България може да изпадне във втория кръг на Европейския съюз (ЕС), ако остане извън Шенген и еврозоната и не преодолее проблемите с върховенството на закона. Такъв риск произлиза от анализ с препоръки за реформи в ЕС, поръчан от експерти на френското и германското правителство. Освен това основна промяна, която се предлага в него, е решенията в Съюза да се взимат с квалифицирано мнозинство.
Документът не представлява официалната позиция на правителствата на Германия и Франция, но се очаква да бъде използван за започване на дебат относно възможните реформи на ЕС.
Европа на четири скорости
В документа се казва, че на някои държави в ЕС трябва да се позволи да си сътрудничат по-тясно от други, като се формират четири нива (наричани и скорости бел. ред) на европейска интеграция. Най-дълбоката интеграция би била във вътрешния кръг, който включва страните на еврозоната, използваща единната валута и Шенгенската зона за пътуване без паспорти. Второто ниво ще бъде самият ЕС.
По-рано Австрия и Нидерландия наложиха вето над приемането на България в Шенген. Последно преди дни двете страни отново казаха, че не са готови да допуснат София като член в пространството. Като основни причини Нидерландия изтъква проблемите с върховенството на правото, а Австрия - опазването на външната граница.
Според доклада, представен от Германия и Франция преди ден, нивото на интеграция в ЕС ще зависи и от нивото на диференциране - съществуващата възможност страните членки да не прилагат определени политики на ЕС. В документа пише, че диференциацията има своите граници, особено по отношение на върховенството на закона и основните ценности, и че изключенията от основните ценности на ЕС не следва да се допускат. В момента Европейската комисия води няколко процедури срещу Полша и Унгария за нарушаване на закони на ЕС, което потенциално поставя и тези страни във втория кръг, заедно с България.
Още по-големият, трети кръг ще бъде съставен от асоциирани членове, които ще участват в единния пазар на стоки и услуги на ЕС и ще се придържат към общите принципи на ЕС.
Четвъртото ниво е Европейска политическа общност - форум, предложен от Франция, който стартира миналата година - като външно ниво за политическо сътрудничество, без да се налага да бъде обвързан с правото на ЕС, се казва в доклада.
Докладът е поръчан от френската държавна секретарка по европейските въпроси Лоранс Бун и германската ѝ колежка Анна Лурман през януари и е изготвен от група от независими експерти.
Разширяването на ЕС
В момента осем държави имат официален статут на кандидати за членство в ЕС - Сърбия, Черна гора, Албания, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Молдова, Украйна и Турция, въпреки че преговорите с Анкара са в застой от години. Грузия и Косово са потенциални кандидати за членство.
В доклада се казва, че ЕС все още не е готов да приеме нови членове и че най-ранната възможна дата е 2030 г., а "кандидатите за членство трябва да работят за изпълнение на критериите за присъединяване към ЕС на тази най-ранна дата."
Освен това в доклада се препоръчва ЕС да премине към вземане на всички свои решения с квалифицирано мнозинство.
"Институциите и механизмите за вземане на решения не са предназначени за група от 37 държави. Те затрудняват дори 27-те държави да управляват ефективно кризи и да вземат стратегически решения", се казва в доклада.
Понастоящем ЕС изисква единодушно вземане на решения относно външната политика и политиката на сигурност, данъците, финансите на ЕС, както и в някои области на правосъдието, вътрешните работи, социалната сигурност и защитата.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза в речта си за състоянието на Съюза на 13 септември, че разширяването на ЕС е "катализатор на прогреса". Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел каза през август, че ЕС трябва да направи "смела крачка" и да приеме нови членове до 2030 г.
