Той ясно си спомня деня, в който за първи път разбира какво е соул и ритъм енд блус. Тогава е още момче, само на 12 или 13 години. По една случайност близо до къщата на семейството му в родната му Италия живее млад афроамериканец от Мемфис, дошъл да учи в университет в страната. Той му изсвирва песента Sittin' On The Dock of the Bay на Отис Рединг. Момчето е запленено и от този миг нататък соулът и блусът се превръщат в негов живот.
Става дума за Дзукеро - „бащата на италианския блус“, както го наричат понякога - който в понеделник отпразнува 68-ия си рожден ден. Днес освен годините, от онази случайно чута песен на Рединг го делят и 15 студийни албума, над 60 милиона продадени записа по целия свят и десетки награди.
Дзукеро е роден като Аделмо Форначари на 25 септември 1955 г. в малкото италианско градче Ронкочези. Както разказва в свое старо интервю от 1997 г., неговият приятел от Мемфис е първият, който го запознава с музиката на Отис Рединг, Марвин Гей и Сам енд Дейв и който научава младия Форначари да свири песните им на китара.
„Събрах няколко приятели и направихме банда, с която да свирим ритъм енд блус“, разказва италианецът.
„Така започнах да намирам своето нещо, да комбинирам тези два вида музика, черната музика и средиземноморската музика“, добавя той.
В началото музиката е просто хоби за него, записва се дори да учи ветеринарна медицина в университета. Прекъсва обаче през 1975 г., защото решава, че иска да прави нещо различно с живота си, и заминава за Сан Франциско. Там се запознава със своя първи продуцент и заедно с него започва да създава стила си – „ нещо с афроамериканско влияние, не съвсем типично италианско“.
И действително, когато години по-късно афроамерикански музиканти чуват неговите песни, те откриват нещо познато в тях. По думите на самия Дзукеро, когато известният джаз тромпетист и композитор Майлс Дейвис посещава Италия, той чува негова песен по радиото и пита чия е.
„Пее на италиански, но звученето и ритъмът са черни“, казва тогава Дейвис за ранната музика на Дзукеро.
Днес стилът на италианеца е определян по-скоро като поп, но със силно рок, соул, госпел и блус влияние. Първият истински пробив на Дзукеро идва през 80-те години, когато албумът му Blue's (1987) се превръща в най-продавания в италианската история.
Следващият му албум Oro Incenso & Birra обаче минава и този рекорд, и до ден днешен остава един от най-успешните италиански музикални албуми. Част от него е хитът Diamante, включени са и колаборации със звезди като Енио Мориконе и Ерик Клептън.
Следват общи проекти и изяви с имена като Джо Кокър, Стиви Рей Вон, Майлс Дейвис, Рей Чарлз, Б. Б. Кинг, Стинг, Боно, Лучано Павароти, Андреа Бочели, Елтън Джон, Брайън Мей.
Междувременно в началото на 90-те Дзукеро записва един от най-големите си хитове - Senza una donna, в дует с Пол Йънг, който оглавява европейските класации, достига до топ 3–5 в във Великобритания и САЩ и затвърждава световната му слава.
Между 1992 и 2003 г. Дзукеро редовно участва в благотворителните концерти на приятеля си Лучано Павароти за децата в Босна, Либерия, Гватемала, Косово, Камбоджа, Тибет, Ангола и Ирак.
През следващите години издава още няколко албума, в които преминава през Ню Орлиънс звучене към по-британски рок стил, отново се качва на върха с поп-рок хита Baila Morena, а с последните си албуми се връща към началното си блус и соул звучене.
През 2023 г. започва ново световно турне, но се налага да отмени част от него заради проблеми със здравето. През 2024 г. предстои продължение, като един от концертите на Дзукеро ще бъде на 29 април в София. След всичките тези години и продължаващите ангажименти италианецът обаче не се чувства уморен, а причината е в самата музика.
"Музиката е това, което ме бута напред, какво да ви кажа", казва Дзукеро пред NPR.
"Музиката е моят наркотик, винаги, когато съм на сцената, чувствам толкова енергия", добавя той.
