Преди петдесет и пет години ръководената от Съветския съюз инвазия в Чехословакия убива повече от 100 души и разбива опитите на страната да реформира комунистическото управление.

Сега можете да минете по стъпките на чехите и словаците, запечатани в едни от най-емблематичните снимки от онези кървави летни дни, останали в историята като Пражката пролет.

През 1968 г. Чехословакия от 20 години е социалистическа република след подкрепяния от Съветския съюз и ръководен от комунистите в страната преврат през февруари 1948 г. По това време тя е сравнително просперираща страна, но страда от съветската доминация.

До 60-те години на миналия век хиляди чехи и словаци са хвърлени в затвора или преследвани по друг начин заради политическите си убеждения, включително чрез показни съдебни процеси и екзекуции. При Сталин и неговите наследници Никита Хрушчов и Леонид Брежнев Чехословакия е страна, чиито граждани живеят в страх.

През януари 1968 г. Александър Дубчек поема ръководството на Комунистическата партия на Чехословакия. Ухиленият словак обявява планове за облекчаване на цензурата и ограничаване на правомощията на омразната тайна полиция. Дубчек обещава да създаде „социализъм с човешко лице“.

Но след като цензурата е вдигната, чехословашките медии публикуват истории с твърдения за корупция, убийства и други нарушения. С новооткритата свобода на словото чехите и словаците започват да призовават за фундаментална политическа промяна.

От Кремъл Брежнев наблюдава с тревога как Пражката пролет започва да смекчава твърдия държавен апарат на Чехословакия. Рискът от надигащите се демократичните настроения става ясен, когато студентите в столицата на съседна Полша - Варшава, излизат по улиците и скандират в подкрепа на Чехословакия.

Рано сутринта на 21 август 1968 г. около 250 000 войници, 2000 танка и стотици самолети, сред които такива от Съветския съюз, България, Унгария и Полша, нахлуват в Чехословакия. Само 29 години след кошмара на нацистката инвазия чехи и словаци отново се събуждат от чужди войски на тяхна земя. Този път те са на съюзниците от Варшавския договор. Това е съюз на социалистическите държави, създаден през 1955 г., за да се противопоставя на създадената 6 години по-рано НАТО. Варшавският договор се разпада през 1991 г.

В рамките на часове първият секретар на Чехословашката комунистическа партия, който на практика управлява страната, Александър Дубчек е изведен от канцелариите си в Прага (на снимката на заден план) и е откаран със самолет в Москва за разпит.

Объркани чехи и словаци излизат по улиците, за да се опълчат на нахлуващите войници - много от които са също толкова неинформирани за случващото се, колкото и местните.

Нахлуващите войски се изправят срещу граждани, обединени в недоволството си, докато действията на техните господари в Кремъл са осъдени остро от международната общност.

Въпреки че чехословашките войски остават в базите си, гражданите издигат барикади, разменят улични табели или дори атакуват нахлуващите армии с коктейли Молотов. Но опитите им да спрат танковете са неуспешни и най-голямата надежда на чехословаците остава в гласовете от външния свят, осъждащи действията на силите на Варшавския договор.

Най-известната улична битка се води пред централата на Чехословашкото радио в столицата. Петнадесет души загиват в сблъсъка, докато тълпите се опитват да попречат на войските да поемат контрола над радиото.

Около 137 цивилни са убити при инвазията, докато войските на Варшавския договор унищожават независимите медии и подготвят почвата за ръководените от Съветския съюз усилия за „нормализиране“ на ситуацията в Чехословакия.

Докато чехословаците разчистват улиците си от кръв и останки, Брежнев декларира готовността на СССР да се намеси военно, ако някоя друга комунистическа нация се отклони от партийната линия. Един писател описа така наречената доктрина на Брежнев с думите: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се или ще стрелям“. Това е препратка към един от най-известните комунистически лозунги, използван за първи път от Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Той е и част от герба на СССР.