На 3 септември 2023 г. се навършват 19 години от щурма на Училище № 1 в град Беслан, Северна Осетия, където на 1 септември 2004 г. група терористи отвлече над 1100 души - ученици, техните родители и учители.
В резултат на вземането на заложници и последвалата атака на властите загинаха 334 души, сред които 186 деца. Това е най-кървавото терористично нападение в съвременната история на Русия. Северна Осетия е руска република в Северен Кавказ.
В Беслан на 1 септември започна възпоменателно бдение в памет на жертвите, съобщи Kavkaz.Realii. Вечер в мемориалния комплекс на територията на училището се палят стотици свещи в памет на жертвите. На 3 септември там беше отслужена църковна служба, а след това траурната процесия се отправя към мемориалното гробище "Град на ангелите", където са погребани много жертви на трагедията.
През ноември миналата година Марина Дучко, жертва на терористичния акт, почина след сепсис. По време на нападението тя е ранена от шрапнел в гръбначния стълб и оттогава е в инвалидна количка.
Обстоятелствата около вземането на заложници и по-специално началото на щурма все още повдигат въпроси. Според версията на следователите решението за щурмуване на сградата е взето, тъй като терористите са започнали да детонират взривни устройства във физкултурния салон, където са се намирали заложниците.
Според други доказателства - които са отразени в разследването на комисията, оглавявана от депутата от Държавната дума Юрий Савелиев - експлозиите са били предизвикани от стрелба с гранатомети по гимнастическия салон.
Много жители на Беслан и бивши заложници обвиняват за смъртта не само терористите, но и властите, които официално говорят за по-малък брой заложници, отколкото е имало в действителност, и твърдят, че терористите те не са поставили никакви искания. В действителност исканията са били изтегляне на руските войски от Чечения.
През 2017 г. Европейският съд по правата на човека осъди Русия да плати около 3 млн. евро на роднините на жертвите от Беслан. ЕСПЧ постанови, че руските власти не са изпълнили задължението си да предотвратят възможна заплаха за човешкия живот и не са планирали нападението по начин, който да сведе до минимум заплахата за живота на заложниците.
