В един дъждовен следобед през 1891 г., пет години преди да бъде коронясан за цар на Русия, Николай Романов кара рикша по тесните улички на Оцу, Япония. Един от охранителите на руския престолонаследник се втурва към него със сабя.

Нападателят прорязва 22-годишния благородник два пъти, нараняванията са по главата. След това въоръженият мъж е повален на земята.

Японската реакция на покушението е на дълбоко разкаяние. Предложени са оставки, японски граждани изпращат хиляди телеграми до руската делегация, а една млада жена се самоубива публично в знак на крайно покаяние.

Но споменът на царя, който стоял "сам насред улицата" сред хора, които спокойно гледали как той кърви, подхранва дълбока омраза към японците, които Николай нарича "макаци".

Десетилетие след инцидента в Оцу Николай II вече е на трона на Русия и големият сблъсък с Япония изглежда неизбежен.

Причините не са свързани с нападението със сабя, но белезите по скалпа и главоболието, от което царят продължава да страда във времето, със сигурност не са допринесли за предотвратяване на задаващата се война.

След векове на изолация, в края на XIX в. Япония е бързо модернизираща се страна и се превръща във военна сила. Армията ѝ разгромява Китай в конфликта за Корея и завладява територии, включително полуостров Ляотунг - пръст земя на запад от Корея с ценно военноморско пристанище.

Но Русия, Франция и Германия, обезпокоени от нарастващото влияние на Япония в региона, принуждават Токио да върне стратегически важния Ляотунг на Пекин.

Това се приема като унижение, особено след като Русия наема от Китай полуострова и неговото топловодно пристанище Порт Артур за 25 години.

Скоро там акостират руски военни кораби, удължена е транссибирската железница до Ляотунг, а това означава, че Санкт Петербург може да изпрати войници и материали до Порт Артур за няколко дни.

В същото време в Русия Николай II се изправя срещу все по-недоволното си и неспокойно население, мирише на революция. Един от съветниците предупреждава царя, че "за да задържим революцията, ни е необходима малка, победоносна война".

Японското общество на свой ред е възмутено от загубата на полуостров Ляотунг, след като побеждава Китай във война, но Токио няма избор. Страната не би имала шанс да спечели евентуален конфликт с обединените сили на Русия, Франция и Германия.

Скоро обаче Япония получава възможност за отпор. Токио сключва договор с Великобритания. Англо-японският съюз от 1902 г. задължава двете държави да се защитават една друга, ако някоя от тях бъде нападната от две или повече други държави.

Ако избухне война между Русия и Япония и втора държава застане на страната на руския цар, Великобритания ще бъде задължена да влезе в боя в полза на Япония.

Окуражена от договора, Япония започва тайно да планира война, като влага по-голямата част от държавния си бюджет в приготовления на армията.

Късно през нощта на 8 февруари 1904 г. японският флот предприема тайно торпедно нападение срещу 1-ва тихоокеанска ескадра на Русия в Порт Артур. Три часа по-късно Япония обявява война.

Въпреки щетите, нанесени на руския флот в Порт Артур, Санкт Петербург вярва, че войната ще се размине. Руски лейтенант отбелязва, че военноморската сила на страната му в азиатски води означава, че "лесно ще победим не само японците, но и всеки обединен англо-японски флот, ако британците решат да се намесят тук".

Руският писател Лев Толстой реагира на новината за конфликта с думите: "Отново война. Отново страдания, никому ненужни, напълно неоправдани."

И нарича това: "Всеобщо оглупяване и жестокост на хората."

На 8 февруари корабите от няколко държави в неутралното пристанище Чемулпо, днешен Инчхон, са предупредени от Япония да "се държат настрана", като се заканват, че два руски кораба в пристанището ще станат мишена на следващия следобед.

Руските кораби избират да излязат в открито море, за да се изправят срещу чакащия японски флот. Свидетел на събитията от онова време си спомня, че са били приветствани от "около 400 британски офицери и войници, които много ги съжаляваха и се възхищаваха на смелостта им да се бият".

Сражението завършва с обстрелване на руските кораби и потапянето им. Огромното поражение на руските сили ще се повтори много пъти и по море, и по суша.

В една мъглива утрин през април 1904 г. три бойни кораба, водени от руския адмирал Степан Макаров, се отправят към японските военноморски сили, които се придвижват близо до Порт Артур. Това е капан. Няколко други японски плавателни съда очакват да се включат в битка.

Когато Макаров се опитва да избяга обратно в пристанището, корабът му "Петропавловск" се натъква на мина. Загиват адмиралът и близо 700 души екипаж.

Заместник на Макаров е адмирал Вилгелм Витгефт, който през август същата година се впуска в битка и също загива - японски снаряди потопяват и неговия кораб.

Зашеметен от поредицата тежки поражения, Санкт Петербург нарежда на останалите руски военноморски сили да предприемат седеммесечно пътуване от Балтийско море към водите край Корея.

"Ако се наложи, пожертвайте флота", казва мрачно руският адмирал Зиновий Рожественски за 33 000-километровата военноморска мисия.

"Но в същото време нанесете фатален удар на японската военноморска мощ", добавя адмиралът.

Положението на руските войски по суша не е по-добро. Отбраната на Русия постепенно рухва, като една от причините е ефективното използване от страна на Япония на нова картечна технология. Своята роля играе и почти самоубийствената смелост на японските войници. Японският император е призовал бойците си да помнят, че "дългът е по-тежък от планина, а смъртта е по-лека от перо".

Руснаците, които се опитват да задържат окупираните земи, се сблъскват с ужасяващи атаки - т.нар. човешка вълна - срещу укрепените позиции. Японците наричат тази тактика "атаки с човешки куршуми".

Тази тактика в крайна сметка се оказва ефективна, но струва огромни жертви на Япония. При едно нападение срещу руска позиция на хълм за един ден са убити около 4000 японски войници.

Японците обсаждат Порт Артур, като от позициите на хълмовете около пристанището обстрелват останалите в капан руски кораби. На 2 януари 1905 г. руските сили се предават.

През януари 1905 г. в Санкт Петербург избухват протести заради катастрофалната война и недостига, който тя предизвиква в Русия. На 22 януари хиляди протестиращи се приближават до Зимния дворец в центъра на столицата на Руската империя. Военните откриват огън по участниците в шествието, като убиват най-малко 96 души.

Когато уморените екипажи на Балтийския руски флот най-накрая пристигат в азиатски води, японците вече имат пълен контрол над сушата и морето. Адмирал Рожественски, командир на пъстрата плеяда от кораби, изпраща телеграма до Санкт Петербург, че предвид обстоятелствата няма "и най-малки изгледи" да си върне командването на водите със силите, с които разполага.

Рожественски се оказва трагично прав. Докато се опитва да премине през военната зона към безопасното руско пристанище Владивосток, флотът му е забелязан от японски наблюдатели и е нападнат. В така наречената битка при Цушима почти всички останали руски военни кораби са потопени или предадени на японците. Около 5800 руски моряци са убити или ранени.

През септември 1905 г. Русия и Япония подписват мирен договор, според който Санкт Петербург трябва да признае Корея като част от "сферата на влияние" на Токио и да се откаже от Порт Артур.

Решителната победа на Япония ѝ печели правото да бъде наричана една от световните "велики сили".

През това време в Русия поражението в тази война е основен фактор за революцията от 1905 г., която окуражава много от радикалните леви движения в страната, включително болшевиките, водени от революционния марксист Владимир Ленин. Още през 1904 г. Ленин реагира на началото на войната:

"Тези, които сеят вятър, ще пожънат вихрушка!"