Преди дни тя спечели за девети път златен медал на купа „Странджа“. Завоюва титлата в категория 54 кг и така донесе първото злато за България на 75-ото юбилейно издание на най-стария международен боксов турнир в Европа, който се проведе в София.
След нея това направиха още двама - Светлана Каменова (57 кг) и Радослав Росенов (63.5 кг).
Голямата цел на 33-годишната Петрова обаче е друга - вече световна и европейска шампионка, сега тя се подготвя за Олимпийските игри в Париж, които ще се проведат през лятото.
Българският бокс до момента има три квоти, едната от които е нейна, а другите на Каменова и Хавиер Ибаниес (57 кг). Петрова се надява, че България ще спечели още квоти на предстоящата олимпийска квалификация в Италия в началото на март.
"При нас цари много приятна атмосфера, доста добре се сформирахме като отбор и като приятелки. Така че пожелавам успех“, каза националната състезателка след спечелването на купа "Странджа".
Тя е доволна от представянето си, както и факта, че се е срещнала с противнички, които или вече имат квоти за Париж или ще вземат такива.
"Всички срещи бяха силни и трудни, но се радвам, че се справих. Конкуренцията в женския бокс е много сериозна и се засилва през годините“, добави Петрова, която се състезава за клуб „БК Добруджа“ под треньорството на Петър Лесов.
Станимира Петрова е родена на 16 декември 1990 г. в Асеновград. Когато е едва 8-годишна започва да тренира таекуондо. Тогава родителите ѝ решават да запишат 2 години по-големия ѝ брат на боен спорт, но тя цяла нощ плаче и моли родителите се също да отиде в школата. Те се съгласяват, макар че дълго изобщо не я вземат насериозно.
Малката Станимира обаче е твърдо решена да докаже, че може да стане добра таекуондистка, дори по-добра от брат си. И го прави. Първо печели медали на републикански първенства. През 2013 г. триумфира с европейска титла в индивидуалната надпревара в словенския град Блед, след което става и шампионка на планетата отборно в зала „Арена Армеец“.
След 15 години в този спорт и много успехи, тя изненадващо прави завой към бокса. Отдавна баща ѝ Николай, който като дете е тренирал бокс, ѝ е казал, че е родена за бокс, но тя дълго време не му вярва. Той обаче успява да ѝ даде увереност и тя решава да рискува. Тогава тя е в четвърти курс в Националната спортна академия и записва бокс като свободноизбираема дисциплина.
Някои от нейните треньори по таекуондо приемат новината с разбиране, други обаче са доста скептични.
"Бях в най-силната си форма, когато реших да си тръгна, така че съм съвсем наясно с чувствата им. На единия от треньорите си дори му обясних: "Аз ще стана световен шампион по бокс", а той ми каза: "Не си на 15, не можеш да станеш", разказва тя през 2017 г. пред Webcafe.
Не след дълго обаче Станимира доказва, че е истински талант в бокса и го опровергава напълно. Както и новия си треньор, при когото започва да се занимава с бокс.
"Беше скучно, учеха ни само как да си вдигаме ръцете, тогава отидох при треньора и му казах, че искам истинска тренировка, а той ми отговори: "Ти няма да издържиш", спомня си Петрова за началото си в боксовата зала.
Тя не само се справя, а скоро отива на републиканско състезание, което дори печели. Големият фурор обаче идва на първото световно първенство, на което се явява. Там печели златен медал. През ноември 2014 г. на шампионата в Чеджу, Южна Корея, малко преди да навърши 24 години, тя завоюва световна титлата срещу европейската шампионка Марция Давиде (Италия). Само за 100 дни Петрова се изкачва от 19-о на първо място в световната ранглиста в категория 54 кг.
За този неочакван огромен успех тя е благодарна на треньора си в клуба „Пловдив-98” - световния шампион от Тампере 1993 Александър Христов. Същата година Петрова е обявена за почетен гражданин на родния си Асеновград.
След това тя участва на летните олимпийски игри в Рио де Жанейро (2016) и в Токио (2020).
Нейният идол в бокса е легендарният американски боксьор Мохамед Али, роден с името Касиус Клей, но прима исляма.
Любимият ѝ филм е "Момиче са милион долара". В разтърсващата драма, режисирана от Клинт Истууд, Хилари Суонк изиграва ролята на момиче, което с много труд и упорство сбъдва мечтата си да бъде боксьорка, но накрая животът ѝ приключва трагично. Станимира го е гледала многократно и всеки път е плакала, казва, че го преживява като лична история и вижда себе си в героинята.
"Искам да стана боксьора на 21 век, но не на България, а на целия свят", казва преди няколко години тя.
Сега тя казва, че пътят, по който минава, за да се подготви за Олимпийските игри в Париж, е много дълъг, но вече е научила един урок - че трябва да се наслаждава на това, което прави, а не да има фиксидея, че непременно трябва да спечели медал.
"И аз реших, че ще се наслаждавам на пътя, без значение какво ще стане. Ако не ми е писано, няма да взема медал, но искам да знам, че пътят ми е бил щастлив, че съм правила това, което искам, че съм се раздала на 100-200%", каза тя пред "Фокус" преди дни.
Състезателката няма талисман, но има свой ритуал за късмет преди всеки мач - сплита косата си на плитки.
В момента Станимира Петрова няма амбиции след Олимпийските игри да става треньор. Първото, което би искала да ѝ се случи, е да има деца.
Форум