Малко документи и много историческо знание - само тази комбинация успява да разкаже историята на руската църква в София и нейния статут. Това става ясно от откритията на журналистката Генка Шикерова в архивите и от дългогодишната работа на историка Момчил Методиев, представени в специално издание на "Студио България" на Свободна Европа.
Статутът, собствеността и управлението на църквата "Свети Николай Чудотворец" събуди много емоции в края на миналата седмица. Тогава България изгони трима свещеници на храма, като каза, че те заплашват националната сигурност. В отговор Русия просто заключи църквата, а в нея редовно ходят и български граждани. Това породи въпроса дали Русия като държава е собственик на този храм, за да може да го отключва и заключва по своя преценка.
Дни по-късно Българската православна църква (БПЦ) назначи нови свещеници в "Св. Николай Чудотворец". Достъп до сградата обаче трябва да им предостави руското посолство в София.
Причината за цялото объркване е в това, че светската собственост върху сградата е различна от каноничната юрисдикция върху богослужението в храма, каза професор Момчил Методиев в "Студио България". Първото може и да е на Русия, но второто със сигурност принадлежи на БПЦ.
Друга причина за объркването стана подозрението, че светската собственост на Русия върху храма може да не е законна. Такава хипотеза стои зад искането на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС прокуратурата да провери историята на собствеността.
Най-важното от интервюто
Генка Шикерова: "Първо открихме констативен нотариален акт, издаден през 1997 г. на руското посолство за земята и за църквата, построена в нея. Документът, на който се позовават, е [нотариален] акт от 1898 г. (...), където пише, че земята е получена чрез дарение. Как е получена? Това го разбираме от протокол от 1882 г. на Общинския съвет на София по предложение на кмета Иван Хаджиенов".
Генка Шикерова: "[От документ от 1926 г., открит днес], разбираме, че към момента, в който от руското посолство са си харесали този парцел, той е бил частна собственост [и наследниците на собственика чак през 1926 г. са били обезщетени за него]".
Проф. Момчил Методиев: "Трябва да се раздели светската собственост върху терена и сградата от това кой канонично управлява храма като храм".
Проф. Момчил Методиев: "Каноничното правило е, че в един град може да има само един епископ. Той е този, който управлява всички храмове, които се намират на територията на този град. [В случая със "Свети Николай Чудотворец"] това е софийският митрополит, който е и български патриарх [Неофит]. Той е в пълното си право да назначи свещеници [в руската църква], тъй като храмът се намира в каноничната територия на софийския митрополит".
През 1882 г. Общинският съвет на град София предоставя на руското посолство парцел, на който да се построи църква към посолството, стана ясно от документ, открит от Генка Шикерова в Държавен архив - София. Въз основа на това решение е издаден нотариален акт (тогава наричан "крепостен акт"). Век по-късно, през 1997 г., софийски нотариус издава констативен нотариален акт на руското посолство в България.
Шикерова показа документите в "Студио България".
Тя добави и ново откритие - че към времето, в което общината е дарила парцела на руското посолство (1882 г.), тази земя е била частна собственост на господин Бонев от София, а не е принадлежала на общината. Години по-късно, когато наследниците на господин Бонев печелят всички съдебни дела, те са обезщетени от софийската община.
"Представителите на руското посолство по това време (1882) са се самонастанили, те са я окупирали тази земя. И той е искал да си я вземе и да си я ползва, но те не се махат. (...) [Чак] през 1926 г., когато единствената останала наследничка е Слава Шивачева, тя приема да получи обезщетение за това, че й е взета земята, на която към днешна дата е руската църква, и да няма повече претенции", каза Генка Шикерова.
Тя уточни, че още не е открила документи, свързани със собствеността върху самата сграда и напомни, че всичко, разказано от нея, се отнася до светската история на собствеността, но не и до каноничната юрисдикция на БПЦ върху храма.
Тази църковна част от историята на "Св. Николай Чудотворец" не може да бъде разбрана без контекста, в който съществуват православните църкви в края на 19-и и началото на 20-и век, стана ясно от думите на проф. Момчил Методиев.
"Българската църква от създаването на българската Екзархия през 1870 до 1945 г. е схизматична, тоест Вселенската патриаршия обвинява българската църква в т.нар. етнофилетизъм, а това е църковен термин за национализъм. [Тогава] всички православни църкви не поддържат общение, тоест нямат никакви отношения с българската екзархия. (...) Тоест, причината за създаването на руската църква [в София] е, че руските емигранти, които живеят в България и са част от Руската православна църква, която не признава българската, не могат да се черкуват в български църкви. И съответно имат нужда от собствена църква".
По думите на проф. Методиев софийската "Св. Николай Чудотворец" е дадена за ползване на тази руска емиграция, което е политически конфликт за времето след 1917 г., когато на власт в Русия идват болшевиките. Така излиза, че посолството на Съветска Русия е собственик на храм, в който ходят антиболшевишки настроените руски емигранти в България.
Този вътрешен руски конфликт е причината през 1936 г. Русия да отстъпи на българското правителство "Св. Николай Чудотворец", а българското правителство да го преотстъпи на българската екзархия.
Проф. Методиев не е виждал документите за това и по тази причина казва, че за него въпросът със собствеността на Русия върху църквата все още не е стопроцентово решен.
Той разказа епизод от съвременната история на храма, която, по думите му, е свързана с начина, по който се развива в последно време Руската православна църква:
"До около 2012 г. "Св. Николай Чудотворец" беше отворен за всички. Но - не помня точно годината - след това храмът беше превзет от руските свещеници и хора като проф. Калин Янакиев и други хора, които познавам, ми разказаха, че отношението към българите изведнъж се е променило, така че българските енориаши са били принудени да напуснат църквата. (...) Отношението към тях е било обидно, включително проф. Янакиев твърди, че членове на паравоенни групировки са стояли зад тях".
Методиев, който е изследвал връзките на Българската православна църква с комунистическата държава, описа огледални отношения в светското и църковното управление в периода 1944-1989.
Той каза, че както СССР и България са били близки страни, така са били близки и отделите за външни отношения на двете църкви. Ръководителите на тези отдели са били по-силни от патриарсите. Но тези връзки между държава и църква в България бяха разкъсани през 90-те години, каза Момчил Методиев. Случаят в Русия не е същият, смята той. По времето на руския патриарх Алекси Втори в Москва също има опити за такава промяна, но с избирането на патриарх Кирил тези връзки на църквата с държавата са били възстановени.
