Връзки за достъпност

Извънредни новини

Да се надяваш и да вярваш. Как писателката Лола Лафон си обяснява крайнодесния вот във Франция


Лола Лафон
Лола Лафон

Страх от безработица, страх от война, страх от хаос, страх от "другите"... Тези страхове, провокирани от псевдополитици, дошли от нищото и провъзгласили се за "велики", водят след себе си напълно объркани избиратели към урните. Разговор на Еми Барух с писателката Лола Лафон за изборите във Франция.

Визитка

Лола Лафон израства между София и Букурещ. Учи танци и музика в Париж и Ню Йорк. Авторка е на седем романа, сред които „Малката комунистка, която никога не се усмихваше“ (Actes Sud, 2014), преведена на 11 езика и отличена с едни от най-престижните литературни награди, “Преобръщане” (Actes Sud, 2020) преведена в 16 страни и удостоена с избора на Goncourt в Швейцария и с наградата France Culture Télérama. Последната ѝ творба, “Когато слушаш тази песен” (Stock, 2022), е наградена с Grand Prix des lectrices de ELLE и предстои да излезе в Германия. С нейната пиеса „Състояние на нашия живот“ беше открит сезон 2023 в Théâtre du Rond-Point.

Има нещо фаталистично именно днес, часове преди втория кръг на изборите във Франция да говорим за състоянието на нашия живот… Защото очакването е някаква смесица от уплах и надежда. От гняв и протест. И все пак, какво очакваме?

Лола Лафон: Бях шокирана, когато [Еманюел] Макрон разпусна парламента, не можех да повярвам, че сме до такава степен в ръцете на човек, който има огромно его и очевидно не е добър политически стратег. Имаш чувството, че си играчка, а всъщност си напълно безсилен…

Крайнодясна партия не е управлявала Франция от режима на Виши през Втората световна война. Напрежението и разделението във френското обществото са толкова осезаеми, а скокът в неизвестното толкова опасен, че последствията могат да разтърсят не само Европа…

Европа върви на дясно. Сякаш всичко е забравено и всичко е простено. Но като казваме Европа, разбираме ли и източната страна на континента? Или окончателно сме я приели тази “Европа на две скорости”?

Съществува някакво социално презрение към Източна Европа. Гласът на жените от България и Румъния не се чува тук. И това е “споделено” и от ляво, и от дясно. Източна Европа е нещо като туристическа зона. Непозната и евтина. Когато ви е удобно, отивате там на почивка, а през останалото време - празнота.

На първия тур имаше впечатляваща мобилизация. Как си я обяснявате?

След избирането на Макрон той насади такова социално презрение, съпроводено с цинично самодоволство и се отнесе с истинска бруталност към протестната енергия на хората. Това е факторът, който доведе до мобилизация и мигновено обединение на социалистите, комунистите, еколозите, непокорната Франция.

Не е ли утопия този Нов фронт?

Когато отидеш на семейна вечеря, има хора, които мразиш, има хора, с които нямаш нищо общо, и въпреки това знаеш, че ще седнеш на една маса с тях и че все пак има нещо, което ви свързва. Аз така го виждам. Нямам илюзии. Знаем, че чичо [Жан-Люк] Меланшон не се справя никак добре. Хората около мен не понасят Меланшон. И аз не го понасям. Смятаме, че той е нанесъл огромна вреда на левицата, но все пак, ето ни. Може би е осъзнаване на предстоящата опасност, а може би е добре да си кажем, че трябва да спрем да олицетворяваме политиката с хората. Мисля, че има много добри хора около него, но проблемът е с лидера, с човека, които претендира да представлява другите. И това е ужасно.

От много години във Франция не гласуваме “за”, гласуваме, защото ни е страх от някой друг.

От много години във Франция не гласуваме “за”, гласуваме, защото ни е страх от някой друг. От 2002 г. гласуваме, за да избегнем идването на [Марин] Льо Пен на власт.

А сега, когато видите този [Жордан] Бардела, хамелеонът без един работен ден с неговите 1,5 милиона абонати в TikTok, ви побиват тръпки. Защото той всъщност е съблазнител. Това е думата, той дори не се старае да убеждава. И хиляди млади хора го следват. Плашещо е. Това е един напълно измислен човек, без съдържание, който идва от нищото. Не трябва ли това да ни тревожи? Но не - то се превръща в качество. Той не е нито десен, нито ляв. “О, добре, добре!”.

Продават ни някого, чийто произход всъщност не можем да идентифицираме, чийто път е някаква мъгла.

Какво все пак казват, хората, които го подкрепят?

Всичко минава през социалните мрежи. Аз не виждам тези хора. Такива са алгоритмите. Всеки е в собствения си балон.

Мийм от кампанията "Това още не сме го пробвали", създадена от френски графични дизайнери, осмиващи крайнодесния вот във Франция.
Мийм от кампанията "Това още не сме го пробвали", създадена от френски графични дизайнери, осмиващи крайнодесния вот във Франция.

След първия тур, когато излязохме с приятели, си дадохме сметка, че не познаваме никой, който е гласувал за Националния сбор.

И тогава чух тази потресаваща фраза от едно момиче: “Крайната десница? Това още не сме го пробвали!” Това е не просто влудяващо, то граничи с лудост.

Аз не съм социолог, но това изречение е много представително. Това е визия за политиката като в супермаркета. “Опитахте ли този перилен препарат? Не проработи. Защо не пробвате съседния?”

На въпроса: “Защо избрахте да гласувате за крайно дясната партия “Национален сбор” стотици хора във Франция отговарят: “Това още не сме го пробвали.”

В отговор на този абсурд френски графични дизайнери създадоха ярки сюрреалистични изображения в нео-поп стил, които заляха социалните мрежи и за часове станаха вайръл.

Лют сос в окото, четка за зъби от кактус, тоалетна хартия с нокти…., под които стои надписът: “Това още не сме го пробвали!”

Но всъщност те успяха. Националният съюз успя да каже: “Ние вече не сме такива. Не сме расисти. Не сме антисемити. Подкрепяме Израел, Не сме хомофоби”, но като четеш и слушаш техните кандидати, виждаш расисти, антисемити, хомофоби. Очевидно е, че нищо не се е променило.
——
“Да се надяваш” и “да вярваш” са синоними - пише в своята седмична рубрика в Либерасион Лола Лафон. И продължава:

“Струва ми се, че тези два глагола таят елемент на изчакване, любопитна пасивност: „надяваме се“ на по-добър свят, „вярваме“ в по-справедливо общество? Страхотно. Дори няма да е необходимо да работим върху това, всичко ще се случи в крайна сметка.

Политиката, която засяга всички ни - като организация на нашия живот - не е въпрос на вяра, нито на добри желания. Можем да се включим, да действаме.”
——

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Форум

XS
SM
MD
LG