Виктор Юго
Писател, драматург, журналист, политик /1802 – 1885/
Произход: Безансон, Франция, високите нива на средната класа
Образование: учи право в Париж, но отрано се занимава с литература
Интереси: поезия, проза, драматургия, политика
Известен с: романите „Парижката Света Богородица“, „Клетниците“, „Човекът, който се смее“, пиеси – „Ернани“, „Лукреция Борджия“, „Кромуел“, поезия
Признание: един от най-ярките представители на романтизма в литературата, пер на Франция, член на Френската академия, погребан в Пантеона в Париж
„Оставям 50 хиляди франка на бедните. Искам да бъда погребан с тяхната катафалка. Отказвам да бъда опят от която и да било църква. Моля се за душите на всички. Вярвам в Бог.”
Това са последните пет изречения, написани от Виктор Юго, велик писател, драматург, политик и любовник от ХІХ век. Цял живот Юго е обграден от смърт. Тя танцува наоколо, отнема всичко любимо, но го оставя жив - да страда безкрай и да преодолява страданието.
Играта на смърт започва с майка му, Софи, възпитала го в здрав католически и монархически дух. Юго дори не смее да ú съобщи, че е сгоден за Адел Фуше, а чака да умре, за да се ожени. Софи умира през 1821, когато Виктор е на 19.
Отнема му 25 години, за да преодолее възпитанието и да стане свободомислещ спрямо църквата човек и убеден републиканец. „Пораснах” – пише в стихотворението „Написано през 1846”.
Първият му син Леополд умира малко след раждането, а брат му, Йожен, е прибран в психиатрия до живот.
Самотен, Юго се сближава с баща си, изтъкнат бонапартист, от когото се откъсва в детството заради майчиното влияние. И бащата обаче умира скоро след връщането на блудния син.
Десет години след сватбата, Адел започва да му изневерява с литературния критик Сент-Бьов. Тази връзка е дълга, а Юго се прави, че не вижда. Но и той има любовни афери. Най-важната, с актрисата Жулиет Друе, продължава 50 години. Сега пък Адел се прави, че не вижда.
С красивата и умна Жулиет Юго се запознава на репетиция за пиесата „Лукреция Борджия”. Флиртът се превръща в дълбока любов. Той наема за Жулиет къща, дава ú рента, тя му е секретарка и го придружава навсякъде. В редките моменти, когато не са заедно, си пишат писма, а само нейните са над пет хиляди.
„Не се безпокой за мен, мой скъпи и бедни любими. Аз те обичам най-нежно и уверено именно когато знам, че трябва да се отдадеш на семейните си задължения” – пише Жулиет.
Десетилетия наред Жулиет доказва, че никакво лицемерие няма, само най-искрена и чиста любов.
Отначало помислих, че е лицемерие и тя ги дрънка такива, защото знае, че писмата ще останат за поколенията. Нищо подобно. Десетилетия наред Жулиет доказва, че никакво лицемерие няма, само най-искрена и чиста любов. Дай, Боже, всекиму.
През 1843, току-що омъжената дъщеря на Юго, 19-годишната Леополдин, умира при инцидент с лодка. Лодката се обръща, тежките фусти я завличат на дъното, а завличат и съпруга ú, който опитва да я спаси.
Тогава Юго е вече голям писател във Франция и известен по света. От излизането на първия роман са минали 18 години. Издал е пет стихосбирки, утвърден е като дълбок елегичен поет. Минали са и десет години от „Парижката света богородица”, веднага преведен на много европейски езици.
През 1827 е поставена първата пиеса на Юго – „Кромуел”, с която разчупва схемата на класицизма и слага основи на романтичната драма. След успеха на „Кромуел”, идва „Ернани” и той се отдава изцяло на театъра, макар че пиесите му често са освирквани от публиката, която трудно приема субективния романтичен подход. Но дори освиркванията са добре дошли за Юго - той е вечно в центъра на вниманието, а това му харесва.
Когато умира любимата му дъщеря обаче, съкрушеният баща спира да пише за десет години
Когато умира любимата му дъщеря обаче, съкрушеният баща спира да пише за десет години, до доброволното изгнание през 1851. Юго е известен общественик, но през 40-те влиза пряко в политиката. През Юлската монархия той, още неоткъснал се от майчиното монархическо възпитание, е приближен на крал Луи-Филип, става пер на Франция и наивно опитва отвътре да промени режима, но с лоши последици.
През бунтовната 1848 Юго е кмет на 8 район в Париж и сам води войските, които стрелят по хората на барикадите. Да, по-късно той е против силовото потушаване на метежа, а още по-късно пише „Клетниците”, чиито герои са изцяло от другата страна на барикадите. Писателят Виктор Юго, за разлика от кмета Виктор Юго, се чувства част от тях.
Трансформацията към републиканец обаче е в ход. През 1849 Юго подкрепя Луи-Наполеон Бонапарт за президент, но след две години, когато се обявява за пожизнен президент, бурно къса с него. Заради реакцията си е арестуван, а впоследствие и освободен е след намеса на Жулиет Друе. Юго първо заминава за Белгия, а оттам към британския остров Джърси.
Тук Юго, вече ярък републиканец, пише сатирични памфлети срещу Луи-Наполеон. Официално забранени във Франция, всички ги четат нелегално. Като истински гръмовержец обаче, той изпуска мярката и критикува британската кралица Виктория, на чиито остров живее.
Следва ново прогонване и установяване на Гърнси, където се успокоява малко. Юго се връща към литературната дейност, но работите му вече са пропити с политически заряд - както стихосбирките, така и „Клетниците”. Популярен е сред читателите и, макар отхвърлян от критиката, сякаш слънцето изгрява над главата му – но смъртта е решила да не сваля обсадата.
През 1868 умира съпругата на Юго, Адел. По-късно, в кратък период, умират и двамата му сина. Последното от децата му, дъщерята на име Адел, го надживява, но безумна и затворена в психиатрия.
Сам Юго получава лек инсулт, но още е добре. Големият удар идва със смъртта и на Жулиет Друе. Две години по-късно, напуснат от всички близки и повечето литературни колеги и приятели, на 83, Виктор Юго също си тръгва, повален от пневмония.
Два милиона души го изпращат в последната разходка с катафалката на бедните от Триумфалната арка до Пантеона, където е погребан. Въпреки че отказва да бъде опят от свещеник, той, клетникът, все пак твърди, че продължава да вярва в Бог.
