„За всичките 42 години, в които работя, ми се е случвало един или два пъти да се разгневя на пациент, и го смятам за грешка. Болният човек е в паника, той не вижда нищо друго.“ Думите са на Неда Диманова – медицинска сестра с десетилетна практика в „Пирогов“.
Името ѝ през последните две седмици обиколи медиите, тъй като именно неин статус в социалните мрежи стана повод за шумния политически скандал със съветника на министъра на отбраната Мустафа Емин. В статуса се твърдеше, че Емин се е държал грубо с медиците и е злоупотребил със служебното си положение, за да бъде прегледано детето му по-бързо. Цитатът пък е от интервю, дадено преди години пред сайта за здравни новини zdrave.net, и дава контекст на събитията, който остана неизговорен.
Публичният дебат успешно беше прикован във въпроса „Споменал ли е Мустафа Емин министъра на здравеопазването?“ и не успя да помръдне оттам. Емин отрече обвиненията, но подаде оставка. Здравният министър Христо Хинков подкрепи публично „колегите от Пирогов“, но и прояви разбиране към бащата и обяви, че смята случая за приключен.
Споменаването на министър пред вратите на спешния кабинет обаче би трябвало да провокира и други дебати - за детското здравеопазване, за достъпа до спешна и до неотложна помощ, за нарастващите кадрови дефицити и (не)адекватното заплащане, за достойното място и на медиците, и на пациентите в системата. Защото агресията в здравеопазването – извън конкретния случай - е пряко свързана с всички тези фактори и няма как да бъде разглеждана изолирано от тях.
Насилието в здравеопазването
Оказването на медицинска помощ е дейност с висок риск от попадане в конфликтна ситуация. Изследване на Световната здравна организация показва, че между 8% и 38% от пряко работещите с пациенти са преживявали физическо насилие някога в кариерата си.
До 62% достига делът на медиците, преживели някаква форма на насилие
До 62% достига делът на медиците, преживели някаква форма на насилие – в това число вербално и психологическо. Това поставя медицинските професии сред най-рисковите по отношение на насилие на работното място, и – наред с функцията им да са от полза на другите - обяснява високата чувствителност на работещите в сектора към всякакви форми на злоупотреба.
В същото време арогантността и вербалната агресия при оказване на медицинска помощ далеч невинаги идват от пациентите. Актуален и популярен пример е случаят на Ани Стоянова, чиято 15-годишна дъщеря Даная почина именно в „Пирогов“ преди месеци. Майката разказа в социалните мрежи, че е била обект на грубо отношение, заплахи, дори физическо посегателство от отделни представители на медицинския екип. Пред Свободна Европа Стоянова допълни, че оплакването ѝ е взето насериозно от ръководството на лечебното заведение, едва след намесата на медиите.
В развитите здравни системи уменията за комуникация с пациентите и техните близки са основен стълб както на образованието, така и на практиката в медицинските професии
В развитите здравни системи уменията за комуникация с пациентите и техните близки са основен стълб както на образованието, така и на практиката в медицинските професии, и важен фактор за превенция на конфликтите.
Основание за това е водещата философия, обобщена в началото на този текст – че в отношенията лекар–пациент, водещ е лекарят. Пациентът е уплашен, уязвим и зависим, поради което лекарят или медицинският специалист е натоварен с отговорността да управлява комуникацията и възникващите от нея взаимоотношения. Нещо повече – тази комуникация трябва да породи доверие, тъй като то е ключово за успеха на лечението.
Ролята на системата във връзката лекар - пациент
В подкрепа на медиците в тази сложна задача следва да функционира цялата система, осигурявайки им благоприятни условия за работа – достатъчно персонал, допустимо работно време, организация, минимизираща времето за изчакване на пациентите и близките им, и позволяваща навременното им и адекватно информиране.
Сред условията е също осигуряването на възможност медиците да получават както професионална, така и психологическа супервизия, и периодично да минават обучения за комуникация с пациентите. Препоръчва се също да има изграден механизъм за реакция при агресивни пациенти или придружители, за да бъде гарантирана безопасността на медиците при всякакви обстоятелства.
Ниското обществено доверие в здравеопазването затруднява допълнително всеки отделен медик в комуникацията му с неговите пациенти
За повечето български лечебни заведения осигуряването на подобни благоприятни условия е предизвикателство. Нещо повече, ниското обществено доверие в здравеопазването затруднява допълнително всеки отделен медик в комуникацията му с неговите пациенти.
Организационните дефицити водят до претоварване и прегаряне на работещите от една страна, и до повишена тревожност и стрес у търсещите медицинска помощ – от друга. Това важи в особено висока степен в спешните звена, където решенията най-често се вземат едностранно от медицинския екип под натиска на висока лична отговорност и недостигащи персонал, време и консумативи.
Отвъд това, което виждаме
Факт е, че сходни проблеми се наблюдават в множество здравни системи по целия свят, ефективността на мерките за преодоляването им обаче е различна. Оттам произтича и очакването, че взимащите решения в здравеопазването ще погледнат отвъд политическите измерения на този публичен конфликт.
Наложително е най-после да започнат да се търсят решения отвъд политическото противопоставяне на въпросите за стесняващия се достъп до неотложна помощ на много места в страната, дори в София, десетилетните проблеми с обслужването на спешни случаи при деца, кадровия дефицит, добиващ апокалиптични измерения в спешната медицина и в педиатрията, и не на последно място – правото на пациентите, въпреки системните проблеми, да получат навременна и качествена медицинска помощ.
Ако това не се случи, след казуса „Емин“ ще останат единствено публичния сеир и политическите клюки.
А това вече се е случвало твърде много пъти.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
**Надежда Цекулова участва в основаването и в първото ръководство на "Да, България". Напуска партията през 2018 г.
