правителството в Белград на 12 март 2003 г.

Убийството провокира масова реакция в страната, а в следващите седмици разследващите задържат около 4500 души. Разкрити са десетки други престъпления, включително 28 убийства, сред които и това на бившия сръбски президент Иван Стамболич.

В крайна сметка в Специалния съд за организираната престъпност в Белград се доказва, че покушението срещу Джинджич е организирано от Милорад Улемек - Легия и Звездан Йованович. Първият е организатор, а вторият - извършител. И двамата са бивши спецполицаи от т.нар. червени барети, наследени от времето на социалистическа Югославия.

Улемек и Йованович получават по 40 години затвор. На по-леки наказания са осъдени още десетима души, свързани със Земунския клан. Това е криминална групировка, смятана за най-мощната на Балканите. Пипалата ѝ се простират и в България.

Легия е бивш член на Френския чуждестранен легион и на паравоенната Сръбска доброволческа гвардия, известна като Тигрите на Желко Ражнатович - Аркан, които воюват в Хърватия и Босна по време на войната при разпада на Югославия. Тигрите са обвинявани в редица военни престъпления.

Сериалът започва с убийството на Джинджич. Всеки от осемте епизода представя две паралелни сюжетни линии. Едната разказва за последните дни на сръбския премиер преди смъртта му. Другата линия е основната - хронологията на събитията след убийството.

Кой стои зад сериала

"Операция "Сабя" е копродукция на сръбската This and That Productions и българската АГИТПРОП. Проектът е под шапката на Сръбската национална телевизия, но е финансиран и от Националния филмов център (НФЦ) в България. Първоначално участва и хърватска продуцентска компания, но тя се оттегля.

"Трябваше да сме трима копродуценти заедно с Хърватия. Даже го обявихме официално - за пръв път три балкански държави се обединяваха по такава голяма политическа тема. Но за съжаление впоследствие хърватският продуцент не можа да намери никакви пари в Хърватия по политически причини", разказва Мартичка Божилова от АГИТПРОП пред Свободна Европа.

Сериалът е режисиран от Горан Станкович и Владимир Тагич. Двамата участват и в сценариите на епизодите. По време на снимките екипът на сериала успява да запази всичко в пълна тайна, но проблеми не липсват.

Отпускането на финансирането от НФЦ се забавя близо две години. Сериалът е одобрен по чисто нова програма за копродукции и процедурата върви бавно. След като всичко от българска страна е изчистено, следва забавяне и в Сърбия.

Националната телевизия в Белград отлага премиерата на сериала с година. Според Божилова местни политически фактори са оказали влияние върху ръководството на телевизията да се опита да понижи интереса към проекта. Освен отложената премиера, излъчването му е преместено в по-късен час, за да не е точно в най-гледаното време. Ефектът обаче е точно обратният.

Пускането на "Операция "Сабя" в ефир съвпада с вълната от антиправителствени протести срещу президента Александър Вучич, а главният актьор - Драган Мицанович, който играе Джинджич, редовно посещава демонстрациите.

"Хората го възприемат все едно самият Джинджич е с тях и предвожда протеста. Много е готина тази аналогия", отбелязва Божилова.

Какво разкрива сюжетът

Макар че се базира на реални събития и част от персонажите са исторически личности, сериалът все пак е фикция. Голяма част от основните герои са измислени. Например - двамата полицаи, които разследват убийството на Джинджич, както и тъстът на единия, който се оказва свързан с комунистическата Държавна сигурност.

Сюжетът е пречупен през призмата на сръбското политическо статукво, наследено от времето на Милошевич, което не желае да се реформира. То не приема визията на Джинджич за нова Сърбия, която споделя ценностите на Европа.

В сериала присъстват съвсем реални епизоди от управлението на убития премиер. Като стремежа на Джинджич да ускори евроинтеграцията на Белград, която обаче удря на камък, защото международното внимание се фокусира в Ирак, където коалицията, водена от САЩ, започва нова война. Или въоръжените протести на червените барети по улиците на сръбската столица, провокирани от предаването на военнопрестъпници на Трибунала в Хага.

Всяко едно от тези събития постепенно затяга обръча около Джинджич, който изглежда обречен не само от задкулисието в родината си, но и от масовите настроения на сънародниците си, повечето от които подкрепят нереформираните си специални си служби.

Мартичка Божилова прави паралел със съвременната политическа ситуация в Сърбия, доминирана от проруското управление на Вучич, което оставя страната встрани от европейския ѝ път. По думите ѝ, докато вървят снимките на сериала, тя дори коментира с двамата му млади режисьори дали той може да провокира отрицателни последствия за кариерите им.

"В един момент миналата година си говорихме, когато имахме регионална премиера в Сараево, че е твърде възможно да трябва да напуснат Сърбия. Обаче сега започнаха протестите и не знам какво ще се случи с тях. Може пък да се получи така, че да могат да продължат да работят там", коментира Божилова.

Какъв е отзвукът в България

Божилова разказва, че досега в България "Операция "Сабя" предизвиква смесени реакции: "Страхотни отзиви, но хората не могат да скрият и горчивината си, че все едно виждат България в сюжета на сериала."

Успехът на копродукцията предизвиква един конкретен въпрос - защо досега няма подобен проект, който да разкаже българско значимо събитие от най-новата история?

"Общото при нашите режисьори и въобще при нашите хора, които се занимават със сериали, е, че предпочитат конюнктурата. Много по-спокойно им е там", казва Божилова.

И добавя: "Другата причина е защото българските телевизии не желаят да си вкарват таралеж в гащите с такива теми. Те предпочитат безболезнени, готини ентъртейнмънт теми, които дори и да са политически или криминални, да са изцяло измислени, да не почиват на реални събития в никакъв случай."