"Страната на красивото надрусване!" Могла ли е София да се напълни с хипита през 1968

През лятото на 1968 г. в София се провежда IX Световен фестивал на младежта и студентите. Той протича под мото, което е в духа на тогавашните комунистически лозунги - "За солидарност, мир и дружба".

Организирането на тази пропагандна фиеста е изправило българските власти пред сериозни предизвикателства, но фестивалът е предоставил рядка възможност за цяло поколение млади българи да общуват със свои връстници отвъд Желязната завеса и да се допрат непосредствено до съвременната западна култура.

Вижте също

Детството приключи. The Dark Side of the Moon стана на 50

През 1968 г. страната се казва Народна Република България (НРБ) и идеологически се смята за най-верен съюзник на СССР. Но тя вече се е отдалечила от сталинския, военен тип социализъм.

Страната е индустриализирана и електрифицирана, стандартът на живот в големите градове е относително добър, София е свързана по въздуха с почти всички столици в Европа.

През 1968 г. в България е въведена петдневна работна седмица, картонените капачки на бурканчетата за кисело мляко са заменени със станиолови, в страната започва да се произвежда "Кока-Кола".

Старите футболни муцуни помнят съкрушителното (7:2) поражение, което "Левски" нанася на ЦСКА през 1968 г., любимецът на народа Гунди отбелязва хет-трик.

В столицата вече могат да се видят образци на съвременна архитектура - хотелите "Плиска" и "Хемус", завод "Електроника", залите "Универсиада" и "Фестивална", както и спортният комплекс "Спартак".

Пак през 1968 г. серийният убиец Жоро Павето всява ужас сред софиянци, а 40 процента от българските момичета водят полов живот преди брака (1/4 от тях преди да са пълнолетни).

В този контекст събирането едновременно в София на хиляди младежи от всички краища на света не е изглеждало за българските власти чак толкова налудничава идея.

София от ранното детство

Преди време попаднах на 17-минутно видео в YouTube, което ме върна в ранното детство. Заснето без звук на 8-мм цветен филм видеото показва нередактирани епизоди от фестивала в София и Велико Търново.

Майка ми, току що разведена, но още незавършила студентка, беше ангажирана през онова лято в подготовката на фестивала, а за мен - впечатлително 7-годишно хлапе, фестивалът остави калейдоскоп от спомени: нагорещеният паваж в центъра на столицата, необичайната глъч и оживление по улиците, звуците на непозната музика, екзотични лица и дрехи, пукането на мехурчетата в тъмната газирана напитка със странното име "Кока-Кола". Наливаха я от стъклено шише с елегантен овал и, представяте ли си - добавяха бучка лед! Възможно ли е да не се запомнят тези ярки събития?

Пак от същото видео може да се добие леко различна представа за българския социализъм. Стройни крака, минижупи, туист и "Кока-Кола" – елементи от алтернативния социализъм, за който следващите поколения едва ли са подозирали че е съществувал. Но и това е било като руска рулетка.

Милиционерските патрули често са спирали девойки с прекалено къси поли, а на младежи с твърде широки панталони са рязали крачолите.

Разтърсих се и няколко дни по-късно се добрах до автора на видеото - Дейвид Роуз, тромпетист в Младежкия джаз-оркестър от Великобритания (съществува и сега). По време на фестивала той е бил на 18 години.

Между мен и Дейвид се завърза кореспонденция, а после и разговори по телефона. Диалозите ни бяха емоционално заредени със същата сила, с която и събитията от 1968.

Фестивалът в София заема особено място в хронологията на годината - той започва непосредствено след масовите студентски вълнения в Западна Европа и приключва точно две седмици преди войските на Варшавския договор да окупират Чехословакия.

Най-съвременните информационни технологии през 1968 г. са радиото и телевизията, но този информационен поток е строго контролиран от комунистическия режим в България. И тук изневиделица 20 хиляди чужденци от 138 държави се изсипват на десант в София и големите градове!

Лондон. Хипитата. Африка

Преди няколко месеца Рори Кормак - професор по международни отношения в университета на Нотингам, Великобритания, попада на документи за тайна операция на британските служби да наводнят фестивала с хипита от Западна Европа. Специализиран отдел в Министерството на външните работи на Великобритания (Форин офис), твърди проф. Кормак, е изфабрикувал и разпространил покана от несъществуваща българска младежка организация със следния текст:

"Добре дошли в България, страната на красивото надрусване! Не ви трябват визи за да се насладите на физическо прераждане през лятото в България! Можете да изпитате всичко това в София! Отпуснете се в България - страна без ченгета! Помнете, приятели - туризмът събира заедно момчета и момичета! Ще сте в непосредствена близост до източната култура на канабиса! Да, разкрепостеното младо поколение от цял свят ще се събере през лятото в София!"

Предполага се, че грешките в английския текст са съзнателно допуснати, за да се създаде усещане за автентичност.

Разбира се, по онова време всички чужденци от несоциалистически държави задължително е трябвало да получат визи за да посетят България, а употребата на канабис (марихуана) е било строго наказуемо по тогавашните закони.

"Британските служби са опитали да саботират провеждането на фестивала и да създадат главоболия за българските власти", - казва проф. Кормак.

Той продължава: "Искам да отбележа, че лондонската инициатива не е успяла. В цялата афера има и комичен елемент. Британските служби са знаели, че комунистическите власти в България не харесват хипитата и са били обезпокоени, че хиляди хипита и фенове на "Бийтълс" ще наводнят страната. Поради това англичаните са отпечатали плакати и брошури уж от името на организаторите на фестивала, насърчавайки хипитата по цял свят да дойдат в България".

Разсекретените документи за въпросната акция се намират в държавните архиви на Великобритания, обаче не са дигитализирани и са достъпни само на място в оригинал, тоест на хартия. Проф. Кормак е изследвал тези документи и заключенията му ще станат част от бъдеща книга.

Освен въпросната "покана" към хипитата, британските служби са опитали да саботират провеждането на фестивала, казва проф. Кормак, наблягайки върху расовите напрежения.

Използвайки името на несъществуващата организация "Свобода за Африка", те са предупреждавали участниците във фестивала, дошли от този континент, че няма да бъдат добре дошли в България. Като предупреждение е използван инцидент от 1963 г. когато африкански студент е бил пребит в София, а медиите във Великобритания широко са раздули случката като проява на расизъм зад Желязната завеса.

Форин офис, зад кулисите

С изготвянето и разпространението на тези печатни материали се е занимавало специално идеологическо управление във Форин офис. По онова време в това управление, по думите на Кормак, са работели около 300 души – бивши дипломати, журналисти и разузнавачи.

Управлението е било разделено на 7 географски отдела, единият от които е бил за Източна Европа и СССР. Проф. Кормак уточнява, че България не е била приоритет в работата на това управление. Усилията са били насочени само към конкретно мероприятие – фестивалът, за който са пристигнали над 20 хиляди делегати от 138 държави.

Сред причините за слабия апетит към диверсионни акции в Източна Европа са посочени рисковете за служителите на управлението и сложностите за пренасяне на печатни материали зад Желязната завеса. Управлението е било разформировано през 1977 г. поради неефективност и бюджетни съкращения.

Един от служителите на това управление – Питър Роулънд е пътувал до България по време на фестивала, обаче е бил разкрит от българските служби, казва Кормак. Държавна сигурност (ДС) се е опитала да го вербува като двоен агент, обаче до споразумение не се е стигнало и той е бил експулсиран от България.

В обширното архивно досие на ДС за фестивала името на този Роулънд (или Ролънд/Роланд) не се споменава.

Освен огромните плакати и знамена в центъра на София, един от визуалните символи на фестивала бяха новите униформи на милиционерите. Старите тъмнозелени военни куртки бяха заменени със съвременна кройка летни ризи и панталони в цвят какао, а на мястото на подкованите с налчета подметки дойдоха безшумните гумени кубинки.

Откриването на фестивала беше на 28 юли в София с помпозна церемония на националния стадион "Васил Левски". Аз не можах да попадна вътре в стадиона, но с група квартални хлапета наблюдавахме откъм улица "Гурко" камионите на телевизията, паркирани до главния вход, и директното излъчване на церемонията.

С близо 1 милион зрители откриването на фестивала е рекорд за Българската телевизия (БТ) през 60-те.

В съпровод на гимнастичките Мария Гигова и Нешка Робева олимпийският шампион Боян Радев запалва фестивалния огън. Само два месеца по-късно в Мексико Радев за втори път ще стане олимпийски шампион.

10-дневната програма на фестивала е включвала политически митинги и дискусии, спортни състезания, концерти, музика и танци.

Дейвид Роуз е присъствал на церемонията на стадиона и си спомня, че балконите на сградите наоколо са били накичени с хора.

Но видеото и общуването с Дейвид се оказаха само първата хапка. Открих и други участници във фестивала, които с желание довериха непосредствените си впечатления.

Барбара Брайт. Константин Мишев

Американската журналистка Барбара Брайт - 25-годишна по време на фестивала - е пристигнала в София без прес-акредитация, но е пращала кореспонденции за списание Нюзуик и за базирания в Ню Йорк Institute of Current World Affairs.

На Барбара веднага й прави впечатление размахът, с който се е водила подготовката:

"Софийските тартори не бяха пестили средства за фестивала, един от местните началници с гордост ми заяви, че са похарчили 2 милиона и 500 хиляди долара (астрономическа сума за столичния бюджет през 1968 г. - б.а.) за 10-дневния карнавал. На забележката ми, че СССР вероятно е дал много повече пари, той пренебрежително подхвърли, че всяка делегация сама си поема разноските. Из центъра на София бяха опънати сергии и отворени магазини за сувенири - керамика, дървени кукли в народни носии, ръкоделия. На площада пред храма "Александър Невски" български и сръбски фолклорни ансамбли до късна нощ танцуваха народни танци. За да опазят морала на гостуващите чужденци, софийските власти набързо бяха "депортирали" около 200 проститутки от столицата към Черноморието. На церемонията по откриването американската делегация - около 50 души, изглеждаше най-проскубана от всички".

Константин Мишев, тогава 15-годишен, впоследствие журналист в Радио Свободна Европа, а по-късно и съветник в първото демократично правителство след промените през 1989 г., също е присъствал на стадиона за откриването на фестивала:

"Седях непосредствено до фона на сектор "В". Бях прогимназист и само зяпах. Чехите и словаците носеха портрети на Александър Дубчек при откриването и хвърляха едни големи, нещо като плажни топки-балони с тяхното знаме към участниците във фона. Какво означава "фон"? Целият сектор "В" срещу официалната трибуна беше зает от средношколци, които трябваше да вдигат под команда флагове с различен цвят и да изписват така разни смахнати лозунги като "Мир и дружба между народите!" или "Прогресивната младеж ще спаси човечеството!". Бяха тренирали цяло лято. Но като литнаха към тях балоните, дикторът започна да крещи по звуковата уредба: "Не се поддавай на провокации! Пукай балоните!"

Държавна сигурност и фестивалът

Делегацията от Чехословакия (520 души) е била усилено следена от органите за сигурност. Властите са се опасявали от разпространяване на идеите на Пражката пролет сред българската младеж, от концепцията за "социализъм с човешко лице", както го наричат тогава в Чехословакия.

Провеждането на фестивала е поставило пред сериозно изпитание Държавна сигурност (ДС) и Министерството на вътрешните работи (МВР). От документи, разсекретени през 2016 г., става ясно, че в силовите структури е имало разногласия как точно да се води агентурната работа, следенето на делегатите и осигуряването на безопасността.

Документите разкриват и различия в подхода към работата сред агентите на ДС, ангажирани във фестивала. Те са се сблъскали с нехарактерни за ежедневната им дейност ситуации, решаването на които е изисквало отстъпление от протокола, творческа инициатива и елемент на импровизация. Фестивалът привнася битови нюанси и колорит в иначе сухата канцеларска проза на донесенията:

"Иван Петров предлагал на съселянката си срещу заплащане да я фотографира в момент на полов акт със студент негър. Снимките щели да бъдат предназначени за продажба по време на фестивала".

"Петър Иванов, болен от трипер и сифилис, не желаел да се лекува, за да можел по време на фестивала да "подпали чергите на чужденците и да им даде армаган от България".

"На 29 юли в Банкя до късно през нощта е имало игри и веселия от намиращите се там делегати от ГДР, Полша и Унгария. Девойките от тези страни в изблик на добри чувства към органите на МВР се прегръщали и целували с кварталния отговорник майор Цонов, вдигали го на ръце и скандирали "Да живее народната милиция!".

"Любчо от часовникарско ателие успял да купи ръчни часовници от швейцарски делегати и после ги продавал по 50 лв."

"Делегацията от Конго (56 души) пристигнала късно вечерта на 28 юли, но до вечерта на 29 юли не били хранени".

"На обяд в ресторант на гара Искър обслужващият персонал умишлено забавил сервирането на втория десерт на гостите, за да може да запази десерта за себе си".

Макар че общата идея на фестивала е била да се поддържат прогресивните политически движения, различията вътре в тези движения са достигали понякога до открита конфронтация. Пример за това е случаят със студент от Тунис, който е пристигнал в състава на френската делегация. Готвело се е убийство на въпросния студент от членове на проправителствената делегация от Тунис, обаче намесата на сътрудници от Второ управление на ДС е осуетила осъществяването на заговора.

Културната революция в Китай е била в разгара си по време на фестивала, поради което идеите на Мао Цзъдун са се ползвали с особена популярност сред френските, италианските и западногерманските делегати. Имало е опити за внасяне на прокитайска политическа литература.

Американският турист Чарлз Хоук от Ню Йорк се е опитвал да води прокитайска пропаганда и да разпространява наръчника на Мао в София. Бил е задържан, литературата - конфискувана, а той - депортиран от страната.

Една несподелена любов

Англичанинът Дейвид Роуз казва, че фестивалът заема особено място в живота му, тъй като концертите в София бележат края на кратката му музикална кариера. Освен това младият Дейвид изживява в българската столица първата си (несподелена) любов:

"Повечето от музикантите в оркестъра и представа си нямахме за политическите аспекти на фестивала. До Загреб летяхме със самолет, а оттам - 18 часа с влак до София. На българската граница ни посрещнаха пионери с бели ризи и червени връзки. С тях разменяхме значки и емблеми. Забелязах, че от другата страна на влака стояха въоръжени граничари, които нервно пристъпваха от крак на крак. Така се случи, че докато вървеше паспортната проверка, едно 14-годишно момиче седеше безгрижно на коленете ми. Младият граничар се опули и извика началника, дълго разглеждаха паспорта на момичето, то се разплака".

Дейвид разказва, че и на него, и на другите делегати от Великобритания е направило отлично впечатление фестивалното градче (гара "Искър") и чистият въздух. Закуската им я давали в найлонови пликове - малка кутийка нес кафе, черен хляб и парче салам.

Тези пликове са им свършили добра работа, когато след полунощ от центъра са се завръщали групи от делегати от азиатските страни, които шумно скандирали "Хо-Ши-Мин! Хо-Ши-Мин!". Тогава англичаните са напълнили пликовете с вода и са почнали да ги хвърлят по скандиращите. За малко не се е стигнало до бой. Но изявите на британския младежки джаз-оркестър в София не са се ползвали с успех, казва Дейвид:

"Първият ни концерт започна странно. Още след първите звуци на инструментите чухме как публиката разочаровано ахна и само за няколко минути залата се изпразни наполовина. Интересно, какво ли са очаквали? В края на обиколката из България подарих на преводачката ни - русокоса красавица с огромни зелени очи - часовника си, Breitling. Тя остана изумена, а сърцето ми - запленено. Дойдох още веднъж в България през пролетта на 1969 г. заради преводачката (Надя, студентка по английска филология в Софийския университет) и за да получа записа, който направихме в българското радио. Записа не ми дадоха, а преводачката реагира студено на романтичните ми увертюри. София изглеждаше сива и опърпана без фестивалните знамена и приветливите усмивки. Милиционерите ме спряха заради дългата коса и тесните панталони. Не беше щастливо завръщане".

Виетнам. Комсомолци в градинката

Войната във Виетнам е доминирала идеологическото противостояние между Запада и Изтока в края на 60-те, а също така политическите митинги и дискусии на фестивала в София.

За 29 юли следобед е била планирана голяма протестна акция пред американското посолство в София, което тогава е близо до Народния театър "Иван Вазов" в центъра. Българските служби за сигурност са се опасявали, че радикални елементи сред делегатите могат да използват демонстрацията, за да подпалят или изпотрошат американското посолство.

За да се избегне такъв вариант, в градинката срещу Народния театър са били разположени около 200 подбрани комсомолци с бели ризи и тъмни панталони, които бързо са се смесили с протестиращите западняци и са предотвратили масов погром.

25-годишният Карл Дитрих Волф, председател на Социалистическия съюз на немските студенти (Западна Германия) активно е участвал в протестната акция и дори е бил временно арестуван от ДС, но скоро след това освободен. В София Волф се е придвижвал с червен "Фиат" (цветът на революцията) в компанията на две красиви блондинки.

Барбара Брайт описва сцената пред американското посолство: "В ранния следобед улиците около американското посолство бяха запълнени с милиция и агенти. Подстъпите около посолството (тогава на ул. "Александър Стамболийски", сега "Съборна") бяха блокирани с камиони и конна милиция. Протестната акция срещу войната във Виетнам беше планирана за 16:00 ч, но ортодоксалните комунисти от ФРГ се появиха там още преди 15:30 ч. С високо развяти червени знамена те започнаха да маршируват по ул. "Софийска комуна" (сега "Батенберг") и да скандират "Хо-Ши-Мин! Хо-Ши-Мин!". Волф пристигна заедно с блондинките и още двама мъже, петимата се настаниха безцеремонно по средата на улицата пред конната милиция".

Ето какво си спомня Константин Мишев: "Мотаех се из София всеки ден по времето на фестивала. Уж да свалям западнячки... ама пикльо на 15 години - не му обръщат внимание каките. На 29 юли се мотаех на ъгъла на ул. "Леге", когато изведнъж се чу тътен. Демонстрацията зави от "Позитано" към "Леге". Младежите, главно българи, мощно вървяха към американското посолство. Така мощно, че дори ме завлякоха в центъра на демонстрацията. Поне за две минути неволно съм участвал в антиамериканска демонстрация. Носеха плакати от сорта на "Вън Америка от Виетнам!" и "Свобода на виетнамския народ!". Успях да се измъкна в Градската градина и видях с очите си как след това обърнаха няколко коли на "Съборна".

"Бийтълс" в София? Е, не точно

Преди началото на фестивала в столицата плъзват слухове, че "Бийтълс" ще идват да изнесат концерт. Слуховете добиват такова разпространение, че на 14 май Секретариатът на ЦК на БКП постановява: "Възлага на Оперативното бюро на Националния фестивален комитет да намери съответна форма за отклоняване искането на битълсите да участват във фестивала".

Фейкнюзът за "Бийтълс" вероятно е бил пуснат от български фенове, на които много им се е искало това да се случи. През август 1966 г. "Бийтълс" са прекратили концертната си дейност и да се мисли, че са "поискали" две години по-късно да дойдат в малка държава зад Желязната завеса, за да участват в пропагандно комунистическо мероприятие, е най-малкото нелепо. Но фактът, че другарите в ЦК на БКП са се хванали на въдицата, придава наивно очарование на целия епизод.

Концертите на чуждестранни изпълнители са преминавали при огромен интерес, а прекият досег на българските младежи със западната музикална култура е оставил траен ефект от фестивала. Карел Гот, който тогава е бил изгряваща звезда на чешката естрада – е участвал в два концерта на подиум пред чешкия културен център на ул. "Раковска". На фестивала също така започва кариерата на 20-годишната тогава София Ротару, впоследствие легенда на съветската естрада.

Вечерта на 29 юли на площада пред мавзолея са присъствали по оценките на МВР повече от 100 хил. души. Там е била изградена огромна сцена за концерти.

Ето какво пише в доклад на МВР: "Чешката програма беше наситена с ярка модерна музика и изпълнение. Това пролича на първо място в екстравагантното облекло на чехите - дълги сака, тесни панталони, развяващи се дълги коси. Силен превес се даде на външната страна на изпълнението, която се демонстрираше със скокове, кълчене и гримаси, насочени към създаване на силни ефекти. При тях липсваше мелодията, а само се чуваше непрекъснатият шум на ударните инструменти и виенето на саксофоните".

През пролетта на 1968 г. Западна Европа е залята от вълни на студентски бунтове, Париж е в барикади. Във въздуха витаят оптимизъм и надежда, и това настроение ясно е било усещано по време на софийската фиеста. Точно две седмици след приключването на фестивала обаче съветските танкове влизат в Прага и решително попарват всякакви надежди за промяна.

Следващият фестивал се провежда през 1973 г. в Берлин.

Вижте също

Как Тодор Живков плати билета ми до Америка