Народното събрание одобри споразумението, което във вторник беше постигнато между правителството и представители на протестиращите от тецовете и мините в България. В подкрепа гласуваха 133-ма депутати, а „против“ бяха 66.
Гласовете „за“ дойдоха от ГЕРБ, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС. „Против“ гласуваха „Възраждане“, БСП „Има такъв на род“ (ИТН), един депутат от ГЕРБ и двама от ПП-ДБ.
Гласуването се проведе на фона на продължаващи блокади по основните пътища в България. Междувременно протестиращите от дни на автомагистрала "Струма", обявиха, че ще вдигнат блокадата си.
Тези на магистрала "Тракия" обаче казаха, че остават и обявиха протеста си за безсрочен. Новите им искания са за оттегляне на териториалните планове, свързани с енергийния преход на въглищните региони Стара Загора, Перник и Кюстендил.
Те бяха изпратени в Европейската комисия в петък и станаха повод за протестите на енергетиците и миньорите.
Гласуваните в парламента точки бяха договорени във вторник след среща на премиера Николай Денков, депутати и представители на протестиращите и синдикалните организации.
В тях се включва механизъм, по който въглищните централи да получават средства от държавата, предоговаряне на поети ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост, които засягат работата на централите, както и гаранция, че частните тецове в страната няма да бъдат затваряни административно, а ще работят на пазарен принцип.
Едно от условията за прекратяването на блокадите беше споразумението от вторник да бъде скрепено и с решение на Народното събрание.
Дебатите в парламента
По време на дебатите преди гласуването „Възраждане“ обвиниха вносителите на решението, Министерския съвет и част от представителите на синдикатите в това, че са предали протестиращите миньори и част от протестиращите енергетици. Те нападнаха представители на КНСБ, докато в същото време похвалиха позициите на президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов и други представители на организацията. Подобни тези изказаха и от ИТН.
Председателят на "Възраждане" Костадин Костадинов поиска излизането на България от Зелената сделка, оттеглянето на териториалните планове на страната и Плана за възстановяване и устойчивост, както и работа на въглищните централи и мините да продължи поне до 2100 г.
БСП определиха като неясни точките от споразумението между правителството и представителите на протестиращите. По думи на депутата от левицата Драгомир Стойнев подписаното споразумение е „голяма лъжа“, защото не отговаря от една страна на исканията на протестиращите, а от друга на поетите ангажименти в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и териториалните планове на България, свързани с Фонда за справедлив преход.
От ГЕРБ отхвърлиха обвиненията към партията, че по време на кабинетите на Бойко Борисов не е взела мерки за осигуряването на работата и сигурността на мините и тецовете в страната. Теменужка Петкова обвини „Продължаваме промяната“ и управлението на кабинета на Кирил Петков в това, че са заложили намаляването на 40% от емисиите за производство на електроенергия до 2025 г. спрямо 2019 г.
Министърът на енергетиката Румен Радев каза от парламентарната трибуна, че с подписаното във вторник споразумение дава „максималното, което е възможно в тези обстоятелства“. Той нарече ангажиментите „трудни, но изпълними“.
Премиерът Николай Денков защити подписаното във вторник споразумение и подчерта, че то е постигнато. Той обвини политическите сили, които му се противопоставят, че лъжат, че споразумението не е било поискано от протестиращите.
Той обвини „Възраждане“, че политизират дебата заради желанието им България да напусне Европейския съюз. По време и след изказването на премиера депутатите от „Възраждане“ на няколко пъти викаха „оставка“.
В крайна сметка след 15 минути почивка предложенията в споразумението бяха приети с голямо мнозинство.
Какво става с териториалните планове
В петък правителството внесе териториалните планове за енергиен преход в Европейската комисия. Те са свързани с получаване на евросредства за регионите зависими от въглищната енергетика, които в България са Стара Загора, Перник и Кюстендил.
За да бъдат одобрени от ЕК, плановете трябва да включват график за намаляване на мощностите на въглищните електроцентрали. Според тях въглищните централи трябва да спрат работа до 2038 г.
Това предизвика протести на енергетици и миньори, които блокираха редица пътни артерии в страната. Основните им искания бяха да се гарантира максимален срок на работа на тецовете и мините, както и конкретни предложения за евентуалната преквалификация на служителите в тях.
