Илхам Алиев управлява Азербайджан от 20 години. За това време неговите роднини натрупаха огромно богатство в различни сектори. Един от тях е финансовият.
За последните осем години фалиралите банки в Азербайджан са 22 - това е почти половината от банките, които функционират в страната в началото на 2015 г.
На този фон четири банки, притежавани изцяло или частично от Алиеви, увеличават дяла на активите си в азербайджанския банков сектор почти три пъти от 2015 г. насам. От 16 до 43% през 2022 г. според анализ на RFE/RL. Общият дял на тези банки надхвърля дори този на държавата от 30%.
Антитръстовото законодателство на Азербайджан определя пазарен дял от над 35 % като потенциален монопол и подлежащ на намеса за противодействие. Пред азербайджанската служба на RFE/RL икономистът Натик Кафарли обаче казва, че тези закони никога не са били използвани.
Роля за големия брой фалирали банки имат девалвацията (обезценяване) на местната валута от 2015 г., затягането на критериите за минимален банков капитал, но и фаворизирането на четирите банки, свързани с Алиев.
На запитване на RFE/RL на какво се дължи скоростният успех на банките отговаря само една от тях - Капитал Банк. Тя казва, че отдава това до определена степен на разрастването на предлаганите от нея онлайн услуги.
Анализаторите сега се опасяват, че преференциалното отношение към тези четири банки е довело до създаването на олигопол. Това, от своя страна, може да доведе до неизгодни условия за кредити за потребителите.
Нарастващо богатство, отслабващи съперници
През 2015 г. Централната банка на Азербайджан повишава пет пъти минималния консолидиран капитал, необходим за дейността на банките - до 50 млн. маната (64 млн. долара). Това води до фалит при част от тях.
Същеврeменно през тази година правителствената девалвация на националната валута в условията на падащи цени на петрола унищожава спестяванията на хората в страната и предизвиква обществена паника.
Тогава, а и преди това, четирите банки, свързани с Алиев, са подпомогнати от нисколихвени държавни кредити, отпускани в рамките на фонда за развитие на предприемачите. Кредиторите ги превръщат в изгодни заеми за населението.
Това са Паша Банк, Капитал Банк, Хал Банк и Авразия Банк.
Паша Банк, Капитал Банк и Хал Банк са три от петте най-големи по активи банки в Азербайджан. Те се контролират от двете дъщери на Алиев заедно с роднините на жена му Мехрибан Алиева, която от 2017 г. е и вицепрезидент.
Във финансови отчети на трите банки като крайни собственици са посочени Лейла и Арзу Алиеви заедно с техния дядо и баща на Мехрибан - Ариф Пашаев.
В случая с Паша банк и Капитал банк към тях се присъединява още един съсобственик - Камал Пашаев, който е братовчед на Мехрибан Алиева. И в двата случая дяловете се държат чрез Pasha Holding, един от най-големите конгломерати в Азербайджан с активи във финансовия, строителния и туристическия сектор, или чрез дъщерни дружества и други компании.
Четвъртата банка не е разкрила действителния си собственик. Азербайджанската служба на RFE/RL обаче открива, че Pasha Holding притежава непряк дял от 37,5% в нея чрез дъщерно дружество, наречено PMD Group.
Бившият служител на данъчното министерство Асраф Камилов е законен е собственик на друг 25-процентов дял в Авразия банк. След изтичането на "Документите от Пандора" през 2021 г. Камилов се оказва бизнес партньор в тайната офшорна империя на семейство Алиеви.
"В една динамична пазарна икономика компаниите трябва да се адаптират към пазара", казва Али Алирзаев, член на управляващата партия "Нов Азербайджан" на Алиев по повод фалита на банки в страната.
Как се случва завладяването
Акрам Хасанов, бивш банкер и адвокат в Баку, който помага на физически лица в спорове с банки, свързва именно кредитирането от Централната банка с бързия растеж на четирите банки.
"Централната банка предостави много евтини заеми на [някои] банки" в годините преди девалвацията [2015 г.], казва Хасанов пред RFE/RL. Той добавя, че такива заеми изглежда не са били предоставени на всички банки и в повечето случаи няма прозрачност при избора на това кой да ги получи.
Хасанов казва, че лично е повдигнал въпроса за предполагаемото облагодетелстване пред настоящия ръководител на Централната банка на Азербайджан и бивш ръководител на Паша Банк. По думи на Хасанов той казва, че заемите са били отпуснати справедливо на всички банки.
Централната банка на Азербайджан не отговори на исканията на RFE/RL за подробна информация за предоставените заеми или за процесите и условията, при които те са били отпуснати.
Без алтернатива
Освен официалните функции по разпределяне на заплатите на държавните служители и плащането на сметките за комунални услуги, банковата империя на Алиеви играе централна роля в отпускането на финансирани от правителството заеми на местни предприемачи, научи още азербайджанската служба на RFE/RL.
Фондът за развитие на предприемачеството (ФРП) към азербайджанското министерство на икономиката отпуска заеми при изгодни условия и в края на 2022 г. е имал общ баланс от 952 млн. маната (560 млн. долара) с 699 млн. маната (411 млн. долара) заеми за кредитни институции.
Финансовите отчети на банките на Алиеви показват, че тези институции са начислявали на местните предприемачи и други кредитополучатели между 5 и 7% лихва върху заемите от ФРП, предоставени при 1% лихва. Те показват, че до края на 2022 г. повече от половината от заемите на ФРП са били отпуснати чрез банките на Алиеви.
Според последните данни на Централната банка приходите от лихвени плащания в азербайджанския банков сектор възлизат на 3,5 млрд. маната (2 млрд. долара) през 2023 г. На банките на Алиеви се падат 38% от тази обща сума, или 1,3 млрд. маната (765 млн. долара).
Според Централната банка лихвените проценти по потребителските кредити в момента са средно 16%. Независими експерти обаче смятат, че действителната средна стойност е по-висока. Много граждани вече изпитват затруднения при изплащането на съществуващи заеми.
Независимият икономист Аллахверди Айдън казва, че възникващият монопол няма да улесни ситуацията, а напротив - ще остави хората без алтернатива при избора на банка.
Форум