Теодора Панева специализира педиатрия от четири години, а преди това е учила медицина в продължение на повече от шест. Казва, че "спрямо други специалности заплащането е конкурентно".
В болницата, в която работи, се спазва Колективният трудов договор, подписан преди 2 години, с който се определя минимална работна заплата за всички лекари. Според него минималното основно заплащане за лекар е 2100 лева.
"Заплащането на лекарския труд като цяло е безумно ниско", казва д-р Иванова*. Тя е специализант по детски болести в една от големите болници в България. "Сравнявайки заплатата си с други колеги обаче, направо ми е неудобно да се оплача", добавя тя.
Въпреки това броят на педиатрите и на лекарите с детски специалности в България намалява. По данни на Националния статистически институт (НСИ) към края на 2022 г. в страната има 1438 педиатри, а детската смъртност е сред най-високите в Европейския съюз - 4,9‰ за 2023 г.
"Недостигът на медицински кадри не е само в България, в цяла Европа е, за съжаление, но България няма политика за приобщаване – за запазване на своите кадри и на приобщаване на кадри от чужбина", казва Кремена Кунева, председател на фондация "Даная", която се бори за изграждането на Национална детска болница.
Проблемът с недостига на лекари с педиатричен профил отново излезе на преден план в началото на май. Тогава Министерският съвет даде разрешение за построяването на частна болница "Мама и Аз".
Срещу това се обявиха неправителствени организации, които припомниха, че според анализ в София и региона липсват 123 лекари с педиатричен профил, а броят им е недостатъчен дори и за една детска болница.
Решението на служебния кабинет да разреши създаването на частната болница беше отменено още същия ден заради обществената реакция, но се повдигна темата какво е да си педиатър в България.
"Спешно се търси педиатър"
По данни на Националния център по обществено здраве и анализи през 2023 г. броят на педиатрите и лекарите с детска насоченост, които упражняват специалността си в България, е 2061. Броят на тези, които работят с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е дори по-малък.
Голяма част от специалистите обаче са концентрирани в столицата.
"Спешно се търси педиатър в Ямбол" - това е едно от първите неща, които се виждат на сайта на Българския педиатричен съюз.
Ямбол е една от областите в България с най-малко педиатри - 17. Това далеч не е единственият град, където има недостиг. През 2019 г. детското отделение в Перник беше напът да затвори заради липса на лекари. През 2021 г. затвори и отделението в Свищов.
Според анализ на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от началото на 2024 г. за цялата страна липсват поне 512 педиатри. По данни на Национална мрежа за децата около половината от практикуващите детски лекари са в предпенсионна и пенсионна възраст и едва 15% са под 35-годишна възраст.
За периода от 2021 до 2023 г. в цялата страна 264 лекари са започнали обучение за придобиване на специалност педиатрия, като обучението на 33 от тях е финансирано от държавата. Това обаче изглежда недостатъчно на фона на недостига в страната.
В повечето области в страната липсват и тесни специалисти, тоест детски хирурзи, детски нефролози, кардиолози и други. А когато се работи с деца, "всичко е по-трудно, дори ако почнем с всекидневните манипулации в едно болнично заведение – взимане на кръв, венозни вливания", казва проф. д-р Иван Литвиненко - началник на Клиниката по неврология в СБАЛ по детски болести "Проф. д-р Иван Митев".
Недостигът на лекари пък води до претоварване на наличните. Така през август 2023 г. педиатричното отделение в болницата във Враца трябваше да затвори след масово напускане на лекарите там. Причината - ниски заплати и невзет отпуск.
"Кой би работил 3 години без да излиза отпуска? Да заповяда да работи. Как да работим двама души, трябва да умрем там, трябва да не си ходим вкъщи", каза тогава д-р Бисер Тодоров.
Какви са условията
"И почивката не е почивка като на всеки друг. Има специалности, които спокойно забравят за своите пациенти и нямат това притеснение", казва проф. Литвиненко.
Дори и в почивните дни на лекарите телефонът не престава да звъни, а при децата ситуацията може да се превърне в спешна за секунди. Затова проф. Литвиненко предпочита да се отзове, преди нещата да са станали необратими.
Както при специализантите, така и при специалистите графикът често е натоварен - дават се много нощни дежурства. Те се заплащат допълнително. В болницата, в която работи д-р Иванова, това означава около 9 лева на дежурство.
"Със сигурност работата на специализанта отнема по-голямата част от времето му. [Във] времето, в което нямаме смени и дежурства, се изисква определена самоподготовка, за да работиш с пациентите на нивото, което те очакват", казва д-р Панева.
И макар в част от болниците в страната да има установена минимална заплата за лекари, това не е случаят с всички болници. Така през януари 2023 г. в болницата в Търговище са открити две места за специализант по педиатрия, като основната заплата там е 1087 лева - със 154 лева повече от минималната работна заплата за страната.
"На всички вече е ясно, че работата на педиатрите е недооценена. Това беше изначално заложено с първите стъпки на пътечната медицина – педиатричните пътеки бяха с изключително ниско остойностяване", казва проф. Литвиненко. Под "пътечка медицина" се има предвид начинът на остойностяване на дейностите по диагностика и лечение на пациент според заболяването - или клинична пътека. Националната здравноосигурителна каса плаща на болниците, които работят с нея, според фиксирани цени на тези пътеки, но нерядко лечението е по-скъпо.
През последните години бяха предприети редица увеличения на цените на пътеките, но проф. Литвиненко отбелязва, че обикновено става дума за процент. Тъй като пътеките в детската медицина са сред най-евтините, увеличението - изчислено в сума - също е малко.
"Всеки иска да работи в една клиника, където благодарение на труда, който полага, ще има едно качествено заплащане", казва той.
Как се става детски лекар
Д-р Панева винаги е искала да бъде лекар, но в пети курс на следването си се среща с педиатрията и решава, че това е нейната специалност.
"Удовлетворението от това да се срещнеш с децата, да им помогнеш, изобщо педиатрията като наука е това, което е по-мотивиращо, отколкото финансовото възнаграждение", казва тя.
При децата обаче има редица специфики. Двата основни компонента в медицината, анамнезата и статусът, са едни от най-трудните в тази специалност.
"Те се базират на наблюденията на родителя или учителя. Детето пък не съдейства, както би направил един възрастен. Тук трябва да се използват всякакви прийоми, включително игра... Всичко това плаши хората, които нямат опит", казва д-р Литвиненко.
Той споделя, че през последните години ръководството на педиатричната болница, от което и той е част, привлича все повече млади лекари и най-вече специализанти. Д-р Панева също е един от тях. Според нея това се дължи на доброто обучение, което болницата предлага. Как обаче могат да се мотивират още лекари да изберат педиатрията?
"Другото е заплащането – поне да бъде достойно за тази отговорност, тази емоционалност и тази ангажираност, която проявяват педиатрите", казва проф. Литвиненко.
*Името е променено.
Форум