"Много хубаво не е на хубаво", казва една поговорка, но ако питате Украйна, тя сигурно би се изразила и по-черногледо - например с "малко хубаво също не е на хубаво". Ето откъде идва тази хипотеза: Украйна извърши малък, но важен пробив на юг, а историята си остана неразказана в големите медии. Все едно има негласен консенсус, че малката стъпка не бива да се "урочасва". Не е точно така, разбира се, но впечатлението е валидно.
За разминаването между украински успех и съобщения за него има повече от една причина, но основната си остава тази: след толкова упреци, че Киев напредва бавно в своята контраофанзива, експерти и медии не смеят да дават основания за завишени очаквания, че всеки момент нещата "ще се оправят" в полза на Украйна.
Информацията, която следва, е взета от руските военни експерти Юрий Фьодоров и Руслан Левиев (и двамата днес в изгнание), от украинските експерти Олег Жданов и Михаил Самус и от израелския военен експерт Давид Шарп, както и от американския Институт за военни изследвания и специализирания сайт Oryx. Оценката им за събитията е единодушна.
Какво стана миналата седмица
В петък, 22 септември, експерти успяха да проучат сателитни снимки, получени ден по-рано. Те показват, че украинските части се намират от другата страна на руските защитни укрепления. Тоест, че са пробили един тесен и не много дълбок коридор в руската отбрана, който на картинка прилича повече на джоб.
Информацията за това, че Украйна е извършила пробива, се появиха още в началото на миналата седмица в прокремълски телеграм канали, но експертите отказваха да се доверят на информацията, докато не видят и снимки. Съобщенията от украинска страна бяха пестеливи и не позволяваха да се направи еднозначен извод.
Пробивът позволява сравнително по-лесен напредък на Украйна на юг, например към град Токмак, който е важен железопътен възел. Оттам минава значителна част от снабдяването на руската армия.
Самият Токмак се охранява в плътен кръг от Русия, както показва и тази карта на американския Институт за военни изследвания.
Защо е важно
Това е първият пробив на Украйна през една отбранителна линия, чийто строеж Русия започна още миналата есен. Дълга е стотици километри, но най-тежкият й участък е този, който препречва пътя към полуостров Крим, окупиран от Москва още през 2014 г.
Този най-тежък участък е с дължина над 100 км и се нарича "линия на Суровикин" - по името на руския генерал, който я е замислил.
Особеното в тази линия е, че тя не прилича на стандартните три линии на отбраната в една война, а ги комбинира в една "четворна", като всеки от пластовете представлява по-дълбоко и по-широко препятствие от обичайното, а около тях има висока концентрация на мини.
"Линията на Суровикин" представлява сбор от всичко това:
- непрекъсната линия на противотанков окоп, дълбок около 4 м и широк около 6 м;
- три реда бетонови пирамиди, известни като "драконови зъби", които спират придвижването на тежка бойна техника;
- един или повече реда окопи, прокопани на зиг-заг;
- няколко ивици бодлива тел;
Между всеки от тези елементи на руската отбрана има минни полета, които са с висока концентрация на мини, достигаща до 5 мини на квадратен метър.
"Линията на Суровикин" е широка около 5 км. Зад нея е руската армия, която открива огън при всеки опит за разминиране или проникване на окупираната от Русия територия.
Затова президентът Зеленски казва на няколко пъти, че всеки метър е отвоюван от Украйна с кръвта на много войници.
Защо за пробива се говори малко или нищо
Ако съдим по големите западни медии и политици, Украйна е трябвало да направи този пробив още през юни, когато голяма част от чуждестранното въоръжение беше пристигнало, а климатичните условия изглеждаха идеални за контраофанзива.
Шефът на украинския генерален щаб Валерий Залужни и президентът Володимир Зеленски обясниха забавянето с неочаквано високата концентрация на мини - за да ги обезвредят, украинските сапьори трябва да стигнат до тях под противников огън и през неочаквано плътни препятствия.
Твърди се, че по своя мащаб "линията на Суровикин" няма аналог в историята. Преодоляването на всеки метър в нея експертите посочваха като успех, а това предизвика объркване сред медии и неправителствени организации, които още през август заговориха за "значителен тактически прогрес" на Украйна. В действителност ставаше дума не просто за малък напредък в метри, а за преодоляване на само едно или две препятствия в една разнообразна, плътна и необичайно широка отбранителна линия.
Когато пробивът беше доказан в петък и от сателитни снимки, ставаше дума за преминаване на всички руски съоръжения от украинската армия, пък макар и само в един коридор. Но видян на картата на бойните действия, този напредък изглеждаше по-скоро скромно.
Изглежда скромно, но не е
"Това е много добра новина за Украйна", каза военният експерт Юрий Фьодоров. Тя позволява малко по-лесно придвижване към Крим, но първата стратегическа цел по този път е Токмак с железопътния възел.
Паралелно с това Украйна продължава обстрела на руски военни цели, както и опита да пробие "линията на Суровикин" на още поне две места, улесняващи пътя към Крим.
А боевете за Токмак, който Русия е оградила в обръч от укрепителни съоръжения, може да се окажат следващата интензивна битка в непредизвиканата война на Русия срещу Украйна. Градът се намира на около 20 км от днешните позиции на украинската армия.
