Връзки за достъпност

Извънредни новини

Истории от лошата история. Има ли как да помогнат срещу лъжите в наши дни


Диана Иванова на фона на архивна снимка от нацистката предизборна кампания през 1936 г. Колаж.
Диана Иванова на фона на архивна снимка от нацистката предизборна кампания през 1936 г. Колаж.

Не сме против гей хората, просто искаме да защитим децата от опасности. Това казват много хора, които днес подкрепят забраната за ЛГБТ "пропаганда" в училище. Но в историята има лош пример за нещо подобно - какво става, ако държавата те заслепи с уверението, че мисли точно като теб.

Лошият пример е от нацистка Германия, но първо едно уточнение.

Зад всяка престъпна политика могат да се видят власти, които са загрижени за мнозинството. Така е в Сталинова Русия, която овластява бедните и неграмотните, и подарява права на жените, докато избива милиони. Така е в Руанда, която е угрижена за лошия си имидж в света, докато съсича стотици хиляди свои граждани. И в България на Живков е така, когато на фона на стремеж към величие и единство на нацията са лишени от име и родина близо един милион души.

Общото между тези случаи е именно доверието, с което мнозинствата приемат основното послание на властите, защото привиждат в него сихрон със собствените им убеждения. И точно това доверие ги заслепява за престъпленията, които вървят "в пакет" с лозунгите.

Много от тези лозунги не биха стреснали никого, ако се разглеждат без връзка с общата политика, от която произтичат. Ето пример от Германия, където нацизмът влиза под кожата на германците включително и с грижата си към природата.

Германия на 30-те

В Германия в началото на 30-те все още няма война, няма и Холокост, дори Хитлер още не е дошъл на власт, но вече има загриженост на природата и животните. Демонстрират я националсоциалистите и целите им нямат нищо общо с хуманността.

Малко известни са т.нар. "зелени политики" например, които нацистите лансират. Те казват, че защитават "майката природа", и много хора приемат с радост това. Създават програми за отдих, които определят като „сила чрез радост“. Говорят за "органичната връзка на кръв и почва".

Но масовото одобрение за тези послания върви заедно с езика на омразата, разделящ „националната общност“ от „чуждите народи“ и „пришълците“. Любовта към природата става преход към разсъждението, че който е пришълец в тази земя, не може да я обича.

Германското общество е променено до неузнаваемост само за няколко години. Насилието, започнало още през 30-те години на миналия век, прераства след 1933а година в терор, на който са подложени евреите, синти и роми, хомосексуалните, хората с психически увреждания, както и различни религиозни общности - католици, Свидетели на Йехова.

Гьоринг от Горската служба

"Когато ние [германците] вървим през гората, (...) гората ни изпълва с (...) огромна радост от чудната Божия природа.“ Това са думи на Херман Гьоринг, който от 1936 г. година е начело на Райхската горска служба.

Теодор Кюнкеле, председател на баварското Дружество за защита на природата, казва през 1935 г.:

"Вече не икономиката е крайната цел на политиката, а запазването на източниците на народната сила. Тези източници са кръвта и почвата, хората и родната земя, човекът сред майката природа. (...) Пробуждането на германската душа определя и съдбата на околната среда. Германският народ започва да преоткрива старите и вечно млади извори на сила, които лежаха погребани и изгубени през изминалите десетилетия".

Интересно е да се разсъждава – защо и как „чистата раса“ и „чистата природа“ стават синоними, защо всички природозащитни организации и съюзи в Германия приветстват идеологията на националсоциализма и дори стават нейни съавтори.

"Природата" за нацистите и реалната грижа за природата днес

Йенс Иво Енгелс, професор по модерна и съвременна история в Техническия университет в Дармщат, отбелязва в свое изследване големите разлики между екологичните движения днес и в началото на миналия век. „Докато днес отъждествяваме екологичните движения с либерален, алтернативен начин на живот, с ангажираност към демокрацията, правата на участие и прозрачността, в началото на XX век ситуацията е била различна. Природозащитниците не са се смятали за модерни или отворени към нови тенденции. Точно обратното, те са били консервативни, категорично против индустриалците, капитализма и развитието“.

През 20-те години на ХХ в. към тези чисти природозащитници се присъединява нова мисловна школа. Тя е по-научна от първото поколение и свързва опазването на околната среда с идеята за здравето, с биологичните и народните идеи. Приемало се е, че хората и природата образуват органично единство. Че здравите хора са се нуждаели от здрав пейзаж. А "здравословен" е означавало жизнен, силен, превъзхождащ всички останали народи.

През 1935 година е приет Законът за опазване на природата, който ще остане в сила до 70-те години и който се смята за изключително напредничав за своето време. Този закон не е първият, който прави националсоциалистите популярни сред любителите на природата.

Само няколко месеца след „завземането на властта“ през 1933 година правителството предприема няколко мерки за защита на животните. Сред тях е забраната за умъртвяване на животни без упойка през април 1933 г.

Реалността, скрита зад грижата за природата

След като нацистите идват на власт природозащитните организации са прочистени, както всички останали, от неудобните и враговете на режима - политическите дисиденти, хомосексуалните, синти и рома, хората с увреждания и най-вече евреите.

Но тези, които приемат това "прочистване" от хора, са доволни, че имат закони, за които са се борили дълго време.

Най-популярната организация на националсоциалистите е основана през 1933 година, когато Хитлер идва на власт. Казва се "Сила чрез радост" (KdF- Kraft durch Freude).

Нейна цел е да организира свободното време на хората, и особено на работниците, които не са имали достъп до буржоазни привилегии, като например разходки до курортите с минерални води, посещения на театри и концерти, пътувания до местни и далечни дестинации.

Тези дейности е трябвало да сплотят "националната общност". Именно "Сила чрез радост" създава и първите фестивали на виното в големите винарски региони на Германия. "Целта е всички германци да осъзнаят, че виното не е луксозна напитка, а по-скоро създава нов кураж за живота и дори е укрепващо лекарство", пише през 1934 година кметът на град Арвайлер в обръщение към първия винарски фестивал.

Как да разпознаеш отровата

Природата, родината, гората, германският културен пейзаж са централни понятия в нацистката идеология, но ядрото й е другаде - в насаждане на човеконенавист.

Много германци и до днес са смутени от употребата на същите думи в наши дни. Тогава, през 30-те, началото на Втората световна слага край на утопиите – културните пътувания спират или се ограничават до развлечения за войниците, а много от горите са изсечени. Що се отнася до общото екологично равновесие, произведено от националсоциалистическа Германия, то ще бъде катастрофално.

Но в него все пак има и нещо положително: разбирането на механизмите му, схващането на начина, по който милиони могат да бъдат заразени със смъртоносна идеология, докато са уверени в добрините, които се вършат за тях, е сред малкото "оръжия", с които човек може да се бронира, за да не падне и днес в същия капан.

  • 16x9 Image

    Диана Иванова

    Диана Иванова е журналист, изследовател, куратор. Носител е на редица международни журналистически награди, между които Европейската награда за журналистика през 2005-а на Австрийската агенция АПА "Да пишем за Източна Европа".

    През 2016-а година е стипендиантка по програмата Memory Work на германската фондация за преработването на комунистическата диктатура. Изследва психическите последици от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като групов терапевт в Германия. 

Форум

XS
SM
MD
LG