Рядко се случва една актриса да бъде част от два филма, номинирани за “Оскар” в една и съща година. Още по-рядко пък това е европейка.
Точно това обаче е случаят на германката Сандра Хюлер. Тя беше номинирана за най-добра актриса в главна роля на тазгодишните награди за филмите “Анатомията на едно падане” и “Зона на интерес”. И въпреки че не беше отличена, получи голямо международно признание за своите роли.
Пътят ѝ обаче започва далеч от холивудските прожектори. Хюлер е родена през 1978 г. в Източна Германия, тогава част от съветската окупационна зона, и няма особена близост със западната култура през израстването си.
Когато е тийнейджърка, отрязва косата си, боядисва я в червено и се присъединява в театрален клуб по драма. Тогава не очаква, че в бъдеще ще развие кариера на актриса.
“Участвах в театрална работилница в училище и много ми хареса, но никога не съм мислела, че това може да бъде професия за мен. Беше по-скоро хоби”, казва Хюлер пред онлайн портала за европейско кино Cineuropa.
Берлинската стена пада през 1989 г., когато актрисата все още е в гимназията. Няколко години по-късно тя кандидатства и е приета в Академията за драматични изкуства “Ернст Буш” в Берлин, където завършва театралното си образование през 2003 г.
Обучението ѝ за театър ѝ помага за по-късните ѝ кино проекти. Тя прекарва голяма част от кариерата си на сцената, като все още продължава да се появява на нея.
Хюлер прави своя дебют на екрана през 2006 г. за филма “Реквием” на режисьора Ханс-Кристиан Шмид. Актрисата изиграва мъчителния образ на момиче с епилепсия, подложено на екзорсизъм. Сцените на нейните насилствени припадъци, които католическо ѝ семейство приема като признак на демонично обладаване, стават болезнени за гледане.
През следващите години актрисата продължава да се снима в европейски филми. Едни от тях са германският филм “Архитектът” (2008), германско-френската продукция “Хенри 4” (2009) и британската драма “Връзки” (2012).
Пробивът ѝ в Холивуд обаче настъпва през 2016 г. с участието ѝ в германско-австрийската комедийна драма “Тони Ердман” на режисьорката Марен Ейд.
Продукцията е номинирана за най-добър чуждоезичен филм за награда “Оскар”, както и за наградите “БАФТА”, “Изборът на критиците” и “Златен глобус”. Грабва отличието на “ФИПРЕСИ” (Международна федерация на филмовата преса) на фестивала в Кан, Франция, която носи голямо признание както за филма, така и за актьорите.
“Изкуството е универсален език. Няма значение как го говорите. Важно е хората да разберат какво искате да кажете, а не колко точно можете да го кажете”, казва Хюлер пред изданието Венити Феър (Vanity Fair).
Впоследствие актрисата продължава своето настъпление към Холивуд с филмите “Анатомията на едно падане” и “Зона на интерес” от 2023 г.
Жюстин Трие, режисьорката на френския трилър “Анатомията на едно падане”, пише сценария за филма заедно със своя съпруг Артур Харари по време на пандемията от коронавирус през 2020 година. Тя казва, че е създала ролята специално за Сандра Хюлер, като дори кръщава героинята с нейното първо име.
Актрисата се превъплъщава в ролята на Сандра Войтер, която е заподозряна за убийството на мъжа си. Единственият свидетел по делото е техният незрящ син.
По време на снимките Хюлер умолява Трие да ѝ каже дали героинята ѝ е виновна или не, но не получава отговор. Въпреки това успява да прегърне неяснотите на ролята си, без изпълнението ѝ да загуби своята автентичност.
„Наистина не знам дали Сандра е убила съпруга си“, казва Хюлер пред изданието Холивуд Рипортър (Hollywood Reporter). „Жюстин никога не ми е казвала и никога не съм решавала това сама. Бързо разбрах, че този филм не е толкова за това дали героинята го е направила или не. Става въпрос повече за чувствата ни към нея и как се променят с информацията, която получаваме.”
Другият триумф на актрисата идва с участието ѝ във филма “Зона на интерес”. Първоначално тя отказва да играе ролята на Хедуиг Хьос, съпругата на Рудолф Хьос, комендант на концентрационния лагер “Аушвиц”. Преди това тя се заклева пред себе си, че никога няма да играе нацист.
Друга от причините е, че не е искала да се свърже емоционално с чудовищен характер като този на Хедуиг. По-късно обаче приема предложението от режисьора Джонатан Глейзър. Осъзнава, че това не е поредният филм, който пресъздава геноцида над евреите по време на Втората световна война.
Във филма двамата герои живеят с децата си на метри от стената на “Аушвиц”, но не се показват кадри от самия лагер. След началото на снимките му Хюлер все още се бори с героинята си. Свикнала да намира дълбока емоционална връзка с хората, които изиграва, тя открива, че е невъзможно да съчувства на Хедуиг.
„Мерил Стрийп казва, че трябва да обичаш всеки герой, независимо дали е зъл или не. Мислих за това много дълго време и въпреки че обичам и обожавам Мерил и всичко, което тя прави, не мисля, че съм съгласна с нея. Не обичах Хедуиг Хьос и никога няма да го направя”, казва актрисата.
Сандра Хюлер отказва да се премести да живее в САЩ заради кариерата си и смята, че една от най-важните роли, които трябва да изиграе в живота си, е тази на майка. В момента живее заедно с дъщеря си и кучето им в Лайпциг, Германия.
“Разбира се, че бих искала да работя в САЩ. Имам дълъг списък от невероятни хора, с които бих искала да работя. Но аз съм европейска актриса. Немскоговоряща, европейска актриса. Това винаги ще бъде моята основа”, казва Хюлер.
Форум