Свободна Европа получи искане за право на отговор от архитект Любо Георгиев по повод текст на Стефан Попов, публикуван на 28 май 2024 г.
Архитект Георгиев оглавяваше организацията "Екипът на София", която заедно с "Продължаваме промяната - Демократична България" и "Спаси София" издигна кандидатурата на настоящия столичен кмет Васил Терзиев.
След победата на Терзиев на местните избори през миналата есен Георгиев стана негов съветник в Столичната община, но напусна поста през февруари тази година. Той не огласи подробни мотиви за оставката си, като каза единствено, че от позицията си на съветник не е имал възможност да осъществи "реформите, които са необходими".
Свободна Европа публикува позицията му без редакторска намеса.
В статията "Конфликтът в центъра на София. Какъв е по-сериозният му произход", публикувана на 28.05.2024 в Свободна Европа Стефан Попов прави редица заключения за градското планиране на София, някои от които засягат дългосрочната стратегия за развитие на Столична община "Визия за София". За немалка част от екипа от експерти и координатори, работили по стратегията, част от заключенията на г-н Попов изглеждат прибързани и изградени върху грешна или частична информация. Затова публикувам своя отговор в интерес на истината и в знак на уважение към труда, експертизата и времето на стотиците хора, работили по Визията.
На първо място бих искал да уточня, че "Визия за София" не е изследване. Тя е дългосрочен стратегически документ за развитието на града с хоризонт 2050 г. и в хода на подготовката му са проведени над 50 различни изследвания. Процесът стартира със събирането на огромно количество данни за състоянието на града в седем тематични направления:
- "Хора";
- "Икономика";
- "Транспорт";
- "Околна среда";
- "Градска среда";
- "Идентичност и култура";
- "Управление".
Всички тези данни са публични и целят да покажат актуалния статус на града спрямо различни индикатори.
В текста си Стефан Попов твърди, че "основен недостатък на визионерската схема е началната ѝ точка. Тя не тръгва от описание и критика на настоящото състояние, а директно от представата за бъдеще". "Визия за София" тръгва именно от описание на сегашното състояние. Първо чрез събиране и анализ на наличните и достъпни към онзи момент данни. После през публични обсъждания на заключенията в анализите. Продължава през целенасоченото събиране на нови данни и повторните анализи. Отново има публични тематични обсъждания в различни формати. И чак тогава се определят целите, стъпките, мерките, а и самата визия.
Стефан Попов заявява, че "Визия за София" страда от "отсъствието на социологическа чувствителност". Не познавам друг процес през последните 30 години, който да е правил толкова обширни социологически проучвания за различните аспекти на качеството на живот в града, които са представителни не само за цялата община, ами и за конкретните нейни части. Първото подобно проучване, проведено в България бе за оценката на качеството на живот с София и анкетната му карта включваше 90 въпроса. Второто широко проучване проведохме в края на процеса на работа по Визията и то целеше да измери нагласите на софиянци към предложените мерки. Тези проучвания все още се използват от различни хора и организации за разнообразни цели и вдъхновяват различни проекти и инициативи. Освен тях осъществихме много интензивен диалог със стотици граждани - експерти, или не, добавящи информация, изразяващи мнение, поемащи ангажименти.
Неведнъж в публичното пространство е споменавано, че подобно събиране на данни за състоянието на града, както и тяхното обсъждане с цел постигане на споделени цели, е безпрецедентно за границите на България и до момента. "Визия за София" стъпва на базата на това събрано знание и в диалог със стотици заинтересовани страни, както и след допитвания сред хиляди софиянци и експерти, начертахме посоката за развитие на града. "Визия за София" е подробно описана с 24 дългосрочни цели, близо 250 стъпки и 385 конкретни мерки. Това е стратегия с конкретен план за действие.
Наистина, "Визия за София" има различна от обичайните за стратегиите методологическа основа, която всеки може да оцени субективно. Методологията, която използвахме за създаването на Визията също беше представена, обсъждана и изработена в отворен публичен процес и стъпките, които следвахме в съставянето на Визията, бяха формулирани в публичния диалог, продължил близо 3 месеца. Смея да твърдя, че именно необичайния подход в работата ни по този документ ангажира толкова много експерти и хора с опит, създаде среда за продуктивен диалог между различните участници и доведе до продукт, който беше припознат от много граждани и организации.
"Визия за София" не стои на предпазна дистанция от конкретни планове, проекти, дори стратегии и политики. Да, текстовете на двата документа - цели и мерки, са дълги и вероятно това спира мнозина да се запознаят с тях в детайл. Но там има и препоръки за конкретни места, конкретни дейности, конкретни срокове, конкретни теми, които са готови за изпълнение.
"Визия за София" е изградена около концепцията, че градът е (освен други неща) и съвкупност от хора със своите интереси, амбиции, страдания, желания. Затова ключов принцип и приоритет в работата на екипа беше въвличането на граждани в процеса на работа по документа, което се състоя по много и различни начини. В резултат можем да заявим, че в създаването на "Визия за София" взеха участие над 10 000 граждани на София и експерти, което е безпрецедентен включващ процес в работата по публично значим документ у нас. Участваха хора от различни части на общината, от различни възрасти, с различни доходи. Данните за всичко това са обобщени в раздел "Хора", който работи наравно с другите раздели. Работихме по документа с пълното съзнание, че "сухата статистика" не е достатъчна. Фактът, че 5 години след нейното приемане, "Визия за София" все още е референция за много активни хора и организации в града, според мен е показателен за това колко много хора се припознават в нея.
Не намирам за уместна съпоставката, която Стефан Попов прави между "Визия за София" и пост в социалните мрежи на общинския съветник (и кандидат за кмет на последните местни избори) Вили Лилков. Наистина, в поста са изказани немалко смислени и верни неща, но те не изчерпват най-важните въпроси, свързани с центъра на София и не разбирам как двете неща са съпоставими. Когато говорим за центъра на София, е нужно да мислим и за неща като рушащото се културно наследство, застаряващото улично озеленяване, липсата на детски площадки и детски градини/ясли, 100-годишните тръби на канализацията, или пък дисбаланса север-юг, който съществува дори в центъра на града. Всеки е свободен да споделя мнения и коментари, но посока за развитие и приоритети за инвестиции трябва да правим не на базата на лично усещане и светоглед, а на базата на данни, анализи, оценки и широко обсъдени и възприети стратегии.
И може би тук е големият пропуск в оценката на Стефан Попов. Той намира Визия за София за "визионерски продукт" - едва ли не утопия. "Визия за София" е изградена на базата на информиран диалог. В нея има конкретика и всички предложени стратегически цели, мерки и стъпки са премислени в своите взаимовръзки. Решенията са давани на базата на данни, но и на дискусия и оценка от експерти и граждани. И в това няма нищо утопично.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум