Какво става, когато пораснат? Първите българи с ниски резултати на теста PISA днес са на 38

Как се пише - "Магазинът се премести" или "Магазина се премести"? 16% от българите смятат, че и двете са верни.

Данните са от допитване на "Галъп", направено през 2018 г. - 12 години след първото проведено в България международно изследване PISA, което показва липса на функционална грамотност у над 50% от 15-годишните ученици. Когато социологическата агенция пита за магазина, те са вече 27-годишни.

Днес процентът на функционално неграмотните деветокласници е същият, а резултатите от всички издания на PISA остават стабилно под средното ниво. Първите тествани деца днес са зрели възрастни, а дори и предпоследните са вече пълнолетни.

Те имат право да гласуват и да шофират. Те са хората, с които бизнесът разполага.

"Да намерим добре подготвени кадри за работа е изключително трудна задача. Различията в поколенията и очакванията им спрямо работното място стават все по-осезаеми", казва пред Свободна Европа Марта Джамбазова, директор "Човешки ресурси" във фабриката за матраци ТЕД.

Че нивото на образованието в България е ниско, показват резултатите и от вътрешните оценявания.

Разговори по проблема се повдигат спорадично на кратки и дълги периоди. Кратките са всяка година през май, когато стават известни резултатите от изпитите след 7 и 12 клас. Дългите са на 3 години - когато излязат резултатите от PISA.

В дискусиите обикновено се посочват "виновници" - от неадекватност на образователната система, през некадърност на учителите, до мързеливост на учениците. Разговорите заглъхват до дни, а проблемът остава да виси.

Предприемани са и промени, но те са повърхностни и завършват с края на мандата на всеки от министрите на образованието. Обещаната сега от Министерството на науката и образованието (МОН) промяна не изглежда да бъде различна.

Какъв е проблемът

Резултатите от PISA 2022 показаха, че повечето от българските деветокласници са неадекватни при решаването на всекидневни проблеми.

Изследването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) проверява чрез тест знанията на 15-годишни ученици по четене, математика и природни науки и умението им да ги интегрират в практиката.

Резултатите на българските ученици са под второ равнище по скалата на PISA, което се определя като критичен праг на функционална грамотност.

Скалата има общо 6 равнища (първото е разделено на 4), като резултатите по нея се изчисляват в точки.

PISA изследва и мотивацията на децата да учат, като ги пита за отношението им към различни аспекти на училищния живот.

Нивото на мотивация също е важен образователен резултат, а при българските ученици тя е ниска.

Изследването отчита и още един проблем - спад в интереса сред родителите да подкрепят децата си с ангажиментите им в училище.

Резултатите и социалното положение

PISA прави и индекси за икономическия, социален и културен статус на децата с въпроси за средата им на живот, социалното положение, брой книги вкъщи и др.

В България разликата между учениците от по-богати и по-бедни семейства е по-висока от средната за ОИСР (съответно 108 и 93 точки).

В Естония (която е на едно от първите места по резултати) ученици от всяко училище постигат добри резултати, докато в България социалните и образователните неравенства вървят ръка за ръка. Те се задълбочават и от разликите в резултатите на учениците от различните училища.

Иначе казано, по-богатите родители плащат допълнително за частни уроци на децата си, за да успеят да влязат в по-добра гимназия. Това се доказва всяка година и от резултатите от националните изпити.

И ако мотивацията на децата да учат е свързана само с това, то проблемът е дори още по-дълбок.

Вижте също

Българският език да се изучава като чужд? Как една фалшива новина влезе в политическа употреба

Успехът на учениците би трябвало да зависи от собствените им способности, усилия и мотивация, а не от финансовото и структурно състояние на семейството им, пол, раса или етнически произход. Това равенство в образованието липсва в България.

Икономически беди

Качеството на образованието се отразява върху състоянието на икономиката, на работната сила и на жизнения стандарт. Образованието на практика е инвестиция в човешки капитал.

Редица емпирични изследвания доказват историческата връзка между образователните постижения и растежа на националните икономики.

В анализа си "Високата цена на ниските образователни постижения" Асенка Христова, директор на Института за изследвания в образованието и експерт в мрежата за икономика на образованието към Европейската комисия, цитира едно такова изследване от 2018 г.

То измерва количествено икономическите ползи за страните в ЕС, в случай че реформират образователните си системи, съответно - резултатите от PISA се повишат.

За България прогнозната икономическа полза в най-добрия сценарий (ако всички ученици постигат резултати над второто равнище в PISA до 2035 г.) се изчислява на 95 млрд. евро до 2060 г. и 771 млрд. евро до 2100 г.

Според данните от PISA 2022 българските ученици са конкурентоспособни на учениците от Монголия, Молдова, Чили, Бразилия, Ямайка, Колумбия, Перу, Черна гора, Аржентина, като единствената страна от ЕС в тази група е Кипър.

В същото време много от младежите след завършване на училище отиват да работят другаде в Европа.

Българските работодатели отдавна се оплакват, че не могат да си намерят компетентни служители сред младежите на пазара на труда. Проблем с намирането на кадри срещат 78% от работодателите, показва проучване на Агенцията по заетостта.

От фабриката за матраци ТЕД например си решават проблема, като по дуалната система обучават на занаята деца от професионални гимназии. "Добре подготвените кадри не се намират, те се отглеждат", казва Джамбазова.

Не с всички бизнеси обаче е така. Наскоро трупаното им с години недоволство се изля в обща позиция в подкрепа на "истинска реформа в образованието".

"Училищата не подготвят младите хора за живота и неговите социални и икономически предизвикателства", се казва в нея.

Пътища към решаване на проблема

Бизнесът настоява за цялостна реформа в образованието, като заявява готовност да сътрудничи на институциите.

Това може да се постигне с по-качествено обучение на бъдещи учители и продължаваща квалификация, повече автономност на училищата, взискателен подбор на учители и директори и оценка на база на постиженията им (резултатите на учениците), а не на административни изисквания, пишат работодателите.

Според тях са нужни изцяло нови учебни програми, които да развиват компетентности у децата, а не наизустяване на предметно знание. Към това да се адаптира и оценяването, предлага бизнесът.

Учителският синдикат "Образование" поиска подкрепа за младите учители и нови учебни програми, разтоварени от академични знания.

Вижте също

"С дъх на социализъм". Защо учители искат оценки за дисциплина и наказания за родители

Синдикатът, в който членуват 20% от учителите, хвърля вината върху "задължителните учебници" и настоява те "да бъдат променени, или по-добре да отстъпят място на образование без учебници".

Учителите възраждат и дългогодишните си идеи за въвеждане на оценка за дисциплина в училище и наказания за незаинтересовани родители.

БСП пък иска повече пари за образование. В позицията си 25-те бизнес организации посочват, че "няма доказателства за това, че инвестираните пари имат възвращаемост".

Шефката на другия учителски синдикат Янка Такева каза, че българските ученици са се справили добре на PISA. Тя обаче вижда проблем в съдържанието на учебниците и подкрепя идеята на БСП за един учебник по предмет.

Според фондация "Заедно в час" директорите и учителите не са достатъчно подкрепени.

"PISA недвусмислено показва, че държави, в които учениците се профилират по-късно – след 9 клас, показват по-добри резултати", пише Люба Йорданова от "Заедно в час".

Всъщност, ранното профилиране дойде с представена от МОН като "мащабна" реформа в образованието през 2015 - 2016 г. Оттогава се вижда и спад в резултатите от PISA.

Тогава МОН предприе стъпки към намаляването на броя на преждевременно напусналите училище, увеличи учителските заплати, въведе дуалното обучение, иновативните училища, приобщаващото образование и опита да интегрира родителите.

Тогава, както и още веднъж - през 2022 г., бяха представени и "нови" учебни програми, но всъщност бяха намалени часовете по някои предмети, бяха разместени теми от един клас в друг и бяха занижени изискванията.

МОН има план

МОН обаче има свое решение. Без ясни стъпки, конкретика и цели, то звучи като добро пожелание. Смята да "подкрепи учителите и учениците за по-практическите задачи" и се ангажира да "наблегне на обучението и квалификацията на педагозите от гледна точка прилагане на компетентностния подход".

"Качеството на образованието никога не може да надхвърли качеството на учителите и качеството на отношенията между учителя и ученика", казва в интервю за БНТ Андреас Шлайхер, директор на дирекция "Образование и умения" в ОИСР.

За да повиши резултатите от PISA 2025 г., просветното министерство "ще подкрепи допълнително училищата, които ще участват в него", каза министърът на образованието Галин Цоков.

Сред замислените мерки са въвеждане на допълнителни изпити - изходни след 8 и входни в 9 клас по български език и литература, математика и природни науки с практически задачи по модела на PISA.

След две години сегашните петокласници ще учат по нова програма, а изпитът им след 7 клас ще е в нов формат. В изпитите след 4 и 10 клас пък ще влязат много практически задачи.

"Това с новите програми сме го гледали много пъти в последните 20 години. Когато се променят учебните програми, те трябва да бъдат променени с мисъл какво искаме да постигнем", каза пред бТВ учителят по история Емил Джасим.

Дългосрочно МОН цели промяна в обучението и оценяването, така че да намали сухото наизустяване.

И ОИСР ще помага - чрез пренасяне на опита на успешно реформирани образователни системи. Промяната обаче едва ли ще настъпи при следващото оценяване PISA 2025, както вярва образователният министър, а ще отнеме много повече години.

Дотогава 16% от българите ще са убедени, че имат избор как да напишат - "магазинът" или "магазина", ако той се е преместил.

Вижте също

Половината от 15-годишните нямат базови знания и умения по четене, наука и математика