НАТО изрази готовност да засили военното си присъствие в Косово за справяне с настоящата ситуация, предаде Франс прес. В съобщението от петък не става ясно кога, колко и от кои страни ще бъдат изпратените в страната войници.
Напрежението в отношенията между Косово и Сърбия ескалира, след като в края на септември маскирани мъже се барикадираха в манастир в населеното предимно със сърби село Банска. Стигна се до престрелка с полицията, в която загинаха няколко души, сред които и полицай. Прищина определи случая като терористичен и обвини Белград във връзка с него. Сръбският президент Александър Вучич отхвръли обвиненията и на свой ред отправи такива към косовската държава.
Британското министерство на отбраната вече съобщи, че е предоставило на разположение на силите на НАТО в Косово един батальон, който по данни на Франс прес наброява между 500 и 650 войници.
В същото време САЩ призоваха Сърбия да изтегли войските, които е струпала по границата си с Косово.
„Ние виждаме големи сръбски военни сили по границата с Косово“, включително безпрецедентно разполагане на артилерия, танкове и пехотни части“, каза говорителят на Съвета за национална сигурност към Белия дом Джон Кърби.
Стана ясно също и че държавният секретар Антъни Бликнен е провел разговор с Александър Вучич, „за да изрази загриженост от ситуацията и да „подчертае необходимостта от незабавно намаляване на напрежението и връщане към диалога“.
Представител на Белия дом е провел и разговор с премиера на Косово Албин Курти.
Напрежението между Белград и Прищина често ескалира от началото на 2023 г. През май в северната част на Косово се стигна до тежки сблъсъци, след които Белград увеличи вонното си присъствие по границата между страните.
Докато 90% от населението на Косово са етнически албанци, в северната част на страната живеят предимно от етнически сърби. Косово обяви независимост през 2008 г., но Белград не я призна и оттогава насърчава сръбското население там да се противопоставя на централното косовско правителство.
