Връзки за достъпност

Извънредни новини

Какво може да стане в Близкия Изток след убийството на лидера на Хамас


Убитият лидер на Хамас Исмаил Хания (вляво) и върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей.
Убитият лидер на Хамас Исмаил Хания (вляво) и върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей.

Израел и Хамас са във война от месеци, но все пак търсеха начин да постигнат примирие. Сега нещата се промениха. Във вторник срещу сряда в Иран беше убит политическият лидер на Хамас Исмаил Хания. Какво да очакваме оттук нататък в Близкия Изток?

Убийството на лидера на Хамас Исмаил Хания в Иран доведе до нова ескалация на напрежението в Близкия изток. Групировката, която е обявена за терористична организация от САЩ и ЕС, водеше преговори с Израел за прекратяване на огъня в Ивицата Газа.

Там войната не спира от октомври 2023 г., когато бойци на Хамас нахлуха в Израел, убиха близо 1200 души и взеха над 200 други в плен, като 115 от тях все още са държани от групировката. Тел Авив отговори с масирани удари и инвазия в Ивицата Газа. По данни на здравните власти в анклава, които са контролирани от Хамас, убитите от израелските удари са над 39 000.

Вместо примирие първоначалните очаквания на дипломати и анализатори са, че по-вероятните последствия от убийството са още сблъсъци и нападения в региона.

Промяна ще има и за самата Хамас, в която Хания беше определян като по-умерените членове на ръководството. Докато тече война с Израел възприемането на по-краен подход може да задълбочи кризата и да доведе до разрастване на конфликта.

Властите в Иран обвиниха Израел в убийството на Хания, но Тел Авив досега не е поемал отговорност за атентата.

Какво ще направи Хамас сега?

До момента групировката мълчи за възможните си действия. Няколко нейни говорители казаха, че убийството на Хания е подействало като „шок“ за висшето ръководство на Хамас.

Много анализатори определят Хания като един от най-умерените лидери на Хамас, който е имал ключова роля в преговорите за прекратяване на огъня във войната между групировката и Израел в Ивицата Газа.

Още в първите часове след новината за атентата се появиха твърдения, че оттук нататък вече няма да са възможни никакви преговори за край на войната в Газа. Това са прибързани заключения, каза Сухаил ал-Ханди, който е част от политическото бюро на Хамас.

В последните месеци преговорите вървят мудно и без видим прогрес, но изглеждаха желани и от двете страни. Сега обаче те могат да бъдат изцяло отхвърлени.

Хания беше в центъра на преговорите, в които освен него и израелските представители участваха още Катар, САЩ и Египет. Дипломати от Вашингтон на няколко пъти намекваха, че има напредък, който може да доведе и до краен успех.

Кой ще наследи Хания като лидер на Хамас?

Засега няма ясен отговор на този въпрос. Говорители на групировката казаха, че „Хамас е идея“, както и че нейното поведение и идеология няма да се променят. Сухаил ал-Ханди определи групировката като „установено движение“ и каза, че то няма да понесе загуби в тази посока, въпреки „мъченичеството“ на своя лидер.

Важно в случая е разделението на Хамас на политическо и на военно крило, като второто е по-влиятелно. След смъртта на Хания две от най-влиятелните фигури, които остават в организацията, са по-близо до военното крило. Това са Яхия Синуар и Мохамед Деиф.

Синуар е основател на организацията за сигурност на Хамас (МАЖД). Той е определян като втори човек в организацията и неин лидер в Ивицата Газа от 2017 г. насам.

Той се смята и за един от основните организатори на атаката от октомври 2023 г. Веднага след нея говорителят на израелските въоръжени сили контраaдмирал Даниел Хагари го обяви за „ вече мъртъв човек“.

Мохамед Деиф е лидерът на военното крило и е известен като „мозъкът“. Израелците пък го наричат „котката с девет живота“. Той стои зад идеята на прокарването на тунели под Газа, които позволяват движението на бойците на Хамас, както и преноса на оръжие. За него също се смята, че е един от основните организатори на нападението срещу Израел.

Един от по-умерените лидери на организацията, който може да се опита да я оглави, е Халед Мешал. По-рано той вече беше начело на Хамас, но се оттегли от лидерската позиция през 2017 г., когато беше заменен именно от Хания.

Като възможен кандидат световните медии споменават и Захир Джабарин. Той често е наричан "изпълнителния директор" на Хамас. Той е свързван с управлението на паричните потоци, с които се финансира групировката. Негова отговорност са и преговорите за освобождаване на палестинци, които лежат в израелски затвори.

Безпрецедентно ли е убийството на лидер на Хамас?

Убийството на Хания не е без прецедент. През 1996 г. Яхия Айсаш, организатор на серия от бомбени атентати, е убит с взрив на мобилния му телефон.

През 1997 г., по заповед на тогавашния и настоящ премиер на Израел Бенямин Нетаняху, е убит бившият лидер на Хамас Халед Мешаал.

Подобна съдба имат и други членове на Хамас, свързани както с политическото, така и с военното ѝ крило.

Какво следва за региона?

Последиците от убийството на Хания няма да бъдат само във връзка с отношенията между Израел и Хамас.

Тел Авив вече призна, че стои зад убийстово на един от високопоставените командири на шиитската Хизбула в Ливан Фуад Шукр. Двата атентата пък дойдоха след убийството на 12 деца в Голанските възвишения, които са анексирани от Израел. За това убийство Израел обвини именно Хизбула.

Трите събития - убийството на деца, последвано от атентати срещу лидери на Хамас и Хизбула - повишават допълнително градуса на напрежението в целия регион на Близкия Изток, но и не само.

Убийството на Хания беше осъдено от Иран, който е съюзник както на Хамас, така и на Хизбула, но и на хутите в Йемен. Тези три формирования воюват с различен интезитет срещу Израел.

Върховният лидер на Иран Али Хаменей каза в сряда, че Техеран има „дълг“ да отмъсти за смъртта на Хания. Последният път, когато Иран отправи подобна заплаха, страната изстреля стотици ракети и дронове срещу Израел.

Убийството на Хания беше осъдено още от Катар, Турция, Сирия, Йордания, Ливан, Пакистан, Русия и Китай.

В същото време палестинците в Западния бряг излязоха на многохилядни протести. Те организираха и целодневна стачка, която остави затворени хиляди магазини.

Въпреки повишеното напрежение военният министър на САЩ Лойд Остин каза, че не смята за неизбежно започването на пълномащабна война в Близкия Изток.

„Не мисля, че войната е неизбежна. Стоя зад думите си. Мисля, че има възможност за дипломация“, каза Остин.

  • 16x9 Image

    Николай Лавчиев

    Николай Лавчиев е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Учил е социология, журналистика и спортен мениджмънт. Интересува се от международна политика, енергетика и промените в съвременните общества.

Форум

XS
SM
MD
LG