Един от най-екстравагантните начини да умреш от глад е да бъдеш преводач от български език.
Тези думи на българиста от Мексико Рейнол Перес Васкес звучат актуално на фона на тазгодишната програма „Преводи“ на Национален фонд „Култура“ (НФК), която беше обявена на 18 август.
Целта на програмата е финансово да подкрепи чуждестранни издателства в превеждането, издаването и разпространението на българска художествена литература зад граница.
Бюджетът за 2023 г. обаче е четири пъти по-малък от миналогодишния, а за пръв път в програмата има и териториално ограничение. За финансиране могат да кандидатстват издателства само от Европейския съюз (ЕС), Европейската икономическа общност (ЕИО) или Швейцария.
Така издателство от Великобритания, САЩ или съседните балкански страни не може самостоятелно да получи помощ за превода на българска книга.
Представители на литературния сектор сигнализираха за „недомислия“ в тези условия. Сред тях е Мария-Йоанна Стоядинович - преводачка от български на сръбски (и обратното), която е превела произведенията на над 50 автори.
Ако за следващата си работа тя иска да получи подкрепа от българската държава, няма да може да го направи, защото издателствата, с които работи, са в Сърбия.
В подобна ситуация ще се окаже и Васкес, който е от Мексико.
В годината, в която Георги Господинов и Анджела Родел спечелиха международната награда „Букър“, вниманието на литературния свят е насочено към България. Но какво прави държавата, за да насърчи издаването на още български книги зад граница?
По-малко пари за превод
Бюджетът на програма „Преводи“ е 75 600 лева, като финансирането на един проект може да бъде до 20 хиляди лева. Така ще бъде подпомогнат преводът на едва около пет български книги.
За сравнение, през 2022 г. програмата има бюджет от близо 300 хиляди лева и подкрепя около 20 книги. През 2021 г. бюджетът е 103 284 лева, а през 2020 г. - 130 хиляди лева. Това сочат данните, изпратени от НФК до Свободна Европа.
Точно в годината на българския „Букър“ България трябваше да отдели всички възможни средства за подкрепа на литературата си.Светлозар Желев
Фондът обяснява намаляването на средствата с редуцирането на общия бюджет на НФК. За миналата година той е 39 млн. лева, а в момента е 8 млн. и 400 хиляди лева. По-големите суми през последните години идваха от извънредните средства за възстановяване от коронавирусната пандемия.
Според директора на Националния център за книгата към НДК Светлозар Желев намаляването на бюджета е „ужасяващо послание“.
„Точно в годината на българския „Букър“ България трябваше да отдели всички възможни средства за подкрепа на литературата си“, казва той пред Свободна Европа.
Безпрецедентно затваряне към света
Според Мария-Йоанна Стоядинович основният проблем в програмата не са парите, а ограничението кандидатите да са само от ЕС, ЕИО или Швейцария.
Това изключва издателства, които искат да кандидатстват за превод на български книги в САЩ, Канада, Великобритания, Азия, Латинска Америка, Западните Балкани.
„Това е безпрецедентно затваряне“, казва Желев, който е бил и председател на експертна група по програма „Преводи“. Според него в предходни нейни издания най-голям интерес са имали държави като Северна Македония и Турция, които сега не могат да кандидатстват.
Свободна Европа изпрати въпроси до НФК по този казус. От фонда отговориха, че освен издателства от ЕС, ЕИО и Швейцария, могат да кандидатстват и български културни организации в доказано партньорство с чуждестранно издателство от която и да е страна.
Така условието „не носи ограничение за превеждане и издаване на българската литература във всяка чужда държава и на всеки световен език“, пишат от НФК. Държавите извън ЕС, ЕИО и Швейцария могат да кандидатстват, но трябва да го направят през българска организация.
От фонда не отговориха на въпроса защо изобщо е необходимо такова разграничение по държави.
Светлозар Желев определя решението като „нонсенс“. А според Стоядинович издателства като тези, с които тя работи в Сърбия, ще загубят интерес към българската литература.
Интересът ще спадне във всички страни, включително тези от ЕС, добавя Желев. Защото такива програми са посланията на българската държава, с които тя заявява дали се интересува от собствената си литература.
Как се издават български книги в чужбина
В издаването на българска литература зад граница най-ключова роля имат преводачите - Мари Врина във Франция, Магдалена Питлак в Полша, Ксения Банович в Хърватия и много други.
Когато оценят качеството на една книга, те започват да търсят издател за нея в конкретната държава. Според Мария-Йоанна Стоядинович това е „ужасно трудно“. Тя има случай от работата си, в който чака одобрение за превод на книга в продължение на 10 години. И пак всичко зависи от това дали ще има финансиране.
Затова, когато предлага книга на чужд издател, Стоядинович включва опциите издаването ѝ да се финансира. Ако има национални и европейски програми, които да подкрепят книгата, публикуването ѝ в чужбина е много по-вероятно, защото разходите за издателя са по-ниски.
Програмата на НФК е единствената в България, която подпомага преводите на книги на чужд език. Националният център за книгата също има подобна програма, но от 2020 г. тя е затворена.
Български книги могат да получават помощ за превод и от „Творческа Европа“ и мрежата за преводи „Традуки“. Подкрепата обаче невинаги е достатъчна, за да убеди издателите в стойността им.
„Битуват клишета за българското писане, за литературата на Балканите изобщо“, пише в свой Фейсбук пост Гергана Панчева от Литературна агенция „София“. „Издателите често губят пари от подобни начинания, заглавията не се продават достатъчно добре, няма и чак такова търсене, защото доста от пазарите се свиха след 2020 г.“
Преводачът се оказва в ролята и на промоутър, и на авторски представител, и пиар.Мария-Йоанна Стоядинович
Според Стоядинович „преводачът се оказва в ролята и на промоутър, и на авторски представител, и пиар, и какво ли още не“, за да може книгата да достигне до читатели извън България.
В чужбина има други стандарти - авторите се представляват от литературни агенции, които намират преводачи и издатели на техните произведения зад граница.
Доскоро в България не се развиваше такава дейност. По инициатива на издателя Манол Пейков се създаде Литературна агенция „София“, която според сайта си представлява 12 български автори.
Кои са губещите
Най-засегнати от „недомислията“ в програма „Преводи“ ще бъдат преводачите. В условията има и други проблеми за тях - например препоръката заплащането на труда им да е съобразено с тарифите, определени от Съюза на преводачите в България (СПБ).
Тези цени са най-ниските за превод в ЕС и не могат да се сравняват със стандарта на живот в други държави, където българистите живеят. В петиция са отразени и други искания на преводачите за промяна в условията.
От СПБ казаха за Свободна Европа, че следят „внимателно и с притеснение“ ситуацията около програма „Преводи“ и предстои да излязат с официална позиция.
Но освен преводачите, губи и българската литература. В годината, в която има най-голяма възможност тя да се отвори към света.
„Догодина ще има друг носител на „Букър“, интересът ще бъде насочен към друга точица и отново ще изчезне от нас“, казва Желев.
„Би трябвало фондът и държавата просто да работят за литературата на България“, добавя Стоядинович.
