Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Момчето и чаплата". Режисьорът Хаяо Миядзаки, който търси красота вместо омраза


Хаяо Миядзаки
Хаяо Миядзаки

Познавате го като един от създателите на анимационното "Студио Гибли". Под неговата шапка излизат редица филми, които променят киното. За най-новия от тях - "Момчето и чаплата", японският режисьор Хаяо Миядзаки спечели втория си "Оскар". Той е Човек на деня на Свободна Европа.

Хаяо Миядзаки е японски режисьор, аниматор и автор на комикси. Той създава "Студио Гибли" през 1985 г. заедно с още трима свои колеги. Работата му завинаги променя анимационното кино с филми като "Принцеса Мононоке" и "Отнесени от духовете".

В понеделник той спечели награда "Оскар" в категорията за най-добър анимационен филм с продукцията "Момчето и чаплата".

Историята на главния герой в "Момчето и чаплата" - Махито Маки, е вдъхновена от детството на Миядзаки. Баща му, както и този на Маки, работи във военна фабрика за изработване на компоненти за изтребители.

"Самолетите не са инструменти за война. Не служат за правене на пари. Те са красиви мечти, които инженерите превръщат в реалност", пише Миядзаки в книгата, направена по филма.

Паралелите между реалното и художественото в живота на режисьора не спират дотук. Семейството на героя Маки се евакуира в провинцията, за да избяга от войната. Същото се случва и с Миядзаки в последните години на Втората световна война.

Тогава той е едва на три. Казва, че някои от най-ранните му спомени са от бомбардирани градове.

В "Момчето и чаплата" майката на Маки умира в пожар. Историята наподобява начина, по който Миядзаки губи майка си, докато е все още дете. Аниматорът разказва, че тя е била силна жена, която е вдъхновила голяма част от женските персонажи във филмите му.

"Много от филмите ми имат силни женски персонажи. Те са смели и самодостатъчни и с цялото си сърце се борят за това, в което вярват. Нуждаят се от приятели и поддръжници, но никога от спасители", казва Миядзаки.

Чрез историята на Маки в "Момчето и чаплата" Миядзаки разглежда и теми като скръбта, семейството и отговорностите спрямо заобикалящия ни свят.

Миядзаки вярва, че децата имат потенциала да надминат предшестващите ги поколения въпреки всички предизвикателства, които съвременният свят поставя пред тях. Той улавя магията на младостта и напомня на зрителите колко е важно да запазят детското в себе си.

Във филмите си Миядзаки разказва истории, които насърчават интроспекцията, емпатията и по-дълбокото разбиране на свързаността между всички живи същества.

Сюжетите, които той разгръща, се преплитат със собствените му разбирания за човечеството и природата. Миядзаки смята, че опазването на природата е жизненоважно за човешкото съществуване.

В "Принцеса Мононоке" и "Наусика от Долината на вятъра" режисьорът изследва последиците от експлоатацията на околната среда, за да покаже, че природата е сила, която трябва да бъде уважавана и предпазвана.

Миядзаки израства в бурен период от японската история. В детството си става свидетел на опустошението от Втората световна война и това оказва значително въздействие върху мирогледа му.

Пацифистките му убеждения са застъпени във филми като "Гробът на светулките" и "Вятърът се надига", които разказват за ужасите от войната.

Миядзаки признава, че съвременното общество е постигнало голям напредък, но това не пречи на аниматора да го критикува. С филми като "Замък в небето" и "Подвижният замък на Хоул" той засяга нуждата от хармоничен баланс между прогреса и запазването на историята.

"И все пак, дори сред цялата тази омраза, животът си струва да се живее. Срещаме прекрасни неща и ставаме свидетели на красиви случки", казва Миядзаки.

Форум

XS
SM
MD
LG