Постът се практикува не само от православното християнско население. В своите спомени, отразяващи живота в София в края на XIX век, Райна Костенцева отбелязва:
„Постеха не само православните християни, а и хората от други вероизповедания: католици, мюсюлмани и израилтяни. У католиците постът се провеждаше не така строго. В постните дни не се ядеше само месо.“
Това ни дава повод да хвърлим поглед върху начина на постене през вековете и на тези, които живеят в съседство с православните.
Мюсюлманският пост
В продължение на месец, по време на Рамазана (тур., на араб. - Рамадан), мюсюлманите също са задължени да постят по предписанията на тяхната религия, за да пречистят тялото и душата си и станат по-добри. През този период през деня не се ядат никакви ястия, а храненето се осъществява единствено нощем – примерно хайвер, маслини и сирене.
Краят на поста се означава с ядене, което носи названието ифтар. Преди десетина години Никола Трепане обърна внимание как когато се говори за поста сред мюсюлманското население като цяло, османските извори през късното средновековие (XIII-XIV в.) са повече концентрирани върху самия ифтар и поставянето на край на поста, а не върху времето на постa като такъв. Поради тази причина той стига до заключението, че поне в Анатолия (Анадола) постът не бил широко практикуван дори и по време на месеца Рамазан.
Ала и при мюсюлманите също се срещат техни крайни форми на въздържане от месна, млечна храна и яйца. През дните на пост те се задоволяват единствено с хляб, чесън и лук. И тук, както при православните християни, е налице смесване на рационални калкулации със спазването на религиозните забрани. Заедно с това мюсюлманите се въздържат и от приготвяне на каквито и да било ястия, тъй като самата употреба на кухнята би било скъпо.
Постът завършва с Байрама, който е най-голeмият мюсюлмански празник и продължава три дни. През това време се разменят празнични ястия, правят се церемониални посещения, раздава се и милостиня, която се нарича „курбан“. Всеки състоятелен мюсюлманин коли овца и раздава от месото на бедните. Освен големия Байрам през юли и август, съществува и т. нар. „кючук байрам“ или малък байрам, през ноември, както и през март.
В един не толкова сигурен текст от XVI в., османският сановник и историк Мустафа Али критикува храната в имаретите (религиозни благотворителни заведения, в които се раздава и храна) и в стил „доброто старо време“ говори за едновремешни гостоприемни имарети в Румелия през XIV в.
В нощите на поста Рамазан винаги имало на всяка маса "баклава като кръга на светещата луна и по-сладка от захар и безброй вкусни деликатеси"
Там той изрично споменава и как в нощите на поста Рамазан винаги имало на всяка маса „баклава като кръга на светещата луна и по-сладка от захар и безброй вкусни деликатеси“.
Дори и да се усъмним в картината, нарисувана за XIV в., то със сигурност можем да кажем, че свидетелството говори в полза на известността на сладкиш с име „баклава“ поне през XVI в.
Някои автори забелязват определено различията между поста на мюсюлмани и на православни. В чисто духовен план при мюсюлманите постът играе една подчертано изкупителна роля, макар и според християнската религия също да му е отредена подобна.
За разлика от православния пост, при мюсюлманския е налице и една силна обществена мобилизация и социална политика
За разлика от православния пост, при мюсюлманския е налице и една силна обществена мобилизация и социална политика, която съпровожда целия месец Рамазан. Няма го това чувство за по-скоро проява на някакъв устойчив конформизъм при православните, резултат от следване на една трайна, многовековна традиция.
Еврейските пости
Самите мюсюлманските пости, според редица наблюдатели, много повече приличат на еврейските. Евреите също постят през деня, а вечер нарушават поста.
Според свидетелства на Ханс Дерншвам от средата на XVI в. евреите в Османската империя имат пости в осем дни в годината, през които не трябва да ядат месо. За сметка на това обаче, позволено им е от техните духовници да ядат пилешко месо или месо, което е предварително накиснато в оцет, за да му се отнеме вкуса.
Известно е също, че по религиозни предписания на евреите е забранено да консумират свинско месо, както и месо от убити птици и дивеч. Месото от едър и дребен рогат добитък или птици е годно за ядене единствено в случай че животното е заклано от школуван специалист носещ названието „шохет“.
Забранено е смесването на месна и млечна храна, както и консумирането на хляб през осемте дни на празника „песах“ или пасха – свързан с освобождението на евреите от египетско робство. Всички позволени храни се наричат „кашер“ (кашерната храна е целогодишно изискване и не е свързана с поста), а забранените са известни като „трефа“.
В юдаизма има два типа постене – стриктно-календарно и насрочено от общността
Всъщност, в юдаизма има два типа постене – стриктно-календарно и насрочено от общността. От календарните най-важни са празниците Йом Кипур и Тиша бе ав.
Йом Кипур е Денят на изкуплението. Евреите смятат Изгнанието им като едно изпитание и Божие наказание заради допуснати прегрешения. Ето защо на този ден традицията изисква спазването на пълен пост и молитви. Целта е пречистване от греховете, които сме извършили спрямо другите, за да се изправим пред Всевишния за опрощаване.*
Тиша бе ав пък е денят за траур за разрушението на Храма в Йерусалим и универсалният траурен ден в юдаизма. Тук постът се свързва повече с тъга и е опит за духовно извисяване над телесното. Иначе през годината има и 4 дни с по-малък пост – от изгрев до залез, свързани с исторически трагични събития от библейския и постбиблейски период на еврейската история.
Насрочените от общността пости са обикновено в период на тъга, проблеми и тревоги. Общностите в Османската империя често са насрочвали такива дни чак до XIX в.
Разказвайки спомени за края на XIX в София, споменатата вече Райна Костенцева пише: „Евреите примиряха, гладуваха по време на байрама, техния най-голям празник. Гладът на евреите е възпоменание за изгнанието им в пустинята. Този техен празник се посрещаше с големи формалности. Жените омесваха безсолни кори, наречени „маца“ (манната в пустинята). Само от тези кори можеха да си хапнат по време на поста.“
Специалисти по постенето в юдаизма уточняват, че яденето на маца на Песах също не е с оглед на постене, а по-скоро форма на преживяване на робството от хора, които вече живеят на свобода.
Как османотурските ястия правят православния пост по-поносим
Вековете назад бележат едно интересна творческа възприемчивост на османотурските храни в християнска среда. Постепенното приемане на мюсюлмански и османтотурски по произход ястия прави християнския православен пост по-поносим от гледна точка на приемане на нужната за организма храна и съставни елементи.
Възприетите постни храни като сарми, ошав, халва, баклава, симид и тяхното последващо въплъщение в бита правят много от днешните християнски празници напълно немислими без тези османотурски като произход ястия.
Интересно е също, че докато сармата или баклавата са еднакво възприети сред православните християни в Гърция, Българско, Влашко, Молдова и Сърбия, то шербетът печели несрещани другаде позиции в Румъния - страна, която във времето на Танзимата в Османската империя (модерните реформи след 1839 г.) се прочува в най-голяма степен със страстта си към сладкарството.
През годините изглежда някои промени настъпват и в еврейския пост. На практика още от XVI в. за останалите конвертити в Испания, юдаизмът може да се практикува единствено тайно. Въпреки това и християнската култура започва да прониква сред тях. Трудно и дори практически невъзможно става да се яде кашерна храна и да се спазват строго постите. Това налага и особени форми на двойствен живот, които в хода на времето стават и по-устойчиви.
*Благодаря на Максим Делчев за някои допълнителни разяснения около постите в юдаизма.
**Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум