След близо две десетилетия властта на ГЕРБ в София е разколебана. Кандидатурата на журналиста Антон Хекимян за кмет показва, че лидерът на ГЕРБ се е заел да контролира щетите от символната загуба на столицата. Загубата няма да бъде приписана на водеща фигура от ГЕРБ, което би имало по-трайни следствия за партията.
Предвид този сигнал от страна на партията, какво предприемат основните ѝ противници?
Коалицията "Демократична България" (ДБ) е наследник на демократичната десница, наричана иронично "градска". Тя е и очакваният кандидат за властта на избирателите в София - център, където обичайно печели избори в районите "Средец", "Триадица" и "Оборище".
Първата изненада е отказът на ДБ да издигне свой кандидат за кмет.
През 2019 г. имаше неудачна кандидатура, а сега и неудачна няма. Това е не само повод за чудене на избирателя в "Средец", "Триадица", "Оборище". За много хора от градския център това е изумително.
ДБ е малка коалиция на "Да, България", която е по-либерална (при цялата условност на тези обозначения), "Демократи за силна България", която се заявява като по-откровено дясна, и "Зелено движение". Първите две партии в коалицията отварят ветрило, което може да помести повече и по-капризни избиратели.
При такава комбинация няма основания ДБ да се откаже от свой кандидат за кмет.
С този си жест на отказ тя казва, подобно на ГЕРБ, че тихомълком се оттегля от тези избори. Основанието може да е умора, липса на сили за толкова битки или, както при Бойко Борисов, фактът, че властта на национално ниво в по-важно.
Разбираемо е, ако ставаше дума за пропускане на тенис турнир за да се спечели следващият. Но тук отказът от участие е необясним с аналогии от спорта. Гласовете в София на местни и парламентарни избори идват от едни и същи избиратели и отсъствие от едните има последици за другите.
Друга причина, разбира се, е коалицията с "Продължаваме промяната" (ПП). Тя не е сериозна, защото ДБ има свой собствен електорат, част от който е скептична към ПП. Дори той да се е свил през 2019 г., трябва да се направи усилие за връщане на гласовете. Този избирател е традиционно обиден, разглезен и капризен. Но не гледа към ГЕРБ и БСП, а мърмори, докато се увери, че неговите хора са на терена. А те не са.
В коалиция с ПП и "Спаси София" ДБ номинира за кмет Васил Терзиев. Шумът около роднинството му с Държавна сигурност (ДС) може да бъде преглътнат, въпреки че нанесе щети с издигане на алтернативния кандидат Вили Лилков.
Шансовете на Терзиев са добри, но с тази стартова позиция победата не му е гарантирана. В кампанията трябва да се доказва. А да надприказва в дебати издигнатата от БСП Ваня Григорова или Хекимян ще му е трудно. Ще трябва да ги избегне, което е добре, ако имаш преднината на Тръмп. Тази слабост личи в срещите в града, на които Борис Бонев често му взима думата. Има и друга слабост, която за колебаещия се избирател е по-сериозна.
Необяснимо защо, Васил Терзиев е отказал да бъде включен в листите за общински съветници.
Това ни казва, че кандидатурата му е тип "искам да съм кмет, друго не ме интересува" и "ако не съм кмет, си тръгвам", толкоз. Казано по-директно, "градът не ме интересува, имам желание за публично по-знаковата (макар и не по-силна) позиция от председател на Столичния общински съвет (СОС)". Ако сериозно се интересуваше от града, щеше да е водач на листата за съветници.
Именно тук се натъкваме на най-странното. Как ДБ може да легитимира такава листа за съветници?
Първо, ДБ можеше да издигне кандидат за кмет в коалиция с ПП, но да остане със своя листа за съветници. Отказва се, неясно защо. И както досега имат 11 съветници, така след изборите ще имат 3-ма, което ги свежда до условно присъствие в СОС.
Но по-нататък, защо коалиция със "Спаси София"?
Доскоро тази организация беше въздушно НПО с основна цел политическа промоция на лидера си Борис Бонев. Наскоро стана партия, номинално, без партиен ресурс и мащаб. Сега "Демократична България" предоставя на "Спаси София" неоценимата помощ да стане партия за сметка на самата ДБ.
Коалицията е второ ниво на отказ от изборите в София.
И накрая, ДБ не може да обясни разумно поставянето на първо място в листата на самия Бонев. Минимумът приемлива комбинация беше ДБ да има свой кандидат за председател на СОС. Ако има нещо малко дори, което може да се отчете като присъствие в София, то би било борба за тази позиция. Дори да бъде загубена, щеше да има заявена воля за поемане на столичния парламент. Няма такава воля, животът е тежък, изборите ни идват в повече. Това е съобщението.
Ето и една хипотеза защо ДБ влизат в кампания с бяло знаме и вдигнати ръце.
Те са приели сериозно заплахата от Бонев, че ако не го поставят начело на листата, а след това не стане председател на СОС, ще се яви сам на вота, както през 2019 г., и ще вземе 40 000 гласа. Ако обаче е водач на общата листа, тези гласове ще са общи. И на ДБ им олеква, има рационално обяснение, решението е легитимно, тежестта пада.
Хората масово се заблуждават, че градът се управлява от кмет. Градът се управлява от Столичния общински съвет на първо място. В Закона за местната власт има силни дисбаланси и кметът нищо не може да направи без решение на СОС. Съветът не е еднолична институция и това създава илюзия, че кметът държи местната власт. За сравнение: подобен дисбаланс няма между Народното събрание и Министерския съвет. (Същият ефект имаме с президента.)
Съветът е повече скрита власт. Но той е действителната власт в града. И председателят му участва като посредник във всякакви ad hoc коалиции. Без него кметът е с вързани ръце. Всичко това прави стратегията на отсъствие на ДБ необяснима.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
