"Мисля, че понякога трябва просто да си представите нещо, което изглежда доста невъзможно, тогава автоматично искате да можете да го направите възможно", казва един от най-креативните творци на европейското кино - Вим Вендерс.
В неговите филми всичко е възможно. В тях не се говори много, те са красиви, съзерцателни и умозрителни, но разказват истински истории, дори да са за паднали ангели.
През 2008 г. излиза документалният филм „За онзи, който се измъква“ – дипломна работа на студент по кино. В нея колеги на Вендерс разказват за младежките му години. Повечето казват почти едно и също, което най-добре формулира сценаристът Петер Хандке: „От него се носеше една такава сърдечна самота“.
Сам Вендерс казва, че усамотението е състояние на благодат.
"В началото исках само да правя филми, но от дистанцията на времето, самото пътуване вече не беше цел, а онова, което ще се открие накрая. Сега правя филми, за да открия нещо, което не знам - подобно на детектив", добавя режисьорът.
И сякаш наистина той е като ангел, паднал от небето, за да открие пред публиката филмовото изкуство като многопластово мисловно, емоционално и визуално пътуване.
Ернст Вилхелм Вендерс се ражда на 14 август 1945 г. в германския град Дюселдорф. Майка му, която е от холандски произход, иска да го кръсти Вим, но властите не го приемат, тъй като е твърде „не-немско“. По-малкият му брат се казва Клаус.
Бащата, който е хирург, възпитава семейството в консервативни католически ценности и като съвсем млад бъдещият режисьор планира да стане пастор. Скоро обаче се отказва от тези намерения, повлиян от навлизането на американския рокендрол в следвоенна Германия. Но все още не може да намери себе си - първо учи два семестъра медицина в Мюнхен, после един философия във Фрайбург, а след това два семестъра социология в Дюселдорф.
Накрая зарязва всичко и за три години се отдава на акварелната живопис. През 1966 г. обаче Вендерс променя отново круса - заминава за Париж и кандидатства във висшето кино училище IDHEC. Не го приемат, затова започва да работи като гравьор в ателието на немския художник Джони Фридленсер в Монпарнас. Всеки ден обаче ходи в Синематеката, където може да гледа до пет филма на ден, и след година вече е навъртял над 1000 ленти.
„Бях много беден, не можех да си наема хубава квартира с отопление. Открих, че във филмотечното кино мога да стоя на топло, да гледам филми срещу нищожна сума и прекарвах там всички вечери чак до два часа през нощта", разказва Вендерс след години.
Това обаче не му стига - за да се занимава с филми, се връща в Германия, където започва да учи в мюнхенската академия за кино и телевизия. През 1971 г. заедно с няколко свои приятели основава Verlag der Autoren - компания, която става ядро на немското кино и продуцира много ленти, включително и неговите ранни творби.
Дебютът му е през 1972 г. с филма "Страхът на вратаря от дузпата" по едноименната книга на известния германски драматург и сценарист Петер Хандке.
През 1976 г. Вендерс снима "Кралете на пътя", за който се вдъхновява след обиколка в провинциалните киносалони в граничните райони между Западна и Източна Германия. Година по-късно излиза "Американският приятел" по Патриша Хайсмит (известен и като "Правило без изключение"), който му отваря пътя към САЩ. Лентата е забелязана от големия Франсис Форд Копола, който го кани там да снима "Хамет".
По-успешен обаче се оказва "Състоянието на нещата", за който печели първата си награда в кариерата си на режисьор - „Златен лъв“ на фестивала във Венеция през 1982 г.
След това Вендерс написва сценарий по Motel Chronicles на носителя на "Пулицър" Сам Шепард, но двамата решават да го започнат отначало заедно. Така се ражда един от най-добрите филми на режисьора - "Париж, щата Тексас". През 1984 г. лентата получава „Златна палма“ на фестивала в Кан, а Вендерс вече има статут на култов режисьор.
Следва другият му връх - "Криле на желанието" (с оригинално заглавие "Небето над Берлин"), който му носи наградата за най-добър режисьор на фестивала в Кан през 1987 г., освен още няколко световни отличия. Тук отново работи с Хандке. В предимно черно-бялата лента главните герои са ангели, които наблюдават хората, но не могат да чувстват като тях. Лентата става цветна, когато единият от ангелите се влюбва - в циркова актриса, която всяка вечер изпълнява сложен номер, в който полита отвисоко с бутафорни ангелски крила. Така той избира да бъде смъртен, за да изживее любовта.
Наградата от 5000 долара, който Вендерс получава за филма, дарява на своя приятел канадския режисьор Атом Егоян.
В следващото десетилетие той прави още два от най-силните си филми - "Лисабонска история" (1994 г.), в който звучи прекрасната фадо музика на португалската група „Мадредеуш”, и "Отвъд облаците" (1995 г.), съвместно с Микеланджело Антониони, в който двамата разказват 4 любовни истории. Лентата печели няколко отличия, едно от които за операторско майсторство - а един от операторите е легендарният "майстор на светлината" Роби Мюлер, който стои зад камерата в много от филмите на Вендерс, Джим Джармуш и Ларс фон Триер.
Вендерс е истински майстор и на документалните ленти - през 1999 г. излиза неговият "Buena Vista Social Club" - истинско обяснение в любов към кубинската музика, в която представя най-големите им изпълнители.
„Смея да твърдя, че дори направих нещо повече от това да ги представя – аз всъщност спасих живота им. Да, би било доста самодоволно от моя страна да кажа такова нещо, ако те самите не го признаваха“, казва Вендерс.
Следва награденият през 2000 г. в Берлин със "Сребърна мечка" "Хотел за един милион долара".
По-късно той прави още два музикални филма - "Ода за Кьолн" (2002 г.) и "Душата на човек" (2003 г.) - част от поредица за блуса, продуцирана от големия режисьор Мартин Скорсезе.
В "Не ме търси (2005 г.) Вендерс работи отново с Шепърд и филмът получава номинации за „Златна палма“ и наградата на Европейската филмова академия за операторско майсторство.
А през 2011 г. той заснема документалния филм "Пина" - за неговата приятелка и прочута немска хореографка Пина Бауш - номиниран за "Оскар". Лентата е заснета на 3D, както и излезлият през 2015 г. "Всичко ще бъде наред".
"За мен си беше голямо откритие, когато осъзнах, че не е задължително да посягам към киното, защото бих могъл да се „върна“ към изобразителното изкуство и с неговите средства да почна да „живописвам“ с 3D. Така нещата станаха далеч по-интимни", казва той за този похват.
През 2015 г. Вендерс получи още една номинация за „Оскар“, три награди в Кан и една "Сезар", за още една документална лента - „Солта на земята“, която разказва за живота на известния бразилски фотограф Себащиау Салгаду. През същата година режисьорът получи и почетна „Златна мечка“ за цялостно творчество на фестивала "Берлинале".
Той е и вдъхновител и участник в проекта “С десет минути по стар” (‘Ten Minutes Older’) заедно с колегите си режисьори Джим Джармуш, Спайк Лий, Чен Кейдж, Вернер Херцог, Аки Каурисмаки и Виктор Ерис.
Вендерс е основател и от 1996 г. председател на Европейската филмова академия и преподава кино във Висшето училище по изобразителни изкуства в Хамбург, както и в академията в Мюнхен, която е завършил. Има своя фондация, която е изкупила правата за всичките му филми, и всяка година дава стипендии за обучението на млади режисьори.
Бил е председател на журито на фестивалите в Кан и Венеция, където през 2008 влиза в конфликт с директора заради правилата точно преди финалното решение и се зарича да не участва повече в жури.
Вендерс е режисьор и на много музикални клипове за групи като U2 и Talking Heads, сред които "Stay (Faraway, So Close!)" и "Sax and Violins".
През цялото време, докато снима филми, Вендерс съчетава любовта си към киното с друга своя голяма страст - да снима. Фотографиите му са предимно на пусти пейзажи, или улавят някакъв момент. Той започва дългогодишния си проект "Картини от повърхността на Земята" в началото на 80-те и работи по него 20 години.
Първоначалната серия -"Написано на Запад" и е създадена, когато Вендерс прекосява Америка, докато се подготвя за "Париж, щата Тексас". След това режисьорът обикаля Австралия, Куба, Израел и Япония. Работи заедно с една от най-известните световни фотографки - Ани Лейбовиц.
От 1993 г. Вим Вендерс е женен за 20 години по-младата фотографка и оператор Доната Вендерс, с която правят заедно и фотографски изложби и пътуват почти винаги заедно. Преди няколко години, когато беше в София, на въпрос какво е за него любовта, той отговори: „Мога да говоря само за любовта към и в киното“.
Той е бил женен още 4 пъти за кратко, включително за американската певица и актриса Рони Блекли. Всяка от жените си е снимал в свой филм. Няма деца от нито една от тях заради здравословен проблем. Но в много от неговите ленти има герои деца.
"Когато детето беше дете, то не знаеше, че е дете. Всичко беше изпълнено с живот, а животът – със смисъл" (Петер Хандке, "Криле на желанието").
