Тя е една от първите жени в съвременния рок, която постига завидно дълголетие и признание от критиците. Известна е с личните си текстове и нетрадиционните си композиции, които постепенно включват поп и джаз елементи. Тя е Джони Мичъл и днес навършва 80 години.
Отпечатъкът на Мичъл върху музиката е неоспорим. Тя е голямо вдъхновение за много музиканти – от Боб Дилън и Принс до по-късните поколения изпълнители като Сюзън Вега и Аланис Морисет. Нейни песни са изпълнявани от множество звезди, сред които са Дилън, Джони Кеш и групата Crosby, Stills & Nash.
Мичъл е родена на 7 ноември 1943 г. във Форт Маклауд, провинцията Алберта, Канада. На деветгодишна възраст се разболява от полиомиелит и е хоспитализирана в продължение на седмици.
През същата година започва да пуши, но отрича пушенето да е повлияло на гласа ѝ. Болестта отслабва лявата ѝ ръка, но тя измисля алтернативни тонални настройки на китарата си, за да може да свири. По-късно използва тези настройки, за да създаде нестандартни подходи към хармонията и структурата в своите песни.
През 1964 г., когато е на 20 години, тя казва на майка си, че възнамерява да стане певица в Торонто. За първи път в живота си напуска Западна Канада и се отправя на изток към Онтарио.
По време на тридневното си пътуване с влак Мичъл написва първата си песен "Day After Day". Тя е отхвърлена от големите клубове за американски фолк и започва да свири на улицата. Междувременно работи в отдела за дамско облекло на универсален магазин в центъра на града, за да си плаща наема.
В края на същата година Мичъл разбира, че е бременна от бившия си приятел. През февруари 1965 г. тя ражда момиченце. Неспособна да осигури прехраната на дъщеря си, Мичъл я оставя за осиновяване.
Същата година се запознава с родения в Ню Йорк американски фолк певец Чарлз Скот "Чък" Мичъл. Чък веднага е привлечен от нея и от изпълненията ѝ и ѝ обещава постоянна работа в САЩ.
В края на април 1965 г. двамата тръгват за САЩ, където започват да свирят заедно. Само няколко месеца по-късно 21-годишната Джони се омъжва за Чък и приема фамилията му.
На едно нейно изпълнение през 1967 г. във Флорида певецът Дейвид Кросби се впечатлява от способностите ѝ и от привлекателността ѝ като артист. Тя заминава с него за Лос Анджелис, където той започва да представя нея и музиката ѝ на приятелите си. Скоро подписва договор с лейбъла Reprise. През март 1968 г. излиза дебютният ѝ албум – "Song to a Seagull".
На 22 юни 1971 г. излиза нейният трети албум "Blue". Днес музикалните критици го считат за един от най-великите албуми на всички времена.
През януари 2000 г. Ню Йорк Таймс избира "Blue" за един от 25-те албума, които представляват "повратна точка в популярната музика на 20-ти век". През 2020 г. "Blue" е оценен като третия най-велик албум на всички времена в списъка на списание Ролинг Стоун "500-те най-велики албума на всички времена".
През 70-те години Мичъл експериментира с поп, рок и джаз. Това ѝ носи успех с албума "Court and Spark", който се превръща в най-продавания албум на певицата. Следващият албум "The Hissing of Summer Lawns" иронизира ролята на домакинята от 70-те години.
През 1997 г. Мичъл е включена в Залата на славата на рокендрола. През 2002 г. печели наградата "Грами" за цялостно творчество, а две години по-късно е удостоена със званието "Спътник на Ордена на Канада". През 2023 г. получава наградата "Гершуин" за цялостен принос към популярната музика.
Въпреки че има редица поп хитове, особено през 1970 г. с "Big Yellow Taxi" и "Woodstock", Мичъл остава известна най-вече с албумите си. С внимателно прецизното си, но импровизационно усещане, музиката ѝ понякога е трудна за слушане. Тя не се стреми към пряка мелодия или удовлетворяващи заключения.
"Музиката ми не е създадена, за да грабне мигновено. Тя е създадена да се носи цял живот, да се държи като фин плат", казва тя.
Форум