Витоша, съботен следобед. Група деца са се събрали на снега край хижа „Алеко“. Едно от тях държи пиукащ уред, който му показва посока. „Върви наляво, сега направо, 10 метра, 9, 8, 7 метра до обекта, който търсиш“, показва му уредът.
Звучи като детска игра, но не е – всъщност устройството и уменията да го използваш могат да спасят човешки живот. Става дума за лавинен уред, който служи за търсене на затрупан човек. Децата пък са участници в единствените курсове за лавинна безопасност за младежи, организирани в България.
Последният такъв се проведе тази събота на Витоша. Обученията са доброволна инициатива и са напълно безплатни за тийнейджъри до 18 години. Водят ги няколко от инструкторите от Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС), сред които са Геновева Михайлова, Веселин Николов, Емануил Бонев, Севдие Реджеб-Райков, а с организацията се занимават преди всичко Вяра Лъджева и Надежда Ангелова.
Целта им е да запознаят младите скиори и сноубордисти с рисковете в зимната планина и с мерките, с които да ги избегнат.
„Все повече деца карат много добре, но пък не познават планината“, казва пред Свободна Европа Геновева Михайлова.
„Фокусът винаги е върху уменията на децата – техника, карвинг, стойка, но те неизменно в един момент излизат и извън пистата и им липсват познанията за там“, добавя тя.
По думите ѝ именно заради това от БАССЕС включват в курсовете си всичко най-основно, което младежите и девойките трябва да знаят, преди да започнат да карат в „диви“ терени.
На първо място това е превенцията – това означава децата изобщо да осъзнаят какви опасности съществуват, а след това да могат и да преценяват метеорологичните и снежни условия и риска от лавини според тях. Накрая идват и уменията за боравене с лавинни уреди, така че да могат да помогнат на затрупан човек.
От БАССЕС, които са независимо сдружение, вече две десетилетия организират публични лекции на тема лавинна безопасност, провеждат практически курсове за възрастни, изготвят образователни видеа и книги.
През 2018 г. се заражда идеята курсовете вече да започнат и с деца, като инициативата първоначално стартира като лекции в училища в страната. Инструкторите обаче установяват, че този изцяло теоретичен подход не е успешен и не може да задържи вниманието на младежите.
„Децата го приемаха като „суха материя“, не им беше интересно. Но когато започнахме да ги водим на терен, да гледат снега, да работят с лавинни уреди, сонди, лопати, интересът скочи“, разказва Михайлова.
Така днес обученията се случват под формата на игра на локации на Витоша, Банско и Пампорово. Финансират се изцяло от дарения и спонсори. Инструкторите в тях като Михайлова се включват на доброволен принцип, като отделят от свободното си време. По думите ѝ в момента ядрото на „тийн лавинистиката“ са около 7-8 човека.
Част от тях са ски учители или планински водачи, други обаче имат съвсем различни основни професии – Михайлова например се занимава с анализ на данни, друга от организаторите – Надежда Ангелова, пък е педагог и химик. Освен дългогодишния опит в зимните спортове, ги обединява и това, че по думите им „много от нас имат приятели, които са загинали или са претърпяли лавинен инцидент и затова тази тема ни е много на сърце на всичките“.
Веселин Николов, който е планински спасител и водач и също е част от инструкторите на курсовете за тийнейджъри, добавя и че много от самите тях са правили същите грешки, които правят и децата сега.
„Още като бях малък, излизах да карам извън пистите. И въобще не съм и предполагал, че тези терени са лавиноопасни. Винаги съм мислел, че тези, които карат по лавини, са идиоти, самоубийци, без да подозирам, че аз самият също карам по такива склонове“, споделя Николов.
Двамата с Михайлова отбелязват и големия напредък на български младежи и девойки в състезанията по извънпистове каране, включително и на европейско ниво. По думите им този спорт се развива скоростно през последните години, става все по-популярен, а това прави и нуждата от обучения за неговото безопасно практикуване още по-спешна.
„Това ни е целта: хем да развиваме спорта, децата да могат да навлизат в планината да карат, хем да не го правят с риск за себе си и хората, които евентуално биха тръгнали да ги спасяват“, казва Николов.
А колкото до личната мотивация на екипа от БАССЕС, това, което ги кара да жертват почивния си ден за преподаване, вместо за някое добро спускане, е усещането за полезност.
„Аз съм карала и ще карам. Но това да предадеш знания на някого, който след това ще вземе правилно решение в избора на маршрут и ден за каране, и така ще се предпази, това най-много ме мотивира“, казва Михайлова.
„Дори само на едно дете да му се наложи да вземе решение и то да го обоснове на това, което е научило в „Лавинистика“, би било страхотно“.
Форум