Бардо е родена през 1934 г. в 15-ти арондисман (окръг) на Париж. Баща ѝ Луи е инженер, а семейството му притежава няколко предприятия във френската столица. Майка ѝ Анн-Мари пък е дъщеря на заможен директор на застрахователна къща.
Луи е и консервативен католик и именно в такава среда отглежда дъщеря си. Тя трябва да спазва строга дисциплина, да се облича прилично, да има добри обноски. Тя и сестра ѝ Мижану са бити от бащата, който държи децата да се обръщат към родителите си с официална форма. Майка ѝ пък стриктно следи с кого точно си общува малкото момиче.
Всичко това води до малко приятелства, а по-късно Бардо казва, че е изпитвала ненавист към детството си въпреки лукса, в който е живеела.
Когато е на шест, нацистите окупират Париж и на нея ѝ се налага да прекарва още повече време в дома си. Когато е на 7, постъпва в частно училище, а заедно с това започва и уроци по танци.
След края на войната през 1949 г., вече на 15, Бриджит постъпва в Парижката консерватория, но междувременно продължава и с обучението си в частно католическо училище. В консерваторията обаче попада на известния хореограф Борис Князев и три години танцува балет под неговите наставления.
През 49-та тя за пръв път се изявява и като модел. Наема я редакторът на списанията Elle и Le Jardin des Modes. Година по-късно тя се появява на корицата на Elle и веднага получава предложение да участва във филм на известния режисьор Марк Алегре.
Родителите ѝ са против това Бриджит да се занимава с кино, но в крайна сметка тя ся явява на кастинга. Там се запознава и с друг режисьор и сценарист Рожер Вадим. Тя така и не получава ролята, но между нея и Вадим избухва любов.
Това е първата от цели 17 романтични връзки, за които Бардо твърди, че е имала, и първият от четири брака, които сключва.
Винаги съм търсила страст. Затова и често съм изневерявала.
„Винаги съм търсила страст. Затова и често съм изневерявала. А когато страстта се изчерпваше, си събирах багажа“, казва тя.
Родителите ѝ обаче отново са против връзката и се опитват да изпратят младата Брижит в Англия. Тя обаче заплашва, че ще се нарани, и в крайна сметка се стига до съгласие – връзката може да продължи, но само ако когато е на 18, тя се омъжи за Вадим.
През 52-ра тя отново изгрява на корицата на Ел, а този път това ѝ носи покана да участва в комедия със звездата Андре Борвил. Така се стига до дебюта ѝ и в киното, което впоследствие бележи живота ѝ. До 55-та вече започва да получава и главни роли, а медийното внимание все повече се приковава към нея и, разбира се, към красотата ѝ.
В звезда тя се превръща в края на 50-те и началото на 60-те. Първият хит е мюзикълът „Непослушно момиче“ от 1956 г., в който като сценарист участва Вадим. Следват „Откъсването на маргаритките“, „Булката е твърде красива“ и „Бог създаде жената“. В последният Вадим е вече режисьор, а Бардо се превъплъщава в неморална тийнейджърка от малък град. Лентата е тотален хит във Франция, но също и по света, а в САЩ успехът носи милиони, но и предизвиква скандали, а някои киносалони отказват да го покажат.
По време на снимките на този филм тя се влюбва в екранния си партньор Жан-Луи Трентинян, с когото живее две години, още преди да се е развела официално с Вадим.
Ролята в „Бог създаде жената“ все пак затвърждава ролята на Бардо на секссимвол във Франция и по света.
В края на 60-те и през 70-те тя започва да записва и музика. В този период тя започва нова връзка с Жак Шарие, който се превръща във втория ѝ съпруг и баща на единственото ѝ дете – синът ѝ Николас. Изневери и разводът и с Шарие довеждат до това, че тя е разделена от сина си и контактува с него едва след като той навършва пълнолетие.
Между 66 и 69 за кратко е женена и за германския милионер и плейбой Гюнтер Сахс.
За десетте години, в които се занимава активно с музика, записва над 60 песни. Най-големите ѝ хитове са заедно със Серж Генсбур, Боб Зугари и Саша Дистел.
В началото на 70-те заснема последните си филми, а през 73-та обявява, че се оттегля от шоубизнеса, за да го направи „елегантно“. Все пак година по-късно се появява в гола фотосесия за „Плейбой“, с която списанието отбелязва 40-тия ѝ рожден ден.
ттеглих се от филмите на 38, защото ми беше дошло до гуша
„Оттеглих се от филмите на 38, защото ми беше дошло до гуша. Нямам желание да се върна и сега на 77“, казва тя години по-късно.
През 80-те звездата продължава с бурните си връзки с мъже, които понякога водят до меланхолия и злоупотреби. В един такъв случай през 83-та тя взема голяма доза приспивателни и успокоителни заедно с червено вино. Озовава се по спешност в болница и лекарите успяват да спасят живота ѝ.
Година по-късно получава и страшната диагноза рак на гърдата. Тогава тя отказва химиотерапия и се лекува само с радиация. Три години по-късно успява да се възстанови.
През същата година тя решава да използва все още огромната си слава и започва да защитата правата на животните. Тогава основава и „Фондация Бриджит Бардо“, става вегетарианка и събира милиони долари за каузата.
Дарява средства за множество програми за подпомагане на животните и критикува различни държави за отношението им към тях.
През 2000 г. помага и за създаването на парка за танцуващи мечки край Белица в България.
Ако можех да направя нещо за това как хората се държат едни с други, щях, но след като не мога ще се придържам към занимания с животни
„Ако можех да направя нещо за това как хората се държат едни с други, щях, но след като не мога, ще се придържам към занимания с животни“, казва тя.
Спокойствието в личния ѝ живот сякаш идва през 1992 г., когато сключва брак с настоящия си съпруг Бернар д‘Ормале. Той е известен най-вече с политическите си позиции и с това, че е съветник на Жан-Мари Льо Пен.
Сътресенията обаче не спират съвсем. През 2000 г. е глобена заради писмо, в което сипе обвинения срещу мюсюлманското население на Франция и мигрантите, които идват от Африка. Заради думи в своя книга от 2003 г. тя е критикувана и заради отношението си към ЛГБТ хората, ролята на жените в политиката и различните раси.
Съдът отново ѝ налага глоба.
За няколко поколения Бардо остава символ на 50-те и 60-те години. Тя налага различни тенденции в модата от носенето на бижута, до дрехи и прически, както и носенето на бански с бикини на плажа.
Клаудия Шифър, Кейт Мос, Диан Крюгер, Скарлет Йохансон и други я посочват като свое вдъхновение.
„Била съм много щастлива, много богата, много красива, много възхваляване, много известна и много нещастна“, казва Бардо.
