Невалидните бюлетини за общински съветници след местните избори в неделя отбелязват значителен ръст повече спрямо непризнатите гласове на предишни избори. Това показват данни на платформата Отворен парламент на Института за развитие на публичната среда (ИРПС).
Според института основна причина за ръста на невалидните бюлетини е отмяната на машинното гласуване за вота на 29 октомври от страна на Централната избирателна комисия (ЦИК). Това се случи заради доклад на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) и след изявено желание за гласуване само на хартия от страна на пет от шестте парламентарно представени партии.
В понеделник Върховният административен съд (ВАС) отмени като незаконно решението на комисията да не се използват машини. Позицията на съда ще позволи връщане на машините за балотажа, но няма да повлияе на резултатите от първия тур.
От ИРПС са анализирали общо 17 различни вота, проведени между 2013 и 2023 г. и процента на невалидните бюлетини сред всеки от тях. От посочените данни се вижда, че най-много са непризнатите гласове на трите вота за общински съветници през 2015, 2019 и 2023 г.
През 2015 г. невалидните бюлетини са представлявали 14,09% от вота, а през 2019 г. – 15,09%. На изборите в неделя е отбелязан рекорд за десетилетието, като непризнатите гласове за съветници достигат 15,46%.
В периода между 2013 и 2023 г. най-нисък процент на невалидните бюлетини е имало втори тур на президентските избори през 2021 г. Тогава регистрираният резултат е 0,17%.
На балотажа през 2021 г. в секциите над 300 души гласуването беше задължително с машина, а преброяването ставаше с протокола, който устройствата издаваха.
„Проблемът с недействителните гласове можеше да се редуцира драстично, ако машинното гласуване не бе отменено часове преди изборния ден от ЦИК. Такива пак щяха да са налични предвид първоначалната възможност пред гражданите да гласуват чрез машини или с хартиени бюлетини, но техният относителен дял щеше да бъде значително по-малък. Дори употребявайки ги само като принтери, машините не допускат недействителен глас и в този смисъл няма и предпоставки за съмнение в секционните комисии при отчитането в края на деня“, пишат от ИРПС.
По техни данни в близо половината общини в страната над 20% от гласовете за съветници са били обявени за недействителни. Това се е случило в 122 от общо 265 общини в България.
Преди решението на ЦИК за отмяна на машинния вот на изборите на 29 октомври трябваше да се гласува смесено - с хартиена бюлетина и на машина.
Такава беше практиката на последните предсрочни парламентарни избори през април. Това стана, след като в края на 2022 г. ГЕРБ, ДПС и БСП прокараха промени в Изборния кодекс, с които беше върнато гласуването на хартия и бяха премахнати протоколите от машинното гласуване. Това на практика превърна машините за гласуване в принтери, но въпреки това позволяваше бюлетините от тях да не могат да бъдат обявявани за невалидни.
Както тогава, така и преди дни партиите лансираха твърдението, че кодът на машините за гласуване може да бъде „държан“, „откраднат“ или „свален“ и така да се манипулират изборите. Тези твърдения са отхвърлени от експертите, а досега нито една от партиите не е успяла да докаже твърдението си.
Начинът на действие на ДАНС, ЦИК и партиите, провокирали отмяната на машинното гласуване за местния вот, беше определен от премиера Николай Денков като „активно мероприятие“.
Форум